5 + 2 нови български филма, които да гледате на София Филм Фест

1През март тази година идва ред и на „София Филм Фест” да предостави платформа на български кинотворци за представяне на своите продукции. Селектираните в този материал филми бяха прожектирани у нас преди месеци по време на различни фестивали у нас като „Любовта е лудост”, „Златна роза”, „So Independent” и „Киномания”, представлявайки успехи за родното седмо изкуство, с които си струва да се запознаете, ако още не сте го направили.

„Семейни реликви”

В това филмово пространство светът е сякаш представен като счупена семейна реликва, която трудно може да бъде залепена дори с връщане на близостта, разбирането и обичта между съставните ѝ части. Затова творбата не толкова дава отговори, колкото поражда въпроси и размишления, изследвайки философски екзистенциалната самота и отчуждение, които присъстват в няколко сюжетни линии. Привидната независимост между тях подчертава изолираността на героите едни от други в търсенето на себе си и собствен смисъл. Макар лентата на Иван Черкелов да не комуникира директно и опростено със зрителите, им предлага възможност, съзерцавайки образите, да припознаят себе си в някоя осезаема от екрана душевна бездна или белег. Дори да се окаже сред срещите, които не сме успели да разберем докрай, тази със „Семейни реликви” вълнува и заради цялостното излъчване на филма, за което допринася демонстрираната естетика и стил, значението на природата, която може да се причисли към персонажите, и силен актьорски състав. В него попадат само двама професионални актьори – Жана Караиванова и Андрей Андреев, а другите основни роли се изпълняват от истински попадения със силно личностно присъствие и харизма, каквито са Глория Петкова и Александър Бенев заедно с Блаже Димитров и Венцислав Занков.

 „Сняг”

2

Лентата показва криминална история в няколко времеви пласта, а с подреждането на пъзела се разкриват и взаимоотношенията между персонажите, преживели предателство и нуждаещи се от прошка. В основата на сюжета стоят универсални теми и чувства, които ни свързват и отдалечават от най-близките. „Сняг” се отличава с кинематография и визия, внушаваща забрава, обреченост и студ  в унисон с времето у главния герой Боби (Пламен Великов), който живее с отпечатъците от миналото и най-вече трудното си детство. Когато баща му (Красимир Доков) е намерен мъртъв, със своя чичо и братовчед се опитват да намерят откраднатото при извършения наскоро от четиримата обир на пощенски клон. Парите са смятани за взети от избягалия и вече починал роднина, но в търсенето им се оказва, че е друго това, което измъчва и си струва да бъде намерено. Филмът е режисьорски дебют в пълнометражното кино за Венцислав Василев, който споделя, че пресъздаденото на екрана е свързано дълбоко лично спрямо отношенията със собствения му баща. Копродукцията е осъществена съвместно с Украйна, а и като украинец играе Владимир Ямненко, разделил се тук с познатото в страната си амплоа на комик. Мрачен е също образът на Ованес Торосян, с който актьорът добавя различен щрих в богатата си филмография.

„Докато Ая спеше”3

Лентата на сценариста и режисьор Цветодар Марков („Лов на дребни хищници”) надниква зад кулисите на театър, запознавайки ни с процесите и трудностите, които обикновено остават скрити за зрителите. Историята е центрирана около Асен – талантлив и успешен актьор, който е на път да остане без работа заради алчни директорски решения. Филмът ни среща с хората на изкуството и техните различни характери и обкръжение на фона на нелесни обстоятелства за всички тях. Сюжетът особено кореспондира със съвременната ситуация, в която храмовете на Мелпомена се превръщат в места за търговия, когато интересът към печалба взима връх. Разказът е искрен, човечен и трогателен, символно препращащ към „Ричард Трети” в началото и „Вуйчо Ваньо” към края. Главната роля е изпълнена превъзходно от Стефан Денолюбов, а негово екранно семейство са Ирини Жамбонас, чиято героиня понася със съпруга си жертвите в името на професията му, и малката Ая Мутафчиева. Тук тя прави актьорския си дебют с метафоричен обобщителен образ на невинното поколение, което заслужава да се събуди в по-светли дни. В актьорския екип са още Георги Кадурин, Юлиан Вергов, Стефан Мавродиев и други.

„Бартер”

Продукцията на БНТ с режисьор Атанас Киряков е заснета във Варна и засяга актуални проблеми не само в регионален, но и в национално план. С топлина и разбиране телевизионният филм разказва за живущите в рибарско селище, което предстои да бъде застроено заради планове на „бизнесмени”, отнемайки прехраната на обитателите му. Заради обърнатите ценности и власт хората, които най-малко биват престъпници, са застрашени да бъдат обявявани като такива. Нуждата от оцеляване води до бартери, а при тях границата между добро и лошо невинаги остава ясно очертана в старанието да съхраним себе си и околните. Лентата разглежда съдбата на малкия голям човек, изигран с естественост и достойнство от Филип Аврамов. Рибарят Хиндо е олицетворение на обикновения българин, притиснат от обстоятелствата, но намиращ сили и смисъл да не се предава. На екрана неудовлетворената от живота негова съпруга е Койна Русева, а неин противовес – героинята на Татяна Лолова, Флора, която не губи жизнерадостност въпреки липсата си на зрение. Сред останалите изпълнители на типизирани, но и припокриващи се с реалността образи са Владимир Пенев, Михаил Мутафов, Добромир Манев, Калин Вельов.

„Жажда”

5

След околосветска обиколка по фестивали филмът беше показан за първи път пред българска публика на „Златна роза”, откъдето си тръгна с награда за дебют на режисьорката Светла Цоцоркова и за операторско майсторство на Веселин Христов. В актьорски план наблюдаваме симбиоза между утвърдени фигури като Ивайло Христов, Васил Михайлов, Светла Янчева и непрофесионални изпълнители – Моника Найденова и Александър Бенев, избрани сред близо 3000 кандидати. “Жажда” потапя в безвремие, а усещането за пустота действа по-скоро успокояващо, отколкото потискащо, за което допринася кадрирането и цветовите решения. Отдалечеността на мястото, където живее семейство перачи, превръща хълма в своеобразен рай, чужд на суетата, хорските изкушения и неволи, породени от модерната цивилизация. Монотонният начин на живот и безопасността са разклатени, когато в селото пристигат баща и дъщеря сондьори, за да открият допълнителни източници на вода, но с присъствието им се появява жажда за утоляване на още човешки нужди и копнежи. Лентата може да се разглежда и като притча за движените ни от чувства действия, които застрашават сигурността и разума, водейки ни към гибел, но и без които животът би бил само съществуване.

В програмата на СФФ също присъстват два филма, с които по-подробно сме ви запознавали преди – „С лице надолу” и „Каръци”. В първия Камен Калев ни запознава с наболелия проблем за трафика на хора и участниците в него, подхождайки максимално реалистично чрез използването на автентични локации и изпълнения на натуршчици. Актьорите във втория са бивши и настоящи възпитаници на проф. Ивайло Христов, които под режисурата на своя професор рисуват емоционалните щрихи от живота на младежите след прехода. Макар различаващи се по тематика, настроение и ред аспекти, общото между двата е, че разглеждат съвремието ни през призмата на човешките нагласи, поредени от обкръжението, заради които индивидите често стават жертви на самите себе си.

За да разберем дали все пак безпътността може да се превъзмогне и как да сторим това, на помощ идва доброто ново българско кино. София Филм Фест продължава до края на месеца, а ако тогава не успеете да видите лентите, включете ги в списъка си за гледане занапред – никога не е късно да опознаеш още една част от родината, която да обикнеш.

Деница Димитрова
е на 23 г., завършила е „Социален мениджмънт“ в родната си Варна, а по настоящем изучава електронни медии в Софийския университет. Отразява онова, което я впечатлява, вдъхновява и кара да се наслаждава на бъркотията живот в блога си Wondermess. Не може да живее без повсевместно търсене на красота, изкуство, пътувания… и кафе, даващо енергия за всичко останало.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to