„Жълти стъкла“ – гениалност до лудост

1

Наскоро ми беше изпратена за ревю книгата-албум „Жълти стъкла“ на Ели Урумова. Директно признавам, че не разбирам изцяло нейната музика – тя е странна, псайхъделик и трудно би могла да влезе в каквито и да е жанрове. Самите текстове са сюрреалистични, много черни и тежки. И макар да не е „моята чаша чай“, нейното творчество има свои почитатели. Това, което ме впечатли обаче, беше самото издание на „Жълти стъкла“. Книгата представлява сборник с текстове на песни, като на последната страница можете да намерите самия албум с музикалните записи на Ели Урумова. Без капка колебание заявявам, че това издание е книжен шедьовър, който рядко човек може да държи в ръцете си. Книгата е оформена прекрасно, оригинално, със страхотни шрифтове и невероятни картини и снимки. Твърди кожени корици, луксозна черна хартия и завършва с вграден на страниците кибрит. Страхотно е. Най-впечатляващото в цялата работа е фактът, че Ели Урумова, с помощ от редактора Адам Аврамов, са издали книгата-албум сами. Те са измислила дизайна, нарисували картините, направила снимките, а после е търсила къде и как да напечата изданието. Финансирането и „сглобяването“ на книгата също е тяхно дело. Интересно е, че печатната себестойност на изданието, като изключим стойността на самото творчество, както и работата по дизайна, рисуването, офромлението, излиза около 50 лв. Книгата-албум се продава за 15. „Жълти стъкла“ е феномен за България – нещо странно и заради множество фактори – трудно да проумееш как може въобще да съществува. В него има нещо лудо. Но и гениално. И тъй като не успях да напише ревю на книгата, реших да ви я представя като направя писмено интервю с автора на проекта – Ели Урумова.

2

Защо „Жълти стъкла?“

нощем виждаш в жълтите стъкла на чуждите прозорци топли отблясъци на нечий чужд живот. но ти си сам в студените канали на нощните улици и само оттам можеш да имаш всичките жълти стъкла с всичките смирени вечности зад тях. тва беше в началото. сетне се заизреждаха и други смисли, сетне изчезнаха всичките. жълтите стъкла принадлежат на вашето въображение.

Наричаш „Жълти стъкла“ концептуален проект – каква всъщност е концепцията?

„концептуален“?! аз такива думи не ползвам – спазвам известна хигиена. а за концепцията – ми, концепцията вреди на контрацепцията. концепциите са за продуценти, аз само си творя. концепциите са тези, дето разбират кво правят – аз не разбирам, а не се и старая. концепциите са за тези, дето искат да направят нещо – аз се съпротивлявам срещу тва, което правя.

3

Какво те мотивира да се занимаваш с ъндърграунд музика?

нищо. понякога повръщам по някое парче, предозирала с вихрите около нечии чужди шамари, но и тва правя неволно, а често и болезнено настъпателно против волята си. тия каскади от думи болят, квинтесенциите парят, нотите ми стържат по ушите. пък за ъндърграунда – тва е концертна музика, дето си я правиш в гаража, каниш си кварталните, сетне се завъртате на въртележката с квото е останало от сутринта, придобиваш самоувереност, ходиш да правиш същото в софия, писва ти, и после пак си се въртиш в гаража, ама вече с по-малко музика. романтика отвсекъде, ама аз живея на седмия етаж, далеч от ъндърите, бе… далече от всичко.

Какви са бъдещите ти творчески планове?

а, супер. като бяхме малки с колегата Аврамов, който дълго време пазеше другия край на творческата ни отсечка, искахме да ни питат тоя въпрос, за да обясним, че плануваме да станем наркомани. ама, таковата, вече се реализирах в тва направление, и сега всичко е тоооолкова безперспективно.

4

Изданието ви е нещо уникално. Разкажи ми малко – как успя да реализираш подобен полиграфически шедьовър в България, без зад теб да стои голямо издателство?

ми, сигурна съм ,че ако отзад, отпред, под или във мене стоеше квото и да е издателство, нямаше да свърша нищо от тва. колкото по-голямо – толко по-зле. благодарна съм на издателството, чийто ISBN ползвах, че по никакъв начин не претендираше да има отношение към тва, с което се занимавах, щото в противен случай сигурно още щях да го правя. от седемте месеца блъскане на главата у вратата на десетина варненски печатници (сред които и най-елитните) схванах, че е изключително нездравословно да се работи с хора, дето си разбират от работата. мозъците им са асфалтирани с високомерието на шаблонизираната им посредственост. светилата на десетината издателства, с които се занимах в родната варна, упорито си разчекваха нервите да ми обясняват, че тва е невъзможно за изработка. в крайна сметка преодолях нежеланието им да работят по проект извън комфортната зона на познати и заучени полиграфически шаблони като разпределих печата и изработката на изданието между четири различни печатници, без да включвам допълнитеното ръчно домашно дозалепване и донатаманяване, дето си го правим вкъщи между бурканите с компот и шишетата с ракия, и дето е некъде към 90 минути за книжка.

5

В един разговор ми спомена, че самият печат, без работата и диска, струва няколко пъти над стойността, на която го продаваш – защо продаваш творчеството си на загуба?

а кво е загуба? хм. концепция за творчеството си, както ти казах одеве, наистина нямам. но с тая книжка знам точно кво искам да постигна. първо, исках да я сглобя точно така, както я виждах в главата си. успях, макар и с чудовищни усилия. сетне – проектът беше финансово обезпечен от Адам Аврамов. рядка възможност, не съм чувала за друг…кво беше… „ъндърграунд“ изпълнител, дето да я получи преди да се смачка под товара на нерзбирането, безпаричието и на собственото си творене. и най-подир – искам всяка една от тия книжки да попадне при човек, който наистина я е пожелал, комуто тая всичката зараза, дето съм изплюла, е наистина нужна. щом я е пожелал, значи вече е платил достатъчно висока цена.

Какво целиш да постигнеш с творчеството си – да „промениш света“ или го правиш за себе си?

нищо не целя – аз съм инструмент и вече се износвам. скоро ще ме сменят. впрочем, вас също.

6

Защо се опитваш да избягаш толкова много от комерсиалността?

ми, преди бягах, за да се предпазя от алчността ѝ. сега не бягам, щото ме мързи, но я отбягвам, щото нямам време да се занимавам с глупости. а глупостите отнемат най-много време.

Какво харесваш и не харесваш в съвременното изкуство?

изкуството няма време, не разбирам кво значи „съвременно изкуство“. мене и „изкуство“ ми е трудно де дефинирам – изкуство е картината от мухъл на стената на изоставения строеж в квартала, изкуство е и оградата от пластмасови бутилки, дето си прави баща ми, щото няма време за истинска. всичко харесвам, само от демонстративността ми се прибира вкъщи под килима.

Как трябва да се настрои човек, за да разбере творчеството ви? 

никому не пожелавам да разбира. а тия, дето им се е случило, дано забравят.

Как успяваш да съчетаваш писане на песни, рисуване на картини, изработване на дизайн, свирене?

ми, понеже не съчетавам гледане на две деца с учене, ходене на две работи и готвене; макар че предпочитам тоя вариант.

7

Разкажи ми за някой интересен и скрит детайл/мотив в изданието на „Жълти стъкла“, сигурен съм, че има такива.

ъ, нищо не съм крила. напротив – старала съм се да поставя диска така, че повече хора да забележат съществуването му в книжката, макар че се случва и да не сполучат. впрочем, тва е своебразна интелектуална цедка. скритото е май само тва, че самият диск е burn-нат с опция за триене и дозаписване, та ако не ви радва, мое да си запишете лили иванова – аз така направих.

Книгата завършва с две кибритени клечки – какво символизират те?

нищо не символизират – по предназначение са сложени там. ако си естет, мое да си запалиш цигара; ако си по-прозорлив – може да запалиш книгата; ако си над тези неща – може да запалиш себе си.

 По желание на Ели Урумова е запазен оригиналният правопис и пунктуация на интервюто.

Димитър Панайотов
е на 25 и е завършил „Журналистика“ в СУ „Климент Охридски”. Той е основател и главен редактор на „Под Моста“. Интересува се от литература, култура, кино, фотография, дигитален маркетинг и качествена журналистика.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to