Г-н Джазът и неговите деца – кратък пътеводител на поджанровете

Jazz1

Така си представяме г-н Джаза : чернокож, усмихнат, подхванал винаги тромпета в дясната с ръка, с малко овехтял костюм, загладил косъм от хубав живот.

Вижте още: SMALLMAN – РАЗЛИЧНИЯТ МАЛЪК ЧОВЕК

Представяме си Луис Армстронг, приветства потиснатия американец да се усмихне, почти си го представяш как сяда в хола ти, реверите му присветвят, докато наглася тромпета, усмихва се закачливо: „Ета, скъпа, ела да изпеем на момичето колко е хубаво да живееш през лятото”. И така Америка сяда в стаята ти. Усещаш Голямата депресия как търси да вземе отнякъде уиски, да седне и да ти каже „наздраве”. После ще послуша с теб Youtube, ще ти направи забележка „Пусни Джо Оливър”, ще се облегне тихо и ще се усмихне. За това си мисля през цялото време. Джазът е метафора за спасение. Бог да благослови Америка!

Jazz2
Тъкмо в Ню Орлиънс някъде преди век тромпетът, саксофонът, тромбонът, кларинетът и пианото ще правят любов (едното от твърденията за етимологията на думата „джаз” е тъкмо това). Ще се роди такъв – гол, суров, импровизиран, чернокож, нецензурен. Ще кара американецът да забравя за фондовите борси, за брутния вътрешен продукт и икономическата криза. Междувременно ще  изпитва перверзно удоволствие от това, че слуша музиката на черните, плочата с джаз ще изглежда като забранената ябълка – неморална, но сочна.

Вижте още: ПРЕКРАСНАТА НОАР МУЗИКА НА BOHREN & DER CLUB OF GORE

Демокрацията няма да му забрани никой грях, момичетата ще сложат къси поли, ще започнат да танцуват с млади момчета, ритъмът ще е все по-бърз, движенията все по-естествени. Родил се е суингът. Дюк Елингтън ще каже, че без него няма смисъл ( It Don’t Mean A Thing, If It Ain’t Got That Swing ) и ще бъде прав – точно по време на Втората световна война танците с красиви момичета ще бъдат спасение и забрава.

jazz3

http://www.youtube.com/watch?v=qDQpZT3GhDg

Горе-долу по това време във Франция ще се появят и първите наченки на джаз музиката. Белгийският виртуоз Джанго Рейнхард ще популяризира така наречения джипси (ромски (преводът е наложително необиден)) джаз, който съчетава типичен американски джаз, френски денс хол и източноевропейски фолклор (как да не ти хареса). Инструментите са китара, цигулка и контрабас. Семето е посято.

the-sound-of-miles-davis

http://www.youtube.com/watch?v=mpO5xIltlyU

Обратно в Америка точно след войната джазът ще роди своите първи деца. Новият жанр бипоп ще се отдели от танците, ще претендира да бъде изкуство и ще гледа малко високомерно на суровата и първична същност на суинга. С него ще се родят импровизацията и абстракционизмът, музиката вече ще провокира по-скоро към дълбока емоция, ще бъде допълнение към меланхоличните вечери и качественото уиски. Стилът надменно ще се нарича „музиката на музикантите”.

jazz5

http://www.youtube.com/watch?v=2jsulxPqz9U

Новата концепция за хармоничен джаз ще си народи поколения, наречени Afro-Cuban jazz (cu-bop), cool jazz, hard bop . С тях ще се появят някои имена, които по-късно ще останат в историята като легенди в джаз музиката. Един от тях е Майлс Дейвис, който ще стане баща и на така наречения Modal jazz. Неговият албум Kind Of Blue (1959) става платинен четири пъти и е записан в историята като най-продавания джаз албум на всички времена. Джими Коб (един от най-добрите джаз барабанисти, жив и до днес) ще каже „Този албум трябва да е записан в Рая.”. Адското чедо на Голямата депресия очевидно е изчезнало. Джазът вече е божетсвената музика.

http://www.youtube.com/watch?v=gj1ydd5ovuI
Хаосът в музиката лека –полека се завръща в така наречения свободен джаз (free jazz). И няма как иначе – през 60-те години рокендролът е млад, буен, див и заразяващ. Духът му напомня на суинга, танците му също. През средата на десетилетието ритъмът му се успокоява, появяват се The Beatles, Джими Хендрикс, The Doors, Боб Дилън. Рокът превзема света. До 1967 година колаборацията между двата стила изглежда невъзможна. Появява се обаче фюжънът (джаз-рокът), за да докаже обратното. През 1968 година на бял свят излиза албумът  Miles in the Sky, в който Дейвис за пръв път включва електрически инструменти като синтезатор и бас китара. Първият му албум с изцяло фюжън звучене е In a Silent Way, в който сериозно се прокрадват и нотки на амбиент музиката.

Майлс Дейвис не се уморява да бъде пионер и да прокрадва път за новите стилове в джаза. Той отново ще се смята за баща, този път на джаз-фънка. Албумът On the Corner  изскача зад ъгъла и влиза право във фънки полето на музиката.

По същото време в Европа имена като Айлър, Тайлър, Стийв Лейси и Ерик Долфи прекарват десетилетия от живота си, заседнали в нотите на свободния джаз. Креативността на музикантите намира своето място в известната джаз сцена в Амстердам, където всеки може да демонстрира своя талант и да стане ново откритие пред погледите на холандци.

Оказва се, че джазът умее да флиртува. След словосъчетанието джаз-рок се появяват и латино-джазът, афро-кубинският джаз, афро-бразилският и соул джазът, всеки от които е повлиян от звученето на съответната музика. Джазът  не престава да съществува, той единствено се изменя.

jazz4

http://www.youtube.com/watch?v=sGKVyRgwo4w

През 80-те  заедно с носталгията към традиционализма и имена като Дюк Елингтън и Луис Армстронг , се появява и така нареченият смуут (smooth) джаз, който отнася сериозни критики от елитарната музикална критика, която го смята за „комерсиален и маргинализиран”. Това вероятно се дължи на факта, че той става достъпен за всеки средностатистически американец, който пазарува кренвирши в супермаркета, докато слуша радио. Именно ефирът използва широко смуут джаза, тъй като неговото протяжно, мелодично и неангажиращо звучене е съвсем подходящо за запълване на радио слотове и дълги музикални блокове, които да служат за успокоение. Въпреки тези критики, най-ярките му представители като Ал Джароу, Анита Бейкър, Чака Кан и Шаде, оставят сериозна вечнозелена диря в историята на джаз музиката.

jazz6

http://www.youtube.com/watch?v=4TYv2PhG89A

В крайна сметка се оказва така – след всички бракове старият и революционно настроен г-н Джаз е абдикирал и тук-таме има участия в меланхоличните вечери на някой ценител. Той обаче е оставил няколко поколения, които продължават развитието си.

Днес влиянието на електронната музика, пънка и рапа е създало жанрове като ню джаз, ейсид джаз,пънк-джаз и джаз-рап. Те са загубили недостъпността, суровото звучене и емоцията на своите предци, но имат други предимства – в прокрадването на саксофона и тромпета се прокрадва и непреходността на хубавата музика.

Бог да благослови Америка!

http://www.youtube.com/watch?v=5uyqp8oJ_I8

Наталия Иванова
на 25, е социокултурна любопитка минала журналистическата фурна (ФЖМК) на СУ „Св. Климент Охридски”. Интересува се от литература, музикални преживявания, алтернативни поетични форми, европейско кино, театър и очевидни кулинарни метафори. Интересува я и благоразположението на двуместната й палатка, която напоследък й създава дълготрайни и съдържателни спомени.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to