140 идеи или колко зелени са калканите?

Градът е Бургас, денят е 13 август, а въздухът пари. Крача в жегата към ОУ „Братя Миладинови“, за да взема интервю от едни млади хора с много идеи (140, ако трябва да съм точна). Тук са дошли, за да рисуват външните стени на училището във връзка с проекта „Зелени калкани“, който ги води и в още четири български града: София, Враца, Русе и Благоевград.

Ники, Венци, Люси и Иво – всеки с по най-малко 140 идеи. Разговарям с Ники под една симпатична сянка, докато Венци започва да рисува краката на чапла, а Люси и Иво ги няма, обядват. Борят се за оцеляване в морската жега (в тази прохладна заради климатика вечер в ума ми изскача асоциация за печено пиле в морска сол).

"Зелени калкани" в ОУ "Братя Миладинови", Бургас

„Зелени калкани“ в ОУ „Братя Миладинови“, Бургас

Как се събрахте?
От 2008 година сме заедно. Преди това сме рисували поотделно в различни формации като свободни артисти. Аз и Венци нямахме крюта и често рисувахме заедно, за да си поделяме материалите, а и за да разнообразяваме рисунките. С Люси и Иво се засичахме и в един момент, когато четиримата заедно направихме няколко стени, решихме да се обединим в „140 идеи“ или ‘One for all ideas’.

Сега се занимавате с доста мащабен проект?

Да, „Зелени калкани“. Това е проект на фондация „За Оборище“ и на нашата организация „140 идеи“. Преди около две години започнахме проекта, но ни отне време да го напишем, да го изчистим концептуално. Кандидатствахме към норвежките грандове за финансиране, спечелихме го и това лято най-накрая се случва. Искаше ни се да се проведе, докато училищата работят, но се забавиха по отношение на събирането на консумативи и материали и самото даване на отговор за старт. Щеше да е готино децата да са наоколо, докато рисуваме, но изпуснахме учебната година. А и, освен че рисуваме по едно училище в петте града, краят на рисунката е съпътстван от лекция, понеже проектът е с екологична тематика. Работим с още две организации – Българско дружество за защита на птиците и Сдружение за дива природа „Балкани“. Те правят работилници за децата, провеждат интересни лекции, които са подготвени спрямо локацията. В Бургас например лекциите ще се провеждат в природозащитния център „Пода“, а не на място в училищата, както се случи с другите градове.

"Зелени калкани" в ОУ "Братя Миладинови", Бургас

„Зелени калкани“ в ОУ „Братя Миладинови“, Бургас

Как се справихте с подбора на училища?

Най-вече търсихме санирани училища и в това отношение ударихме на камък. Тук в Бургас искахме да изрисуваме „Търговска гимназия“. Точно сега са я санирали, но ни отказаха. Но тук не е лошо. Основно училище е и така проектът е насочен към по-малките деца, което според мен не е лошо. По-различен поглед имат.

Има ли интерес от страна на децата?

В момента са във ваканция, но тези, които живеят в района, се навъртат наоколо. Много се кефят, интересно е да си комуникираш с тях, докато работиш. Забавно е за децата, а и го възприемат много по-добре от възрастните хора.

 

С какви други проекти сте се занимавали?

Един от по-машабните беше проектът с мечоците на 23 СОУ в София – отново съвместно с „Балкани“. Реализирали сме няколко по-големи и то не само в столицата. Някои са и по-комерсиални. Две изложби сме провили. Първата беше в галерия „1908“, която вече не съществува. Там направихме инсталация – опаковахме цялата галерия и рисувахме върху опаковката. Вторият случай беше в галерия, която тепърва щеше да се открива. Изрисувахме стените на помещение, което преди това беше горяло. Изложбата се казваше „Жар“.

 

Четирима души сте. Все някакъв сблъсък трябва да има при стиловете ви на рисуване? Или пък допълване?

Всеки от нас си има различна представа за това как трябва да изглеждат нещата. Интересно е съгласуването. Първоначално се хващаме за идеята, а след това всичко се завърта около нея. Кой как го вижда, кой какво ще нарисува. Разпределяме си работата – особено на по-мащабни проекти като този. Успяваме да разнообразяваме с формата. Докато предните рисунки от „Зелени калкани“ бяха вертикални – на по-високи стени, тази в Бургас я разполагаме хоризонтално. Подхождаме по различен начин, но и планираме предварително всяко нещо, за да работим по-стегнато и бързо – разполагаме с по 6 дни на училище. Понякога ни се налага предварително да боядисаме стените, а това отнема време. Доста са нещата.

11873465_1114926125186901_4589930325940451279_n

„Зелени калкани“, гр. Русе

Как намирате пространство? Предполагам, това е една от най-големите пречки, когато просто ти се рисува.

Всички сме започнали от нелегално рисуване. Все пак имаш нужда да се упражняваш, да се развиваш. Трябва постоянно да практикуваш. Когато не се занимаваме с подобни проекти, изниква върпосът „Къде да рисуваме?“ и най-често това са изоставени строежи или тунели, което пак се явява нелегално. В България не е развита тази култура и ги няма така наречените Graffiti Hall of Fame, които можеш да намериш в по-големите градове в Европа. Дава ти се стена от общината и рисуваш. Смятам, че ако и тук ги има тези стени, ще се намали нелегалното рисуване, а и ще се отслаби сблъсъкът между негативно настроеното общество и артистите. Няма просто да се „цапа“.

В началото на миналата есен в Студентски град се беше провел графити фестивал, на който имахме възможност да изрисуваме някои от блоковете. Всъщност той започна преди няколко години, като в началото терен беше предоставен само в един от блоковете, а на следващите – в повече. Рисували сме на различни места там. И без това общежитията са доста смазани, поне да им се придаде някаква краска.

Тази година вече имахме две излизания по фестивали – в Сърбия и Италия. Очертава се още един след септември. Те предоставят материали, терен, събират се артисти от цял свят и е супер.

 

С какво се занимавате иначе? Или няма „иначе“?

Рисуваме – дали на стена, или в скицника. Стараем се това да бъде основната ни дейност и горе-долу се получава за момента. В България е трудно, но успяваме.

 

А кое е най-голямото предизвикателство в графитите, пред което сте се изправяли?

Всяка една по-голяма стена е предизвикателство. Отнема време да съставиш план, да изготвиш скицата. Но предизвикателство са и по-нестандартните проекти, с които сме се занимавали. Преди няколко години рисувахме един кораб в Русе. Беше с някаква морска тематика – с русалки, риби, подводен свят.

19423_1063797326966448_1117707905393316541_n

140 идеи: Night keeper, гр. Горна Оряховица

В крайна сметка „140 идеи“ дойдоха, видяха и разкрасиха. Събраха малко морско слънце и превърнаха крепостта на стотици ученици в едно по-готино място. Изкуството не е само за музеите, а е и по-добре сградите да бъдат покрити с рисунки, отколкото с рекламни плакати.

На Ники, Венци, Иво и Люси пожелавам да не спират да красят улиците със своите графити, институциите да им оказват по-голямо съдействие и скоро отново да се върнат в Бургас, но този път за плаж, цаца и бира. По-нататък може пак да порисуват.

Автор: Моника Чалъкова

Стажанти на
За втора поредна година „Под Моста“ организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2016 г. през програмата ще минат 17 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to