„Вълкът от Уолстрийт” захапва вниманието ви и не го отпуска 3 часа

1
Мартин Скорсезе отдавна се е превърнал в еталон за сигурно качество в киносалоните. Преди известно време се наех с нелеката задача да определя най-големите шедьоври от легендарната му кариера по десетилетия. Имах удоволствието да пиша за безвременни класики като „Шофьор на такси”, „Разяреният бик”, „Добри момчета” и „От другата страна”, поставих въпроса дали „Вълкът от Уолстрийт” няма да се нареди до тях като шедьовъра на великия Скорсезе за тази декада. Нямам представа какво предстои в кариерата на именития режисьор, но дори и още сега да реши да се отдаде на заслужена почивка (а той няма такива планове, бъдете спокойни!), „Вълкът от Уолстрийт” ще представлява достатъчно богато филмово наследство за това десетилетие, за да се постави рамо до рамо с другите най-прочути ленти на режисьора.
THE WOLF OF WALL STREET
В своеобразната ми класация нямаше как да не отразя дългогодишното и изключително успешно сътрудничество между Скорсезе и Робърт Де Ниро. Киноманите могат само да се радват, че и през 21-ви век, започвайки с „Бандите на Ню Йорк” през 2002 година, режисьорът има също толкова качествен и отдаден професионалист за сътрудник. Става дума, разбира се, за Леонардо Ди Каприо, за когото това е 5-ти съвместен проект със Скорсезе. Пиша това ревю 24 часа, след като Ди Каприо е спечелил „Златен глобус” за главна мъжка роля именно за превъплъщението си като Джордан Белфорт, и макар да е взел наградата под носа на любимия ми актьор Крисчън Бейл, не мога да отрека, че се радвам. Защото „Вълкът от Уолстрийт” е едно сюблимно постижение на американското кино и Леонардо Ди Каприо е най-големият му коз.
THE WOLF OF WALL STREET
Филмът е базиран на мемоарите на Джордан Белфорт, гениален брокер от Уолстрийт, натрупал милиарди долари по законни и незаконни пътища, и оказал се твърде пристрастен, за да се оттегли от борсовата игра навреме. Изпъстрена с красноречиви и шеговити монолози, креватни подвизи, наркотични безумства, сложни взаимоотношения с околните и остроумни професионални постъпки, ролята на Белфорт е чисто злато за който и да е способен актьор. Проличава си, че Ди Каприо неслучайно е наддавал за правата върху мемоарите на Белфорт срещу Брад Пит и неговата продукционна компания “Plan B Entertainment”. Надали някога ще узнаем как щеше да се справи Пит в ролята на прочутия брокер, но сензационното представяне на Ди Каприо просто не оставя място за този въпрос.
4
В ролята на Белфорт, която е чакал да изиграе повече от 5 години, Ди Каприо поема рискове, прекрачва граници и разкрива актьорския си талант в пълна степен. Холивудските звезди често биват обвинявани, че селектират ролите си и вършат работата си според изискванията на изградените си репутации и имиджа си. Тук Леонардо Ди Каприо прави точно обратното. Независимо дали ще продава акции с меден глас, ще вдъхновява служителите си с гръмотевичен монолог в полза на алчността, ще заваля говор, след като е изконсумирал повече кокаин от Тони Монтана в заключението на „Белязания”, ще се обяснява в любов на жените в живота си, ще се кара на хората около себе си или ще си разменя шегички с приятелите си, Ди Каприо тук загърбва имидж, аура, реноме или… както искате го наречете. Той напълно потъва в ролята на Джордан Белфорт. На екрана го виждаме да прави неща, каквито не сме го виждали, а не сме си и представяли да върши преди. Всеки негов ход изглежда естествен, всяка една реплика излиза от устата му непринудено. Жанровата класификация на филма е доста неясна и за това си има добра причина – историята на Джордан Белфорт е драматична в най-висока степен, възходът и падението му достигат почти епични пропорции, но едновременно с това филмът предоставя големи количества комедийни изпълнения, които доведоха този автор до истеричен пристъп на смях в продължение на 7-8 минути по средата на лентата. Точно това разнообразие и тази многопластовост дават възможност на Ди Каприо да демонстрира пълния си диапазон от умения и да портретира всевъзможни човешки емоции, постъпки и състояния. От вдъхновен до съкрушен, от възторжен до смазан, от преуспял до подсъдим, от влюбен до отчужден, Ди Каприо е като фурия на екрана и независимо от качеството на конкуренцията си, тази година ще заслужава всяка награда, с която бъде удостоен от различните академии, гилдии и асоциации.
THE WOLF OF WALL STREET
Сценарият на филма също е на най-високо равнище. Любопитен факт е, че поставя нов рекорд за употребата на думичката “fuck” и производните й, но вулгарността по никакъв начин не е за сметка на достоверността или качеството на диалога. А диалог има в изобилие и точно затова качеството му е толкова важно за цялостния успех на филма. Има множество игри с наименования и интригуващи препратки. Например, хапчетата “Lemon Brothers”, с които Белфорт и най-добрият му приятел злоупотребяват към средата на филма и провокират мощни изблици на смях у зрителя, взимат името си от първата фалирала банка на Уолстрийт „Lehman Brothers” при кризата през 2008 година. Самите наркотици, алкохолът и сексът, които са повече от преекспонирани в лентата, са преди всичко метафора на бизнеса и борсовата игра, към която главният герой е твърде пристрастен, за да напусне. Неслучайно в първия си монолог Джордан Белфорт заявява директно на зрителя, че по-силен наркотик от парите на този свят няма. От тези качества на сценария, и най-вече от страхотния диалог, печелят преди всичко актьорите.
THE WOLF OF WALL STREET
Очевидно вдъхновени от факта, че работят с дуото Скорсезе/Ди Каприо, всички членове на поддържащия състав са на блестящо ниво. Джона Хил продължава професионалния си възход от вече няколко години, демонстрирайки отново завидна комбинация от комедиен талант и драматични дарби. Марго Роби играе съвършена „златотърсачка”, а за ослепителната й външност думите ми бледнеят. Жан Дюжарден е подобаващо хитър, любезен и коварен, и неприятната му крайна съдба радва много зрителя. Но вероятно над всички остава Матю МакКонъхи с няколкоминутната си поява в началото на лентата, в която обяснява на младия Джордан Белфорт основните правила в брокерската професия и ежедневния живот, който му предстои да води. Малката песничка, която тананика и в първия официален трейлър за филма, е забавна и абсолютно емблематична за лентата.
7
Остава само да отличим и маестро Скорсезе. Старият майстор отново е на обичайното си ниво с рисков, но точен подбор на кадрите и интригуващи снимачни техники. Като глава на целия креативен процес зад камерата, заслугата му за успеха на филма никога не може да бъде преувеличена твърде много. „Вълкът от Уолстрийт” е най-дългият му филм, с продължение от 3 часа, и е много вероятно някои да усетят тази дължина като тежест. Но независимо дали разгледаме лентата като предаване на една истинска история, изследване на личността на Джордан Белфорт или поглед върху културата на Уолстрийт, филмът няма нито един излишен кадър. „Вълкът от Уолстрийт” е една модерна кино класика, една пределно американска лента, изкусно направена и достъпна за всяка аудитория, която ясно показва на снобски настроените филмови американофоби точно колко струва смехотворното им мнение. Перла в короната на Скорсезе или върхово постижение в професионалния път на Ди Каприо, този филм просто си струва гледането.

Георги Петров
е на 25 и е завършил бакалавърска степен по специалност „журналистика“ в СУ „Свети Климент Охридски”. Работил е като международен и културен редактор за новините на БНТ „По света и у нас“, водил е рубрика на филмова тематика по Box TV и в момента работи като водещ на рубриката „Кино Аларма” в БНР „Христо Ботев”.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to