124 години от рождението на Толкин

Tolkien
На днешната дата създателят на един от най-необятните светове във фентъзи литературата, Джон Р. Р. Толкин, щеше да празнува 124-тия си рожден ден. Иска ни се да смятаме, че празнува някъде на запад, във Валинор, обграден от елфи, джуджета, магьосници, нуменорци и така любимите му хобити, потънал може би в приятелски разговор или пък завладян от вълшебна елфическа музика,  носеща ту неизмерима тъга, ту блаженство, бълващ димни кръгчета от уютно просветващата си лула.

Където и да е Толкин, надяваме се, че знае, че не е забравен, а делото на живота му е станало на свой ред неразделна част от животите на няколко поколения четящи хора и се е превърнало в част от митологията на съвременния свят. Струва ни се удачно днес да вдигнем наздравица в негова чест и да си припомним някои от безсмъртните думи от света на Средната земя:

Не всяко злато сияе,
не всеки скиталец е враг…

Мнозина сред живите заслужават смърт. А някои сред мъртвите заслужават живот. Можеш ли да им го върнеш? Тогава не бързай да си играеш със смъртни присъди. Защото и най-мъдрите не виждат всички нишки на съдбата.

Започва Път от моя праг —
безкраен, обграден с трева.
Увлечен в неговия бяг
и аз ще трябва да вървя,
да тропам весело с пети,
догдето стигна друм голям,
събрал пътеки и мечти.
А после накъде? Не знам.

— Не бих искал това да се случи по мое време — каза Фродо.
— Аз също. Не го желаят и всички, които ще доживеят тия мрачни времена. Но не те решават. Можем само да мислим какво да сторим през времето, което ни остава.

Съветът е опасен дар, дори между мъдреци, а и с него, и без него нещата могат да тръгнат зле.

Не ще ви кажа: не плачете; има и благодатни сълзи.

Хладният разум не бива да възпира благородните дела.

Не можеш ли да го захвърлиш при нужда, съкровището се превръща в окови.

Песните са като дърветата — раждат плод само когато им дойде времето; а понякога изсъхват преждевременно.

Мислех си, че чудесните герои в легендите ходят да ги търсят, защото ги желаят, защото са вълнуващи, а пък животът е скучничък и трябва малко развлечение, дето се вика. Но не е така в истинските легенди, в ония, които остават в паметта. Обикновено хората сякаш просто се заплитат в тях — такъв път им е бил отреден, както казахте. Но предполагам, че са имали безброй възможности, също като нас, да се върнат назад, само че не са го сторили. А ако бяха отстъпили, нямаше да знаем, защото щяха да потънат в забрава. Ние чуваме само за ония, които просто са си вървели напред… и невинаги към щастливия край, забележете…

Мирът и изобилието са законно право на всички здравомислещи.

Ала има два начина човек да идва със зли вести. Може да е творец на злото; а може и да е от ония, които не досаждат никому и идват само за да помогнат в труден час.

Зад дръзкия език често се крие вярно сърце.

Странни са пътищата на съдбата! Омразата често сама се наранява!

Там, где крачка до гибел остава, там надеждата често изгрява.

Под Моста
е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to