Urban Tapes: разговор с Jars Broken

„Jars Broken“ е проект, отдаден на акустичното звучене, с българско и италианско участие. Александре Скарсела и Пламен Гогин създават бандата преди почти две години. От скоро, музиката им има повече сила, заради Доменико Форнари и неговия контрабас. Първата видео-реализация на първата им песен „Since I Lost My Mind“ е за Urban Tapes.

 Как започнахте да се занимавате с музика?

Доменико: Още от малък имам страст към музиката. Започнах с баса когато бях на 20 и това определено беше любов от пръв поглед. Бях го изоставил, но се преместих в България и срещнах страхотни нови приятели музиканти. Това ме накара да започна отново и съм щастлив, че го направих.

Александре: И аз свиря от дете. Близък мой приятел ме научи и от тогава не се разделям с китарата си. Обичам дори болката и раните по пръстите си след дълго свирене.

Пламен: С домашни подвизи няма да ви губя времето и минавам направо на последните 2 години. С Але работим в една компания и знаех, че свири на китара. Предложих му да изпробваме нещо заедно и всичко тръгна от там. За месец успяхме да отработим над 15 песни и да напишем 3 собствени. Работим толкова лесно заедно!

 

Кои са основните групи/музиканти, които са изградили музикалния ви вкус и стил?

 

П: Баща ми беше изключителен китарист. В нас звучеше китара постоянно, от там и любовта ми към музиката и по специално към звученето на китарата. Лично аз минах през тийн идолите на 90-те и чак след това, пак покрай баща ми, се запознах с групи като Queen, Pink Floyd и Aerosmith, българските Сигнал и Щурците. Мисля, че всеки стил е оставил по нещо в мен.

Д: Списъкът е доста дълъг. Много в мен е оставил моят учител Адриано Распо! Някои от Големите, които са изградили вкуса ми са: Bob Marley, Pink Floyd, Ben Harper, The Doors, Jimi Hendrix…също и много италиански артисти, но списъкът е наистина много дълъг.

А: За мен са Led Zeppelin ; Pink Floyd ; Queen; Pearl Jam.

Какво е да правиш музика в България?

Д: България е страхотно място на лайв музика и е по-лесно да намериш позитивна и ентусиазирана публика. От друга страна, ако погледнем чисто материално на нещата, тук е по-трудно да получиш адекватна оценка на труда си.

А: Обичам България и хората, пред които представяме музика. За мен най-важно е собственото удоволствие и да виждам, че това което правим създава позитивно настроение. Мястото няма значение.

П: Смятам, че музиката ти дава изключително много, независимо къде я създаваш. До колкото повече хора стигаш, толкова по продуктивен и зареден се чувстваш. Малка държава сме, което може да те ограничи, но може и да ти даде страшно много свобода, стига да си отдаден и да си себе си.

 

Кой е най-добрият концерт, на който сте били?

Д: The Rolling Stones

А: Roger Waters

П: Май нямам оценка. След всяко живо участие, независимо от мащаба, съм  настървен за музика.

Има ли музикант/изпълнител, с който бихте искали да работите?

П: С всеки, с който усещаме музиката по един начин.

А:  Bruce Springsteen, Street Band

Д: John Mayer

Разкажете за първото си участие?

А: Първият път, когато свирих пред публика, беше на концерт, организиран от училището ми и свирих jailhouse rock на Елвис.

П: Помня ясно мюзикъла „Коса“, поставен от гимнязията, в която учех. Аз и една съученичка изпяхме Ain’t Got No Grass…на немски! С Jars Broken – малък бар, побиращ 30 човека. Пях в лицата на хората. Доста интимна среда.

Д: Беше джам сесия с момчетата от музикалното училище, с което учех. Свирих No Woman No Cry и това продължи 15 минути. Импровизацията не ми се отдаваше и свирих едно и също, но беше страхотно!

Защо решихте да вземете участие в Urban Tapes?

П: Попаднах на сесията на VICK и споделих проекта ви с момчетата. Писахме ви почти веднага след това. Фенове завинаги!

А: Пламен ми каза, че отиваме да пием и да свирим, и ще ни снимат безплатно (смях)

Д: Защото сте страхотни!

Какво ви предстои?

А: Много авторси песни и акустичен албум.

П: Всични идеи в главата ми да се реализират, защото вече нямам място.

Д: Надявам се на много живи концерти!

 В кой град по света мечтаеете да имате концерт и защо?

А: Рим – столицата на света.

Д: Рим. Любимият ми град (казано точно от мен, това май звучи леко жалко (смях)

П: Май вече нямам друг избор освен Рим…

Какъв съвет бихте дали на по-младите (малките) от теб, които се колебаят дали да се захванат с това, което обичат (в лицето на музиката), или с някоя професия, която гарантира по-сигурна реализация?

А: Да се опитват да съчетават двата свята. Така ще са силни и ще имат решение на всяка трудност!

Д: Бих казал, че трябва да следвате сърцата си и ако някога нещо не се получи, посъветвайте се с мозъка си, и пробвайте алтернатива. Музиката не е моята професия, но е жизненоважна част от живот ми.

П: Аз също имам професия, която е доста далеч от музиката, но знам, че животът е кратък и съм задължил себе си, да отдавам време на нещата, които ме правят щастлив. Всеки трябва да го прави и да търси баланса.

Боян Симеонов
работи в RockSchool и Drooble. Един от създателите на Urban Tapes acoustic sessions. Организатор на TEDxVarna.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to