„Алиса в Огледалния свят“ – spoiler-free ревю

Автор: Алексия Петрова

Шест години минаха от „Алиса в Страната на чудесата” на Тим Бъртън. Макар и получил смесени отзиви от критиката, филмът тогава успя да привлече вниманието на зрителите със своя култов режисьор, обещаващ актьорски състав и визуални ефекти. В резултат на това приходите от лентата надхвърлиха 1 милиард долара и на практика гарантираха появата на продължение. „Алиса в Огледалния свят” закъсня доста – може би поради нуждата от време за сглобяването на шантавия и объркан свят от книгата на Луис Карол в едно завършено цяло, адаптирано за големия екран. Доколко е завършена адаптацията обаче, е съвсем друг въпрос.

Продължението ни сварва с друго име на режисьорския стол – Джеймс Бобин (‘The Muppets’). Тим Бъртън този път се изявява единствено като продуцент. Почти неизбежно е смяната на режисьора да не окаже влияние върху филмовия продукт и „Алиса в Огледалния свят” е доказателство за това. Джеймс Бобин е натоварен с изключително трудната задача да съхрани максимално визуалната атмосфера на света, който Тим Бъртън ни представи през 2010 година. Що се отнася до самите герои, основната задача е те да бъдат развити допълнително и поставени в нови ситуации, които ни показват други черти от техните характери.

В „Алиса в Огледалния свят” заварваме историята точно там, където я оставихме. Алиса, изиграна от Мия Вашиковска, прекарва няколко бурни години по море като безстрашен капитан на бащиния си кораб „Уондър”. Морските приключения са калили решителния й и свободен дух, но тя трябва да се завърне в Лондон, където се натъква на изключително напрегната ситуация. Тук афинитетът на Бъртън към викторианския стил в английската столица, който беше осезаем в първата част, сега видимо отсъства. Неприятният Хеймиш (Лео Бил) се опитва да отмъсти на Алиса за нейния отказ на предложението му за брак. Между Алиса и майка й назрява конфликт за това кое е правилно и кое – не е. И точно както си знае, когато става най-напечено, Алиса бяга в Страната на чудесата, следвайки една до болка позната синя пеперуда – Абсолем, озвучен от Алан Рикман в последната му роля. Вместо заешка дупка, сега входът към Страната на чудесата е голямо огледало.

В Долния свят Алиса се сблъсква с един нов герой – Времето – изигран от Саша Барън Коен, когото сме свикнали да гледаме във винаги комедийни превъплъщения. С тази си роля той не се отдалечава значително от вече заявеното си традиционно амплоа. Всемогъщото Време е в странна връзка със старата ни познайница Червената кралица, която е все така креслива, истерична и егоистична. Редовната партньорка на Тим Бъртън пред камерата Хелена Бонъм Картър отново се забавлява, а забавлява и публиката, със своята колоритна героиня. На нея и на взаимоотношенията й със сестра й Мирана (Ан Хатауей) е обърнато и допълнително внимание чрез кратки сцени в миналото, които обясняват причините за раздора помежду им – те, разбира се, са изключително дребни и комични. Все пак чрез тези сцени Червената кралица получава изкупителни качества в образа си и потвърждава внушението, познато ни и от ‘Maleficent’/„Господарка на злото“ – че дори и най-големият злодей има причина да бъде такъв и цялото му злодейство е просто една погрешна борба с цел да бъде разбран.

„Алиса в Огледалния свят” се съсредоточава върху значението на семейството. Тази тема е засегната на три полюса – отношенията между Алиса и майка й, между Лудия шапкар и баща му и между Червената и Бялата кралица. И в трите случая има конфликт, който се разрешава, след като героите са преминали през дадени разсъждения, породени от някакви събития. И все пак героите в продължението, с изключение на Червената кралица, са лишени от каквото и да е развитие.

Самата Алиса, която трябва да е центърът на филма, не получава нужното внимание. Вътрешните й борби, нейните чувства и мотивация са прекалено слабо засегнати. Развитието на историите на Шапкаря и Червената кралица не оставя достатъчно време за историята на самата Алиса. А там има върху какво да се работи. Отношенията между нея и майка й са трудни, но предвид това, че 90% от историята се развива във въобраемия свят зад огледалото, тази линия остава на заден план. Абсолем, който в предишната част беше нещо като духовен учител на Алиса, сега се появява съвсем за кратко и не я напътства с мъдрите си главоблъсканици в решителните моменти.

Безспорно най-силното достойнство на „Алиса в Огледалния свят”, както и на предишната част, са визуалните ефекти. Начинът, по който е изградена и представена вселената на Долния свят е радост за окото. Не само заобикалящата ги среда, но и героите, половината от които са компютърно създадени, са доста ефектни. Липсва зловещата атмосфера, която само Тим Бъртън може да внесе. В „Алиса в Страната на чудесата” наблюдавахме трънливи храсти, тъмни гори, посечен дракон и битки с мечове. Вероятно някои са забравили сцената, в която смалената Алиса трябваше да премине през рова, ограждащ замъка на Червената кралица, стъпвайки върху… отсечени глави. Сега мрачните тонове са сведени до минимум и филмът е значително по-цветен и светъл, с типично „Дисни” настроение. А феновете на Тим Бъртън не искат да гледат точно това.

Alice4

Един друг минус на лентата е, че няма ясно определен антагонист. Размити са границите между „добрите” и „лошите”. Дали злодеят е Червената кралица или Времето, или и двамата, остава някакси неясно. Репутацията на Червената кралица е добре позната и нейната избухливост и омраза към сестра й Бялата кралица са налице и тук, но сюжетът впоследствие я оправдава. Времето, съюзявайки се с Червената кралица, също се натоварва с негативно внушение, но и той се превръща в жертва на обстоятелствата. През голяма част от действието той просто се стреми да възстанови нормалния ред.

„Алиса в Огледалния свят” ни дава ценни уроци за това да носим отговорност за действията си и да ценим това, което имаме. Това е чудесно, но кинематографичните средства за тяхното предаване са недотам изпипани. Цялата тематика с пътуването във времето дава възможност за развитието на страхотна история с изненадващи обрати, но малко от това се случва. С една дума, шансът за мащабно разгръщане на историята и героите й не е грабнат. Филмът ни дава заявка за интригуващ сюжет с трейлъра си, но не изпълнява обещанието си. За всеки ценител на визуалните ефекти това би бил един приятен филм. За останалите остава утехата, че Луис Карол не е написал и трета част на известния си детски роман, така че да може да се направи поредната филмова адаптация. Но кой знае…

Всички използвани снимкови и видеоматериали са интелектуална собственост на ‘Disney’.
„Алиса в Огледалния свят“ тръгва по кината в България от 27 май 2016 година. Разпространява „Форум Филм България“.

Алексия Петрова
е родена в през 1996 г. в София. В момента изучава журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Интересите й включват най-вече кино и музика, но освен това палачинки, лисици и безкрайното нощно небе. Точно като Пипи тя вярва, че никога няма да порасне.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to