Изоставеното рибарско училище, приютено в Созопол

Остров „Св. Св. Кирик и Юлита“ – бляскаво минало и неясно бъдеще

Първата световна война за България е поредното национално разочарование. Макар да е изпъстрена със славни за армията ни подвизи, тя завършва твърде печално за нас. България е в съюз с губещите, а в последната година от войната зачестяват броженията сред войниците, породени от липсата на провизии и все по-честото недоволство с царя и официалната власт в София.

Последният шамар е Ньойският договор. Той забранява на България да обучава военноморски кадри. Поради това Морско училище във Варна е девоенизирано и преминава под ръководството на Министерството на промишлеността и труда.

Но ситуацията не е толкова отчайваща. Възниква идеята за създаване на Рибарско училище, което да обучава кадри за модерен риболов. Прикрито обучава курсантите и на военноморско дело.

За гостоприемник е избран Созопол – градът на спасението, каквото означава името му от гръцки. Гръцко е и преобладаващото население в градчето, което ще бъде спасителният пристан за българското морско дело.

Остров Свети Кирик е мястото, където е построена и сградата на Рибарското училище, за което държавата отпуска пет милиона лева. Островът е свързан със Стария град чрез вълнолом, който днес е естествената защита на пристанището от бурните вълни на Черно море.

На първата копка присъства и цар Борис III. Той произнесъл кратко слово. Нещо, което рядко правил. Освен това е бил облечен в униформа на български морски офицер, а възхищението на присъстващите не пропуснало тази подробност.

Докато траел строежът на сградата, завършил през 1930-та година, обучението на младите морски специалисти се е провеждало във варненския аквариум. По време на изкопните работи е открит античен храм на Аполон, чието име е носил градът в ранните си години. По-късно ще бъдат открити още находки от античността и средновековието.

Училището просъществувало до 1933 година. През следващата 1934 г. от Варна в Созопол се мести Морското училище. То остава там до 1940 година, когато е върнато обратно във Варна.

Годините около последвалата война превръщат острова във военно пристанище. От 1945 година този статут е официално затвърден, а новата социалистическа власт инвестира много средства във военната база. Сградата на рибарското училище продължава да заема централна роля и да изпъква на фона на новопостроените съоръжения и сгради, сред които и казарма, като щаб. В началото на 60-те години ще бъде създадено и кораборемонтно подразделение за намиращите се бойни плавателни съдове. В това десетилетие островът ще бъде обявен за паметник на културата, поради многобройните археологични находки на територията му. Поделението няколко десетилетия ще бъде поминък за над 30% от жителите на Созопол.

Бъдещето на поделението обаче не е никак бляскаво. След като редуцираме голяма част от бойната си сила, идва и сбогуването с базата в старото морско градче. През 2005 г. дългогодишният военен дух напуска остров Свети Кирик, а намиращата се там „Бригада леки сили“ е разформирована. Това е преломен момент за инфраструктурата на острова. Особено за сградата на училището, която е архитектурна забележителност, но разрухата за момента е единственото нещо, което я „обгрижва“.

Днес малка част от пристана се използва за гранични катери. Останалата част от острова пустее, освен ако там не текат разкопки. Всички построени до този момент сгради са изоставени, рушат се и не са били пощадени от традиционният за нашите ширини процес на нарязване за скрап.

Със своята история остров Свети Кирик е важна част от облика на град Созопол, но в същото време никой не полага грижи за неговото състояние. От 2010 г. той е с принципал Министерство на културата. Оттогава то изразява всякаква незаинтересованост с бездействието си.

Отделно напират слуховете за частни интереси върху малкия остров. Разбира се, те са свързани с желанието за построяването на хотели. Засега това са слухове. Официално изплуват идеите за Черноморски културен център, музей и доразвиване на археологическите находки. А кметът на Созопол Панайот Рейзи желае плаца на острова, който е откъм вълнолома, да бъде превърнат в паркинг. Нещо, което не е абсурдно, предвид че въпросният плац е върху изкуствен насип и няма общо с културното наследство. Остава неизяснено какво ще се прави с пристанищната част на острова.

Министърът на културата Боил Банов е заявил, че Министерството на културата е твърдо решено да върне остров Свети Кирик към живота. Обаче отново се чака да се разбере дали пари ще бъдат отпуснати за това. А конкретен проект, с който да се кандидатства за финансиране, още няма. Именно затова Панайот Рейзи желае островът да бъде прехвърлен на община Созопол и тя сама да кандидатства по европейски програми. Но при втория вариант остава неясно дали частните инвеститори няма да бъдат пуснати.

Става ясно, че поне идеи има, но все още няма действие по въпроса. Което поражда страха да не изветреят с времето тези идеи под напора на морския бриз. Може би няма желание от отговорните институции, въпреки че парадоксално е изявено такова. Романтичният Созопол ще продължава да живее откъснат от съществена за миналото си част, която заслужава да засияе отново. Каквото и да се направи, трябва да бъде обърнато и към античното, и към военното минало на острова.

Първото морско училище на България – остров Свети Кирик и Юлита from Todor Radionov on Vimeo.

Калоян Гуглев
е на 21 години. Роден във Варна и изучава журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Интересеува се основно от театър, история и футбол. От време на време се задълбава и в други временни интереси.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to