Геймърс дайджест, или какво играхме през 2013

Зима. Вънка вие вук.
А под старата бреза,
Марио яде жълт сняг.
KINGS_AssassinsCreedIV3

Такова едно псевдо-хайку ми се върти в главата, докато разглеждам рафта и Steam библиотеката в подготовка за тази статия. Поглеждам през прозореца – зимата наистина е сковала в ледената си прегръдка околния пейзаж. Какво по добро време за няколко рунда на Battlefield 4 или плячкосване на кораби из Западните Индии, в компанията на новото попълнение в редиците на асасините – Едуард Кенуей? Изборът през годината, слава Богу, не се изчерпва с традиционната лавина от предколедни ААА заглавия – западните гейм-медии гърмяха преди две години как 2011 била най-силната в историята на видео игрите. Колегите обаче имат навика да попреувеличават – силни години е имало и продължава да има, като отиващата си 2013-та не прави изключение. И тъй, без повече увъртания, нека направим един кратък (понеже мястото ми е ограничено) преглед на отминалите 12 месеца в света на гейминга.

ИЗКУСТВОТО НА ИНДИ ИГРИТЕ
INDIE_DontStarve
Инди игрите набират сила през последните години и който отрича този факт, е сляп. През 2013 се появиха три заглавия от този тип, на които ще ви обърна внимание. FEZ преобърна представата за платформър и заложи на сюблимни послания. Papers, Please е интересен поглед върху не толкова далечното комунистическо минало и особеностите на това да си държавен служител-рецидивист. Gone Home, от друга страна представи почти без реплики „тъмната“ страна на 90-те години по времето на Буш-Старши. Към тях бих добавил и сравнително скорошната AVGN Adventures, която е първата адекватно направена игра по YouTube шоуто Angry Video Game Nerd и е своеобразен реверанс както към феновете на Джеймс Ролфи, така и към ретро геймърите. И на последно място, но далеч не по важност – Don’t Starve, която показа колко трудно е да оцелееш и създаде своя маса фенове, с които подобно на някогашните ММО-маниаци не може да се говори съвсем нормално.

СТАРАТА ПЕСЕН НА НОВ ГЛАС
REMAKES_RotT

Друго неочаквано явление през 2013-та беше лавината от модерни римейкове на доказани конзолни и DOS класики. Започваме с Flashback, която в оригинал беше невъзможна за игра, без да изчетете 30 странички упътване и да си счупите пръстите поне три пъти. Mickey Mouse: Castle of Illusion и Duck Tales: Remastered ни показаха как биха изглеждали осембитовите платформъри, ако излизаха сега. И двете са изключително забавни и надграждат респективните оригинали, без да се губи и частичка от чара им. Leisure Suit Larry: Reloaded пък е опит на създателя на сваляча с големия нос Ал Лоу да представи Лари на ново поколение геймъри.
REMAKES_ShadowWarrior
Личното ми мнение е, че експериментът е успешен. Ще спомена бегло HD версиите на Age of Empires и Baldur’s Gate сериите, преди да приключа с Rise of the Triad и Shadow Warrior, които претвориха доста адекватно както добрите, така и (за съжаление) лошите страни на кървавите прото-шутъри от началото и средата на 90-те години.

НАДЕЖДА ЗА NINTENDO?
NINTENDO_RaymanLegends
Новите конзоли на японците дебютираха на пазара миналата зима с тежко приземяване право от облаците. Нито Wii U, нито 3DS успяха да привлекат масовия интерес към новите машинки на компанията. Причината? Абсолютна суша откъм заглавия за конзолата. След като дори подкрепящите ги в началото Ubisoft решиха да направят Rayman: Legends (който е една от най-сладурските игри на студиото) мултиплатформена, японците обаче явно решиха, напук на името си (nin-ten-do значи „остави късмета на небесата“) да пробват да изковат сами късмета си. В рамките на два месеца вече имаме две силни заглавия от доказали се Nintedo франчайзи за 3DS – Pokemon X/Y и Legend of Zelda: A Link Between Worlds. Wii U, разбира се, не остана назад и Марио се завърна с пълна сила. Новата игра, произведение на създателя на пълничкия водопроводчик – Шигеру Миамото, се казва Super Mario 3D World и всеобщото мнение е, че е може би най-силното заглавие в поредицата от Super Mario 64 насам. Надявам се да видя още добри заглавия от лагера на Nintendo догодина. Току-виж ме убедили да си купя Wii U!

КРАЛЯТ Е МЪРТЪВ… ДА ЖИВЕЕ КРАЛЯТ!
KINGS_TombRaider
Гейм-иконите не са това, което бяха. С новите поколения те имат нужда от сериозно изтупване от прахта и заседналите в умовете на феновете стереотипи по отношение на визия и геймплей. Така например, видяхме как Лара Крофт (Tomb Raider) се превърна от надарено и безстрашно олицетворение на всичко, което мразят феминистките, в изплашена тийнейджърка, попаднала по неволя на злокобен остров.
KINGS_DmC
Пиперливият Данте, син на Спарда (
DmC: Devil May Cry) се превърна в готин бунтар с емо прическа. Все така си обича пица и говори глупости, споко! Не с всички гейм-икони се случиха толкова хубави неща, обаче. Сам Фишър (Splinter Cell: Blacklist) завърши метаморфозата си от застаряващ таен агент в младеещо и нахакано леке, на всичкото отгоре без Ubisoft да прекратят мъките му и да направят рибуут на поредицата. Видяхме и „origins“ историята на вечната борба между Батман и Жокера, която обаче е почти пълно копие на Arkham City. Липсата на Марк Хамил и Кевин Конрой в респективните роли се усеща значително, особено ако сте играли каквото и да е с Ецио Аудиторе в главната роля. И като го споменах, Assassin’s Creed IV пък реши да поправи всичко счупено в поредицата и в крайна сметка Ubi ни дадоха игра, която по мащаби разбива дори гиганстката карта на Grand Theft Auto V, и на моменти е по-добра дори от AC II и Brotherhood.
KINGS_CoDG
Обичайните
Battlefield 4 и Call of Duty: Ghosts са това, което можеше да се очаква от тях – още от същото, тук-там поръсено с маркетингови трикчета и обещания за „следващо поколение“ графика и реализъм, които и в двете отсъстват напълно. Забележителни са единствено кучето с дистанционно управление Райли в CoD и лошите текстури в спокойните моменти в BF4. Колкото до Need for Speed: RivalsЕА доказаха, че нямат грам фантазия и освен че играта е още по-точно копие на Burnout от миналогодишния Most Wanted, рекламираните капки по задното стъкло ги има нон-стоп, и се стичат непрестанно дори когато не вали и пътят не е мокър.
KINGS_DeadSpace3
Ако не сте ги намразили заради това, което причиниха по-рано през годината на
Dead Space 3 и SimCity, имате поне още два повода. Големите изненади през 2013-та бяха четири – дългоочакваното, макар за момента само мобилно завръщане на Plants vs Zombies, с цифра 2 отзад и подзаглавие It’s About Time!, възходът на хорър жанра в лицето на Outlast, DLC-то Far Cry 3: Blood Dragon, което от първоаприлска шега взе че стана реалност и разбира се, финалът на BioShock: Infinite.

БЕЗ ПРАВО НА ЗАБЪРСВАНЕ
TURDS_AliensCM
Иначе казано – разочарованията. Започваме от Aliens: Colonial Marines, която доказа че предварителната поръчка не винаги е оправдана. Освен че е най-безбожно скучната Aliens игра, правена някога, изглеждаще много по-зле от впечатляващото си  представяне на Е3 през 2012-та. Другото голямо разочарование е Deus Ex: The Fall. Не защото е лоша игра, напротив – но не е spin-off, а официално и пълнокръвно продължение на култовата Deus Ex: Human Revolution… но само за мобилни устройства. Аааррргх!

И така… Желая ви весела една още по-наситена с качествени заглавия Нова 2014 година! И не забравяйте мотото на едно гейм списание от близкото минало – „играй си играта, човече“!

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to