Интервю с Иван Димитров – за това, което си струва да се пише и живее

„Вярвам, че когато си намерил за какво да живееш, си намерил и за какво си заслужава да умреш.“

Интервю с поета, писателя и драматург – Иван Димитров

На 33 години Иван Димитров има книги на различна тематика – поезия, проза, драматургия. Автор е на небезизвестната стихосбирка „Поет на портрет“, а последната му книга, озаглавена „Софийски дует“, рисува един съвременен колаж на столицата.

Любовта му към театъра води до пиесата „Извънземно“, която до скоро се играеше на сцената на театър „Възраждане“.

Под Моста: Какво те провокира да започнеш да пишеш?

Иван Димитров: Не знам. Не си спомням период от моя живот, в който да не съм писал. Но това е по-скоро свързано с това, че съм читател от най-ранна детска възраст. Така се развиваха и моите опити за писане. Първо се опитах да си водя дневник, когато бях на 7-8 години.

Роден съм в Кюстендил и там живях в началото на пътуването си в този свят. Преместихме се в София, когато станах на девет. Баба ми (лека ѝ пръст) беше медицинска сестра в поликлиниката. Тъй като се занимаваше с физиотерапия, вкъщи имахме един зелен тефтер с витрувианския човек на да Винчи на всяка страница. Опитах в него, не бях особено постоянен, а и нямаше кой знае какви събития в моя живот. Може би от тези времена имам фетиш към всевъзможни тефтери.

Когато влязох в гимназията открих „сериозната литература”. Забих се в Кафка, Томас Ман, Хесе, Достоевски, Ницше и купчина други автори. Баща ми е лекар и когато беше нощна смяна, вадех една стара Марица и започвах да пиша своя роман „Поетът и планината”. Бях нахвърлял бележки на бели листа от амбалажна хартия, не знам защо толкова ми харесваше тогава, сега имам различни предпочитания.

Друг амбициозен проект беше романът „Господарят на куклите”, който почиваше върху една мисъл на Ницше за властта. Нужно ли е да казвам, че претърпях грандиозен провал? Като студент написах един разказ, в който имаше примери за негация, защото по Филологически практикум имахме такова домашно. Не знам защо бях решил да извадя примерите си от „Крилете на вестителя” на Борис Христов, но не бяха достатъчно. Така че написах един разказ и го публикувах в интернет, а в домашната си работа го вписах в библиографичната бележка.

Последваха редица стихотворения, част от които римувани. След това реших, че не ставам за поет. И когато учех магистратура по Културна антропология нещо се отпуши, започнах да пиша първия си роман. Паралелно с това започнаха да се появяват разкази. Оттогава и пиша сериозно. След това съвсем неочаквано се върнах и към поезията. Но и до днес не се смятам за поет, защото бекграундът ми е дълбоко в прозата.

В същото време тази зима по време на един уъркшоп с Боян Папазов (пиесата ми „Пиеса за телевизора” беше номинирана на конкурса за нова българска пиеса на НБУ, повечето хора си мислят, че голямата награда беше парична, но всъщност най-ценното нещо беше едноседмичната работа с Боян Папазов и възможността да се докоснеш до човек като него), та Боян Папазов ме разконспирира, че съм поет поради способността ми да работя в бързи срокове. Така че не знам. Може би съм и поет. Всъщност тези определения нямат толкова голямо значение. Да кажем, че съм пишещ човек.

ПМ: Как се пише стихосбирка и как се пише роман?

ИД: Най-голямата тайна в тази работа е, че те се пишат сами. Стихотворенията просто извират отнякъде и регистрираш присъствието им на белите листа. Като в същото време крайният резултат зависи и от техническите ти средства. Да кажем аз съм леко старомоден поет. Въпреки че пиша основно в свободен стих (със спорадични залитания към римата, но това е guilty pleasure), обичам римуваната поезия. Също така обичам дългите стихотворения и поемите с възможността да трупаш, да криволичиш, да се разхождаш и да блееш в пейзажа.

Но наистина не знам как се пише стихосбирка… До момента имам само една, скоро възнамерявам да се появи и втора. Но и в двата случая това са стихосбирки, които сглобяваш с написани неща от различни периоди. Вярвам, че ще дойде моментът, в който ще напиша една по-концентрирана стихосбирка. Всъщност бих казал, че имам една такава, която е почти готова, но не знам кога ще й дойде времето. Може би след година, а може би след пет…

С романите е по-различно. Със сигурност отнема повече време и възможността за провал е много по-голяма. Което е и хубаво. Друг е балансът, който поддържаш, когато има опасност да паднеш отвисоко. С романите по-скоро е необходимо някак да удържиш стила. Но първият ми роман „Животът като липсваща лъжица” вече е на светлинни години от мен. Вторият е много шантав и разностилов. Казва се „Софийски дует” и се състои от няколко различни текста, които са колажирани така, че да образуват роман. Още не знам дали „Софийски дует” е успех или провал. Всичко зависи от ефимерността на момента и как се чувствам тук и сега. Ако се чувствам зле, смятам го за провал. Ако се чувствам добре, мисля, че донякъде съм си свършил сносно работата, но винаги може и по-добре.

Със сборниците с разкази е донякъде като със стихосбирките.

ПМ: Как трябва да изглежда портрета на поета?

ИД: Поетът е у дома си и влиза да се къпе. Няма излишна сексапилност, но и няма преструвка. Има само откровеност. До пълно разголване. До надникване през порите на кожата му. До съзиране на митохондрите и атомите, от които се състоят тялото и душата му. От друга страна съм дал този отговор в първата си стихосбирка „Поет на портрет”, която е разделена на три части.

В един поет според мен е добре да присъстват три основни елемента: любов към любовта, любов към литературата и книгите и социална ангажираност. Но основното е откровеността. Ако поетът е тъпо копеле да кажем, най-добре да си признае, че е тъпо копеле, вместо да се прави на някой друг. Ако се преструва, всички ще го забележат. Най-добре е просто да погледне света и хората в очите и да им каже: „Вижте, пичове. Верно, че съм поет, ама си падам и тъпо копеле. Сори!”

ПМ: В какво вярваш?

ИД: Вярвам във вярването. Агностик съм, така че не мога да бъда категоричен. Но също така вярвам безусловно в силата на изкуството, на философията, на театъра. Това е моята лична възможност за вяра в неверните времена, в които живеем. Думите и идеите могат да променят света. Те са най-силното оръжие, нищо, че повечето хора ги подценяват.

Вярвам, че промяната към по-добро започва, когато всеки сам работи върху това да е по-добър. Вярвам, че когато си намерил за какво да живееш, си намерил и за какво си заслужава да умреш. И че това е нещо велико. Нещо, което липсва в повечето хора. Не защото са лоши. Просто на тях им е достатъчен светът от девет до пет, пространството на офиса, телевизора, семейството. Но има и такива, на които това не им стига.

За добро или лошо съм от тях и ми омръзна да се боря със себе си. Опитвам се да се приема такъв, какъвто съм – извратен човек, който неведнъж е давал последните си пари за нова книга, билет за театър или кино. Без да му пука за бита. Всъщност колкото ние зависим от бита, толкова и той зависи от нас.

ПМ: Ако трябва да нарисуваш картина, която да изобрази съвременната българска литература, какво би изобразявала тя?

ИД: По отношение на изобразителното изкуство съм доста консервативен, така че това ще е едно мащабно платно. Няма да е класическо, но и няма да е Полак. Ще се казва „Явната вечеря” и ще представлява една огромна маса. По следата ще стои Елин Рахнев, а от двете му страни ще бъдат Георги Господинов и Милен Русков, които приятелски ще си говорят за нещо.

На масата ще има тълпа от писатели и поети. В момента не мога да ги кажа всичките, но в ъгъла със сигурност ще седят Борис Христов и Боян Папазов. До тях ще бъдат Екатерина Йосифова, Златомир Златанов, Иван Цанев, Цочо Бояджиев и други от по-старите лъвове на българската литература. Не пропускам и присъствието на Георги Мишев, все пак някой трябва да разсмива хората, нали? Те няма да са в ъгъла, защото да натикани там от младите, а по-скоро защото странят от глъчката на деня. От другия край на масата ще се провиква Михаил Вешим в опит да размени някой майтап с Георги Мишев, но думите му ще се губят в глъчката.

Някъде наоколо вино ще пие Палми Ранчев, до него Силвия Чолева ще пие водка, а Ани Илков ще казва как ще се пенсионира скоро и как младите трябва да заемат местата на старите. От време на време Кирил Василев ще му подмята по някоя и друга дума, докато трескаво си мисли как ще се измъкне в своите провинции. Илко Димитров ще разказва какво е да си бог в Ню Йорк. Марин Бодаков зорко ще дебна малката си дъщеря, която точно в този момент ще хукне нанякъде. Той ще я последва. Ясен Атанасов ще отпива от чаша с узо. Роберт Леви ще разказва хипарска история от 80-те. Валентин Дишев ще е някак умълчан. Александър Секулов ще осветява пространството с погледа си, в който ще има нещо морско. Виргиния Захариева ще говори за йога. Петър Чухов ще пие крафт бира и ще съчини едно хайку. Йорданка Белева и Иво Рафаилов ще искат вече да си тръгват, но от уважение ще останат. Камелия Спасова и Мария Калинова ще спорят за нещо литературоведско. Ивайло Динев и Манол Глишев ще спорят за лявото и дясното, но без да си вкарват леви и десни. Ирена Георгиева ще плете някаква плетка, а до нея Ина Григорова ще изрежда 30-те думи за любов на градските ескимоси. Тома Марков ще казва на Ивайло Нойзи Цветков, че е крайно време да напише един роман. Или поне нещо философско. Деян Енев ще си говори с Васил Георгиев и Радослав Парушев за изкуството на разказа. Нинко Кирилов ще стои до тях и ще ги наблюдава. Мартин Колев ще дискутира нещо с Дани Радичков. Момчил Николов ще си мисли за следващия роман. Ще присъстват и Стефан Икога, Стефан Иванов, Стефан Русинов, Белослава Димитрова, Радослав Чичев, Мирослав Христов, Яна Пункина, Никола Петров, Людмила Миндова, Васил Балев, Дилян Еленков и всички останали, които пропускам. От небесата ще наднича Виктор Пасков, а зад него ще е Красимир Дамянов.

ПМ: Над какво работиш в момента?

ПМ: Най-продуктивен съм, когато се занимавам с няколко неща едновременно. Така че без никакъв срам ще призная, че работя върху два театрални проекта, нахвърлям бележки за нов роман, чиято първа глава е написана. В отделна тетрадка съм написал две приказки и трупам идеи за нови. Почти всекидневно пиша и съвсем кратки разкази и стихотворения. Комуникирам си с „Жанет 45”, защото следващата ми книга „Силата на думите” ще се появи през септември. Тя ще е с 90 кратки разказа от изречение до четири страници. Покрай нея си общувам често и с Мария Налбантова, защото тя реши да се качи на кораба и прави умопомрачаващо страхотните илюстрации и корицата. Междувременно пиша публицистични текстове за Дневник, Егоист, Актуално и други медии.

Почивам си с фотография и въпреки че от години съм влюбен в уличната фотография, все повече ми се снимат и модели. Репетирам почти ежедневно с китарата си, защото на 17-ти ще правя литературно-музикален пърформанс в Пловдив, на 20-ти организирам четене на разкази в „Гарванът и гюлето” на Позитано, където също така ще имам кратък концерт след четенето. На 26-ти август ще правя пърформанса и на София диша. На пети съм на „Аполония” със сборника с разкази от конкурса на НБУ. Към края на септември или някъде през октомври излиза филмът „Кораб в стая”, в който дебютирам съвсем неочаквано и за мен самия като актьор.

Обмислям дали тази зима да не се боря и за още една моя мечта, като запиша магистратура по театрална режисура, защото от няколко години ме сърбят ръцете да се опитам да поставям. Междувременно започнах да трупам репертоар от авторски парчета, защото ми омръзна да свиря кавъри. За момента са четири и смятам до края на годината да са около десет. Вече трупам бележки и за пиесата, която ще пиша през ноември-декември за новия конкурс на НБУ, защото имам една двугодишна идея, която е точно по темата и ще е грехота да не се опитам да я изстрелям, независимо какво стане на конкурса. Със сигурност пропускам още някакви неща, но съм прекалено приказлив и със сигурност започвам да досаждам. Не искам да ставам дразнител, така че ще кажа едно: „Чао” и „До скоро!”

Интервю: Вяра Желязкова

Под Моста
е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to