Емануил Ангелов – с изкуство в кръвта

13654154_1198872916818929_4835083493406993318_n

Емануил Ангелов е художник. Той е само на 23, но зад гърба си има вече няколко изложби.  Рисуването не му е хоби, а част от самия него. Ако искате да разгледате и други негови картини може да посетите Фейсбук страницата му, а за да разберете колко струва да сбъднеш мечтите си, следващите редове са за вас.

 

Кога разбра, че именно рисуването е твоята страст?

Страстта ми към рисуването ме съпътства още от дете. Учителите и съучениците ми във всички училища, в които съм бил досега, са се учудвали на таланта, който имам. Естествено, съучениците ми не пропускаха възможност да ме помолят да направя  рисунките на всички в часовете по изобразително изкуство. Тези училища не бяха подходящи за развитието ми като художник и трябваше да намеря специализирано училище. Така отидох в СУ „Георги Брегов”, където има паралелки по рисуване, и бях приет на първо място.

Кой е учителят, който ти е повлиял най-много?

В това  училище намерих учител, който ми помагаше във развитието ми като художник  дори и след дипломирането ми. Той се казва Марин Кузев – изключително талантлив педагог. Така с него изградихме много силна връзка като учител и ученик, а отдавна вече мога да го нарека и приятел. Но в Пазарджик нямаше как да развия таланта си и трябваше да намеря изцяло специализирано училище. Така Марин и неговата съпруга, също художничка, ме подхотвиха за Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов” в Пловдив – може би най-добрата гимназия в цяла България за изучаване на художествени изкуства. Всеки ден се налагаше да пътувам до Пловдив, ставах в 5:30 и се прибирах в 20:00, а след това отново рисувах. И така всеки ден.

Гимназиалните ми години минаха в лутане из БДЖ – пътуване и рисуване във влакове, гари и общо взето навсякъде където можех. В това училище се почувствах в свои води. Съучениците ми бяха изключително талантливи. Оказахме се много силен випуск. Изучавах „Живопис” при Ангел Китипов, който също много помогна в развитието ми. Завърших с отличен успех и смятам, че извадих огромен късмет с такъв преподавател и такива съученици.

Ти си възпитаник и на Националната художествена академия, защо избра да изучаваш точно живопис? 

Реших да продължа обучението си в Националната художествена академия в София, записах „Живопис” при проф. Ивайло Мирчев и проф. Десислава Минчева в 50-то ателие, чийто представител е Светлин Русев. Така от Пловдив поех към София. В академията се наблягаше на основни класически принципи в живописта и канони, изучавани от векове от всички художници по света. Изучавахме човешката анатомия. Рисувахме голи модели в огромни ателиета всеки ден. Изучавахме педагогически и философски науки, преподавахме на ученици в много елитни софийски училища и там общо взето изкарах още четири години.

12522917_1075606409145581_1602482919199335759_n

Има ли художник, на когото искаш да подражаваш?

Винаги съм взимал най-доброто от всеки мой любим творец, но не искам да подражавам на никого. Искам да следвам своя собствен път.

Знам, че си почитател на твърдата музика. Кои са любимите ти изпълнители и намират ли те място в творбите ти?

Твърда музика е малко силно казано. Уважам всеки един стил музика, който съдържа в себе си естетически принципи. Като цяло тя винаги е оказвала силно вдъхновение в моето творчество и винаги е била носител на много идеи, които съм залагал в творбите си.

За един художник в България е много трудно да се издържа само от картините си.  На какво смяташ, че се дължи това?

Това не се отнася само за художниците, а за всички хора на изкуството, било то музиканти, актьори или други. Причините за това са много. Нека започнем от това, че голяма част от населението е неграмотно. Това включва и възпитанието, защото все пак трябва голяма доза възпитание в разбирането на самото изкуство. Друг фактор е деградирането на естетическите възприятия от чалга музиката, която им се налага да слушат, липса на истинския поглед върху красивите неща от живота и прекалената им насоченост към материалното. Абсолютно съм убеден, че проблемът не е в липсата на финансови средства, а в това, че хората предпочитат да си купят скъпи телефони и всякакви подобни глупости, а вникването в истинската красота липсва. Знам, че тези неща са необходимост, но все пак да не забравяме кое е вечното.

Имало ли е момент, в който си искал да се откажеш от рисуването?

Пътят на един творец наистина е много по-труден отколкото на един обикновен човек. Имало е много моменти, в които съм се чудел дали да се откажа, но все пак в края на тунела винаги има светлина. Изкуството те прави жив и събужда духа ти, то те кара да живееш истински – все пак животът е толкова кратък. Земният път на твореца е труден, но си заслужава.

12541125_1079882852051270_1434492299250389360_n

С какво се занимаваш напоследък?

Само с изкуство – рисуване, музика, филми, занимавам се и с преподаване на ученици и възпитаването им във възприятие на изкуството.

Какъв е творческият ти процес?

Творческият ми процес е много дълъг, на моменти много уморителен, но и много одухотворен и изпълващ ме с живец.

Откъде черпиш вдъхновение?

Понякога от реалността, в която живеем, друг път от книги или филми, но най-голямото ми вдъхновение е музиката. За мен тя и изобразително изкуство са две неделими и взаимосвързани неща.

А  какво мечтаеш да постигнеш?

Мечтая да  извървя  пътя си като художник  и  творец  и да се занимавам с това, което ме прави истински щастлив.

 

Автор: Дарина Христоскова

Стажанти на
За втора поредна година „Под Моста“ организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2016 г. през програмата ще минат 17 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to