Освободеният на Урсула Ле Гуин

3093.max
Човек никога не знае на какво ще попадне когато разтвори непозната книга. Може да се натъкне на пълен боклук, да я захвърли и никога повече да не я погледне. Може да намери интересно и заинтригуващо четиво, което да задържи вниманието му до края, след което въздиша жално и продължава към следващото. А в изключително редки случаи открива нещо безценно, нещо, към което може да се връща стотици пъти и пак да долови детайли, които не е забелязал преди, нещо, което става част от него. За многоуважаемия автор на това ревю „Освободеният” на Урсула Легуин е книга от последния тип.

Но не сме дошли тук за да пишем любовни писма към любимите си книги. Тук сме, за да ви представим обективни прегледи на известни нам произведения, за да станат известни и вам. Затова нека да видим за какво става въпрос.

Първо на първо – корицата. От нея освен заглавието и автора ще разберете, че творбата е горд носител на наградите „Хюго” и „Небюла”. Добре е да се знае, но в крайна сметка оценката ще си я направите вие. А относно илюстрацията мога да кажа само две думи – пълно подвеждане. Дългокосият тип с деформирано лице и магьоснически атрибути, който стои в някаква гигантска пещера няма абсолютно нищо общо със сюжета на книгата. Може би представлява някаква метафора за ролята на главният герой в света, но ако видите корицата и очаквате фентъзи тип „Землемория”, жестоко сте се объркали.

В центъра на събитията стои Шевик – брилянтен физик, който разработва една теория за същността на времето, която може да промени до основи разбиранията на човечеството за Вселената. Неудовлетворен от условията на родната си планета Анарес, той я напуска и отива на Урас – планетата-близнак, която предците му са напуснали. Там обаче открива, че всичко си има цена и няма да е лесно да запази едновременно своята нравственост и труда на живота си. Паралелно с това, на всяка четна глава, се проследява целият му жизнен път – детството му, ранното му юношество, възмъжаването – всяко значимо събитие, което го е оформило като личност.

„Освободеният” е книга, почти изцялю фокусирана върху главния си герой. Описват се неговите чувства и мисли, неговите разговори и неговите разсъждения относно темпоралната физика или Живота, Вселената и Всичко останало. Ако очаквате динамично и напрегнато действие, това не е за вас. Не целя да обидя никого, просто ви предупреждавам.

Както вече бе споменато, фокусът е върху Шевик. Дори когато се представят мислите на други персонажи, те са винаги насочени към него.  Не се заблуждавайте – той не е епичен екшън герой, на когото всички се кланят. На първо място той е учен и действията и разсъжденията му протичат по подобаващ начин. Но това, което го прави наистина значим, е едно забележително качество – Шевик винаги знае каква е крайната му цел. Още от ранна юношеска възраст си избира поприще и го гони до дупка. Вярно е, че неведнъж се отклонява от избрания път, и то доста често, но винаги се връща, докато не го извърви докрай. Често използвана фраза в книгата е „Завръщането е истинското пътуване” и много от конфликтните ситуации представляват стремежите на героя да се завърне там, откъдето се е отдалечил и където иска да бъде, независимо дали това е любимия човек, физиката или родната планета.
anarres_map

Но нашия човек е нищо без света, който го заобикаля. А в този случай имаме не един, а два – Урас, който е в перманентно състояние на студена война между водещите суперсили, очевидно съответстващи на САЩ и СССР, и Анарес, където, ако името не подсказва, си действа една функционираща анархистична система. Първият свят е процъфтяващ – ресурсите са достатъчно за всички и има приети строги закони за запазване на околната среда, за да остане състоянието така. Единственото, което им липсва, са металите – вече изчерпани, най-евтиният вариант за сдобиване с тях е търговията с Анарес. Вторият свят, първоначално миньорска колония, е заселен от революционери-анархисти по техен личен избор и представлява гола и пуста планета, която едва-едва осигурява на обитателите ú достатъчно, за да оцелеят, а понякога дори това не стига. Тук търговията е още по-важна – в замяна на суровите метали анаресците получават овошки, машинни части, по-сложни апаратури и, което е най-важното, идеи. Учените на Урас могат да се занимават изцяло и само с научната си дейност, докато техните колеги на Анарес са длъжни да вземат участие в борбата за оцеляване – познайте къде имат по-голяма възможност за развитие. Контрастът между изобилие и оскъдица е обективът, през който виждаме двата свята, и то не само на едно равнище.  По думите на пияния Шевик (прочетете и ще разберете, хаха) „На Анарес нищо не е красиво, само лицата на хората. Тук всичко е красиво, освен лицата.”

Все пак чест прави на авторката, че не е залитнала по лекия път – да идеализира единия свят и да демонизира другия. Да, Урас си има своите проблеми – представете си нашия свят, с всичките му недостатъци, но и със неговите предимства. На Анарес, като изключим сухия пустинен климат, е рай за обикновения човек – напълно осигурен е откъм всякакви битови условия, за които може да се сетите. Освен това напълно липсва йерархията – няма шеф, който да ти виси на главата, всичко зависи доколко ще се сработиш с колектива. И точно това е най-големият проблем, който разяжда анархистичната система отвътре – когато „колективът” е толкова всемогъщ, посредствеността ескалира главоломно.

„Намери си приятно местенце, устрой се, не променяй нищо, за да не би да сбъркаш някъде и да обидиш другарите си, и толкова.”

Тази посредственост е сянката, която винаги тегне над Шевик, където и да се намира. В книгата има едно чувство за почти детско възприемане на света, но с разума на възрастен, зрял човек. Страданието от отхвърлянето, въодушевлението от приемането, прозрението, объркването, решителността – всичко е някак засилено, сякаш емоцията се изпитва за пръв път, но пък вместо да угасне бързо и безславно, тя продължава и влияе на героя, докато не се случи нещо, което да я промени. На този фон външният свят изглежда някак статичен, мъртъв. Чувството за перманентно откъсване от реалността е пресъздадено много точно – и това е главния отблъскващ фактор за много хора. Ако не сте изпитвали усещането, че светът действа по правила, които са абсолютно чужди на вас, всичките размисли и страсти на героя ще ви заприличат на дървено философстване.

Ако обаче някога сте се чувствали отхвърлени и забравени, ако просто не можете да разберете защо някои неща се случват по този начин, тази книга е идеално огледало на тези емоции. Но тя може да бъде нещо много повече от това. Един млад човек, все още неопитен и несигурен, който не знае накъде да поеме и дали изобщо може да направи такъв избор, ще получи най-големия възможен дар. Сред страниците на тази книга го очаква надеждата.

Под Моста
е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to