„Непорочните самоубийства” – за смъртта и за онова нещо, което си струва да бъде преследвано

1422543_10202464689563563_142844933_n„Непорочните самоубийства” е от онези книги, които много приличат на стар приятел, с когото уж си говорите съвсем обикновени неща, но именно така споделяте най-болезнените истини.

Вижте още: “БРАЧНАТА ФАБУЛА” НА ДЖЕФРИ ЮДЖЕНИДИС (РЕВЮ)

Дълбок и същевременно забавен, дебютният роман на Джефри Юдженидис ни пренася в света на сестрите Лисбън и момчетата, които трескаво искат да станат част от живота им. Една от уникалните черти на тази книга е разказвачът – общият глас на всички онези вече пораснали тинейджъри, които се опитват да разгадаят не само своето нещастие, но и това на цяло едно поколение.

Както и във втория си роман („Мидълсекс”), Юдженидис разкрива какво ще се случи  още в първите страници, но увлекателността на изказа му поддържа интереса на читателя до края на книгата. Заглавието не лъже – става въпрос за пет самоубийства, които едновременно обсебват, разкъсват и поддържат живи протагонистите. Романът е изпълнен с безброй детайли, които изграждат невероятно плътна и цветна картина, създава се представата за един свят, където от първостепенна важност е поляната в задния двор. Един свят, в който никой не говори публично за най-наболелите проблеми на обществото. Докато четеш сякаш докосваш с пръсти струните на човешката душа.

Разказвачите са заседнали между детството и зрелостта, опитвайки се да открият себе си в „свят, където загиват гори, където тюлени изплуват на повърхността на водата и биват осакатени от витла.”. На моменти романът напомня за „Спасителя в ръжта”  – главните герои са също така изгубени, но и търсещи. Те се опитват да спасяват, но същевременно имат нужда от спасение. Те са символ на съвременния човек, който се лута из миналото и търси обяснение и лек за болестите на душата.

„Питам ви: дар ли е глупостта? А интелигентността проклятие ли е? Аз съм на четирийсет и седем и живея сама”

Измежду хумора, младежката страст и разголената до болка емоционалност надничат прерязани вени, погълнати наведнъж приспивателни, зловещо люлеещо се въже. „Непорочните самоубийства” е едновременно забавен и тъжен, мрачен и светъл. Разказва за смъртта, но и за единственото нещо в живота, което си струва да бъде преследвано, а именно онзи копнеж по чистата истинска любов, по бягството и свободата. По онова, което зърваме само за секунда и не спираме да търсим през целия си живот.

„Направи още една крачка и лицето й изплува обратно. В първия момент не изглеждаше живо: бе твърде бяло, бузите толкова съвършено изваяни, дъгата на веждите изписана, плътните устни от восък. Но после се приближи и видяхме светлината в очите й, която оттогава не сме спрели да търсим.”

Книгата действа на много нива чрез онези малки детайли, намеци, метафори, задава въпроси, от чиито отговори всеки тайно се страхува. Докато за другите времето продължава да тече, сезоните се сменят, листата окапват, а след това биват изгорени, то за Лисбънови стрелките на часовника замират в момента на първото самоубийство. Времето вместо да тече се натрупва в двора на къщата, по верандата, върху керемидите им. Телата на мъртвите еднодневки са като слой, който изолира обитателите на дома от останалия свят.

„Времето е нещо естествено. Преодоляването му е въпрос на избор.”
Дали?
Въпреки че се чете леко романът засяга много болезнени теми и на моменти е толкова мрачен, че те побиват тръпки и не можеш да продължиш напред, поради тази причина не бих го препоръчала на всеки. Самоубийствата обаче не са централното събитие, говори се за тях постоянно, но те са по-скоро следствие, около което се усуква истинският проблем – (само)убийството на чистотата, на любовта, на свободата.

В България „Непорочните самоубийства” се издава от Жанет 45, с оформление от Райчо Станев. Пред 1999г. излиза и едноименният филм, режисиран от София Копола, който никак не е лош, но не успява да навлезе в такава дълбочина и да засегне толкова теми, колкото книгата.

Пламена Крумова
е на 25 и е завършила СУ „Климент Охридски”, специалност Журналистика. Интересува се от фотография, литература, култура, театър, музика.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to