24 май – от празник на буквите в празник на цифрите

И кой казаа????

habitorientki

Еднооо, двеее, триии…

Живеем в такива времена, че първото нещо, което човек прави след ставането от леглото или където там се е случило да пренощува, е да си хване телефона или лаптопа и да влезе във Фейсбук. Правите го и днес и що да видите?! Честит празник на буквите! Светите братя Кирил и Методий – нашите герои. И така нататък. А, да, вярно, 24 май е – си казвате. Следва момент на колебание дали да се метнете на вихрушката от еднакви публикации и да споделите на свой ред изречение-две по случай националния празник, което да събере 20-ина харесвания от близките ви приятели. Или да подминете еуфорията, която е сякаш по задъжение.

А знаете ли кое е общото между 24 май, 6 септември и 22 септември, освен че са почивни дни (ако благоволят да не се паднат през уикенда)? Общото е, че единственият начин, по който и трите се празнуват, е именно този – с патриотичен статус във Фейсбук. И толкоз.

…четриии, пееет…

Днес е денят на славянската писменост и култура, денят на буквите, които използвам в момента, за да напиша този текст, които четете сега. Обаче във времената, в които живеем, правилното писане не е на мода. Модерни са други неща: поредната песен на не знам си кой чалгар; новият мол, дето ще откриват в последния, останал без собствен мол, квартал; смартфонът с дизайн на дъска за гладене; яката прическа, която всички ще си направят за лятото; бански с десен на #знамликакво за почивка на моренцето; и т.н. Модерно е обществото на низките страсти и повърхностните ценности; на елементарните удоволствия и посредствените хора; на филмите на Майкъл Бей и книгите на Емил Конрад; на хумора на „Комиците“ и нощния живот на Студентски град; на 50-те нюанса сиво и пълната зала „Армеец“ при концерт на Цеца.

…шеес’, седеемм, осееем…

kiril-i-mefodii

Горките братя Кирил и Методий, да бяха довършили тая азбука през юни или юли (когато децата са вече във ваканция и балове няма), та да можем да им се обърнем малко внимание и на тях. Днешният ден се е превърал във „вижте ми роклята за 1000 лева, с която съм на бала“ и безкрайно отброяване до 12, което наподобява на проснат на ринга Кубрат Пулев, на когото са дали 2 секунди бонус, за да се спаси от нокаута. Но ударът в случая е по-тежък от кроше в главата (при цялото ми уважение към всеки боксьор, чиято кратуна в края на мач прилича на изтъркан с метално левче лотариен билет).

Казарма може и да няма вече, но завършването на средното образование е съпътствано с такава радост, каквато и войниците не са изпитвали след отбиването на службата си. Да не говорим за матурите – почти непреодолимо препятствие, което изисква цели 23 от общо 100 точки, за да бъде преминато с тройка. Да му стане жал на човек за учениците, подложени на такъв стрес с въпроси като: Кой е написал „Под игото“; Вярно ли е изписана думата „отвертка“; и слага ли се запетая пред „че“. Не до 12, ами до 132 бих броил, ако трябваше да мина отново през този литературно-пунктуационен пъкъл.

…девееет, десееет…

Вземете се в ръце! Поставяйте си по-високи цели! Не се задоволявайте с посредственост! Не оставяйте простоватите неща да бъдат основното ястие в менюто ви за деня. Бъдете мислещи, грамотни, изразявайте се пълноценно и изказвайте обосновано мнение.

Идеята на 24 май не е да се изправите пред приятелите си и да рецитирате стихотворения, не е да се свиете под кандилцето у вас и да препишете „История славянобългарска“, не е да научите наизуст правилата за правопис и пунктуация. Смисълът на този ден е да ви напомни, че сте носители на нещо ценно – собствен език. Научете се да го ползвате добре. Той е инструмент, но и богатство, което не заслужава да бъде „шеървано“, а споделяно; което не заслужава да бъде „поствано“, а публикувано. Което не заслужава „респект“, а уважение!

…единайсеее’, дванайсеее’! УУУУУУ!

Ех, народе, народе????

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to