Момчетата зад „НУЛА 32“: Хартията се възражда

2

„НУЛА 32“  е безплатно пловдивско списание, което излиза на всеки три месеца. За разлика от другите подобни, то не прилича на брошура, а на истинско, при това красиво, списание. Темите, които разисква, са свързани с културата, живота и личностите на Пловдив. Списанието е алтернативно и далеч от комерса. В него можете да намерите вълнуващи истории и прекрасни фотографии. Повече информация за проекта открийте тук

Зад „НУЛА 32“ стои ядро от четири момчета – Панайот Стефанов, Илия Димитров, Атанас Янков и Костадин Бухчев. Всичките от Пловдив, всичките студенти. Разбира се, освен тях, зад начинанието има и плеада от хора, които ги подкрепят и им помагат.

Те не възприемат „НУЛА32“ като „проект“, както го нарекох първоначално. За тях „НУЛА32“ е повече идея, която разпространяват, кауза, зад която застават, история, която разказват. После е бизнес.

Във време, в което печатните издания изживяват своят залез – какво мотивира няколко студенти без солиден финансов гръб, да издават подобно нишово регионално списание?

Изобщо не сме на мнението, че хартията умира. Напротив, сигурни сме, че тепърва тя отново ще се възражда, както по целия свят. Самото отношение към съдържанието е различно, възприятието на информацията се случва другояче.

Колкото до мотивацията– ключова роля изигра чистата проба младежка наивност. Ако преди година знаехме колко труд стои зад издателската дейност, нямаше да се захванем. Впоследствие в себе си намерихме и ината, веднъж започнали, да не спрем вече.

3

Кои са най-вълнуващите, най-мотивиращите и най-обезкуражаващите моменти при направата на печатно издание?

На няколко пъти от различни места в прав текст ни казаха да се откажем, защото нямало хляб в тези неща в днешно време. Ама ние, големите инати, не спряхме и си повярвахме още повече. Май това беше оня тънък момент. Когато видяхме току-що излязлата от печат първа мостра на пилотния ни брой, беше повече от удовлетворяващо. Да видиш неколкомесечния си труд най-сетне материализиран е голям кеф. Още по-вълнуващи за нас бяха и реакциите на хората след премиерата през септември. Щастливи сме да кажем, че списанието се зарадва на мечтан старт.

Как набавяте средства, за да покриете разходите си – печат, дизайн, автори, реклама?

Рекламите, които поместваме в списанието, са единственият ни финансов източник. Без тях няма да ни има, няма и да имаме читатели. Тук е мястото и да благодарим на всички, които ни подкрепят и благодарение на които днес печатаме тираж, двоен на първия.

Може ли да се печели от издаване на подобен продукт?

Трудно, но може. Зависи колко силно го искаш, колко от себе си готов да посветиш на цялото нещо. И да имаш търпение.

4

Кои са най-големите трудности, пред които се изправяте?

Трудността екипът да намери обща позиция по някои въпроси. Това е особено трудно, когато работиш с хора с ярки и отличаващи се индивидуалности, вкусове и качества. Но това има и добри страни, а именно, че крайният продукт е истински диалог между идеи и съзнания. А това е нещото, което най-много желаем, макар и пътя до него да е осеян понякога с нерви и препятствия.

Какви са краткосрочните и дългосрочните ви планове за „НУЛА 32“?

Краткосрочният план е да направим една хубава премиера на втори брой, да се видим с всичките си приятели и познати и да отпразнуваме новото издание. Нататък е ясно – все по-големи тиражи, все повече партньори, нови автори и фотографи и все по-голямо място в българската периодика.

Коя е вашата таргет аудитория и как тя реагира на продукта ви?

Не бихме казали, че имаме таргет аудитория, текстовете и снимките в първия брой се харесаха както от младежи, така и от възрастни хора, някои от тях наши бивши и настоящи преподаватели. Идеята на „НУЛА32“ е да обхване колкото се може повече от четящите и интересуващи се хора изобщо в страната. Сигурни сме, че и втори брой ще бъде отново толкова четен и харесван.

4

Като изключим факта, че това ви е роден град – какво прави Пловдив подходящ за издаването на подобен род списание?

Тук има най-много време. Времето тук се влачи, а на моменти и изчезва. Това позволява да видиш неща, които навсякъде другаде ще убягнат, ще се разпокъсат или разложат. Тук битието е красиво и единственото, което очаква, е нас – хората.

Каква е визията ви за бъдещето развитие (култура, изкуство, градска среда) на любимия ви град?

За съжаление, редом до всичко хубаво, което се случи с нашия град през последните няколко години, в бъдеще той ще бъде една огромна финансова баница, парче от която ще искат все повече хора и организации. Там някъде истинската и неподправена култура ще води битката за оцеляването си срещу халтурата и постмодерния псевдо „арт”. Надяваме се ние да сме на фронта на тази битка и да дадем своя малък принос.

1

Имате ли конкретна мисия, цели, които се опитвате да постигнете, правейки „НУЛА 32“?

Не, единствената ни цел е да продължаваме да правим „НУЛА32“, а именно– да нищим и съхраняваме този град и съдбата му. Не сме някакви мисионери или спасители, не сме си измислили някаква превзета мисия.

Не можем да подминем и вечния въпрос, когато стане дума за млади хора, правещи нещо смислено в България. Защо решихте да останете и смятате ли да заминете в бъдеще?

Къде да заминаваме? Ние сме оттук и това е достатъчно, за да останем. Не разбираме защо трябва да ходим някъде другаде. Да, вероятно има места, където трудът ни би се оценил повече. Но това не са нашите места. Длъжни сме да бъдем тук и да помагаме, за да може след време и у нас подобен труд да се оценява адекватно. Тогава вече ще можем да бъдем истински щастливи и да си кажем „Успяхме!“. Да, това може да се случи и другаде по света, но тогава след „Успяхме“ ще остане един горчив вкус в гърлото. Вкус на неудовлетворение.

Димитър Панайотов
е на 25 и е завършил „Журналистика“ в СУ „Климент Охридски”. Той е основател и главен редактор на „Под Моста“. Интересува се от литература, култура, кино, фотография, дигитален маркетинг и качествена журналистика.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to