Алън Муур, комиксите, идеите и изкуството като магия

the_league_of_extraordinary_gentlemen_800x600Алън Муур от години е, може би, най-голямото име сред авторите на комикси – въпреки собственото му желание да се дистанцира от комерсиалния успех и изключително пазарната насоченост на индустрията през последните години. Ако не четете комикси, вероятно дори не сте чували за него – той упорито забранява името му да се прилепва за филмовите адаптации на негови творби V For Vendetta, Watchmen, The League of Extraordinary Gentlemen, From Hell, правата върху които е отдал на DC още със създаването им. Освен на горепосочените, Муур е автор и на някои от най-емблематичните комикси в Батман и Супермен вселената – The Killing Joke, Whatever Happened To The Man Of Tommorow, For The Man Who Has Everything, създател е на героя John Constantine, автор е на придобилия култов статус Swamp Thing, на порнографийката Lost Girls и философско-религиозния Promethea, както и на много други.

v_for_vendetta_02_page_07

Муур е безумно талантлив. Сюжетите му са сложни, изградени от много преплитащи се нишки, героите му са многопластови и противоречиви, освен когато умишлено цели друго, стилът му на писане може да бъде както сложен и красив сам по себе си, така и лаконичен и изчистен. Но за успеха му, освен талантът, роля има и нещо друго, което е почти толкова важно, което липсва на някои от авторите, занимаващи се с „масово производство” на вече изградени франчайзи – почти мистичното му отношение към формата на комикса, към писането и изкуството въобще, които биха били абсурдни, ако не бяха толкова добре аргументирани от самия него.

За комикса
250px-PrometheaЗа Муур комиксите не възникват през 20-ти век. Те са една от най-старите медии, която човечеството познава, датираща още отпреди зараждането на писменост. Сюжетите, разказани в рисунки, могат да бъдат открити по стените на пещери, във вътрешността на пирамиди, по антична керамика и мозайки, в средновековни стенописи.

Комиксът има многовековно наследство, което едва в последните години бива пренебрегнато – отчасти заради хумористичното им съдържание в началото на 20-ти век (оттук и името – comics), но и заради развитието на киното и телевизията, които хората приемат като по-висша степен на еволюция в изкуството. Муур обаче целенасочено се разграничава от всякакви филмови адаптации на негови неща – той се възползва максимално от формата на комикса, насища статичните изображения със символизъм, който би се изгубил на кино, паралелно ръководи няколко сюжетни нишки. Той смята, че екранизирайки комикс, ние го превръщаме просто във филм, който не се движи и отнемаме от стойността му. Това не означава, че филмите по негови комикси не са добри – те просто не са толкова добри, колкото оригиналите. В един от най-амбициозните му проекти, поредицата Promethea, неговите герои разчупват стената между себе си и читателя и повдигат въпроси за реалността на въображаемите светове, за собственото битие на идеите, за четенето като преживяване, които не са нови, но с възникването на масовата култура сякаш са позабравени.

watchmen-rorschach
За изкуството
Може би тук е мястото да споменем една от многото странности на Алън Муур като личност – той счита себе си за магьосник. И е един от малкото хора, които могат да си позволят да твърдят такова нещо и да запазят личностния си и професионален интегритет. Обяснението му е брилянтно – ако една от характеристиките на магията е да предизвиква промяна в обективната действителност или съзнанието на хората, то какъв по-добър начин за подобно въздействие от изкуството – изкуството, което си служи със звуци, думи и изображения, за да предизвиква емоции и размисли, да предава идеи и прочие. Нещо повече – за него творецът-магьосник трябва да има една много специална роля в обществото, подобна на тази на шамана в племето. Муур разглежда религията като един от първите обществени регулатори, в контекста на който се зараждат и развиват всички изкуства като форми отдаване на почит или с ритуално значение.

Тоест, както той сам се изразява, „културата произлиза от култа”, някъде по пътя изкуството се отделя от организираната религия и започва да съществува заради самото себе си. Това обаче не освобождава твореца от неговата роля на катализатор на общественото развитие, от отговорността му да ръководи духовния живот на хората, точно както някогашните шамани. В този смисъл Муур изказва и своето неодобрение към един сравнително нов бизнес – рекламният. Създателите на реклами са хора, които използват думите, изображенията, музиката, за да накарат хиляди хора да си мислят едно и също нещо в един и същ момент с една единствена цел – да правят пари. Тази профанизация на изкуството (магията), подчиняването му на една изцяло материалистична цел, в някои мистични учения се приема като черна магия.Alan-Moore

За идеите
Един от най-страхотните възгледи на Муур, залегнал в основата на произведения като V For Vendetta и Promethea, е този за самостоятелното съществуване на идеите. Това не е нова концепция – тя е платоническа, характерна за много религии, но малко хора успяват да я предадат толкова добре. Работата е следната – идеите населяват свой собствен свят, където съществуват в най-чистата си и интензивна форма, а това, което достига до нас е притъпено, за да можем да го възприемем.

Нещо повече – в този свой свят те могат да се развиват. В този смисъл върху плещите на всеки тежи една голяма отговорност – да внимава какви идеи развива и изразява, защото в момента, в който те се родят, започват свой живот и излизат извън контрола на своя създател. Примери за това можем да видим във всеки читав (а дори и нечитав) фен фикшън, в развитието на комиксовите герои през годините, дори след смъртта на създателите им, дори в маската на Гай Фоукс, която благодарение на Муур се превръща в символ на свободомислието и дисидентството.

Да обобщим – Алън Муур is for real. Човекът взима комиксите, а също и читателите си насериозно, подхожда към тях с уважение, а не като към бизнес и таргет група. И освен това е на върха от 30 години.

Константин Николов
е 22, студент по „Право“ в Софийският университет. Ако пиеше, след две бири или едно уиски бихте го чули да обяснява на всеки, достатъчно търпелив, за да го слуша, че животът и съществуването са в крайна сметка безсмислени и всеки опит да се убедим в противното е просто самозалъгване, необходимо за да оцелеем още един ден.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to