Анатомия на корицата

cover

Всички знаем поговорката „Не съди за книга по корицата“. Е, за списанията е със сигурност точно обратното. Корицата на списание е неговото лице, на което можеш да разчетеш цялата му идентичност. Сбор от идеи на автори и дизайнери, които създават цялостен облик. Сетете се за издания като ‘Vogue’, ‘‘Esquire’’ и т.н. Ти не притежаваш просто поредното копие, ти си част от техния свят.

Кориците на списание са изключително предизвикателство за проектиране. Те трябва всеки път да са различни, креативни и в същото време разпознаваеми и отговарящи на съответния имидж. Поради тази причина повечето издания се придържат към определена структура.
Това е материал за анатомията на корицата на списание. И ще започнем от върха. Буквално.

Най-очевидният пример е, че името на списанието е почти винаги позиционирано в най-горната част на корицата, така че брандът да бъде идентифициран от самото начало.

Следващата основна цел е да се отличи броят спрямо предходните. Списанията искат да са сигурни, че читателят разбира, че е излязло ново издание. Има различни методи, но най-често използваният е смяната на цветовете. Хората първосигнално реагират на различния цветови фон и дори всичко останало да е същото, те ще получат индикация, че е излязло нещо ново.
1Чак сега е ред на снимката. Идеята на изображението е вече да провокира разпознаваемост в очите на потенциалния купувач. Именно това е причината повечето списания да залагат на знаменитости и светски личности, които осъществяват зрителен контакт с този, който се вгледа. Снимката обаче невинаги е била част от уравнението. По-ранните издания са залагали на илюстрации.
2Илюстрираните корици обикновено не разполагат с популярна личност, а залагат на фантастични или битови сцени. Някои от тези знаци са се запазили и днес, като „Зайчето на Плейбой“ например.
3‘‘Esquire’’ е едно от списанията с особени традиции в ‘old school’ илюстрациите, но всичко това се случва преди епохата на Джордж Лоис.
4Джордж Лоис е ключова част от Креативната революция в рекламния бизнес, създавайки едни от най-провокиращите, различни и хващащи окото корици.
5Най-странното нещо е, че Лоис дори не е бил част от екипа на ‘Esquire’. Той е имал своя рекламна агенция.

През 1962 г. Харолд Хейс се обръща към Лоис за изработка на корица. По думите на Джордж редакторът е бил отчаян и се е нуждаел от готов проект до три дни. Хейс дава на Лоис 20 теми, върху които ще се фокусира броят. Една от тях е мачът в тежка категория между Флойд Патерсън и Сони Листън. Всеки предрича категорична победа за Патерсън, а изданието се очаква да излезе преди двубоя.

Виж нашата статия посветена на Джордж Лоис – истинския Mad Man!

Три дни след заявката Лоис предава корицата, на която стои двойник на Флойд Патерсън, проснат по гръб на ринга в почти мъртво състояние. Посланието е ясно: ‘Esquire’ няма да се съобразява с масовото мнение и тръгва право срещу установените норми и тенденции в бранша.
6Разбира се, рискът всичко това да се приеме тотално негативно е бил голям. Но Харолд Хейс остава Лоис да си върши работата и всъщност се получава.

Резултатът от това сътрудничество е 92 корици за ‘Esquire’ в следващите 19 години, като повечето от тях са не по-малко провокативни, афектиращи и комуникиращи. Текстът почти липсва, като плакати са. Днес голяма част от тях могат да бъдат намерени в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк.
7
8Лоис променя тенденциите във визуализацията, но кориците са все така изчистени и лишени от количеството тест, което можем да намерим днес по тях. Тази промяна е въведена от ‘‘Cosmopolitan’’ през 1965 г.
9‘Cosmopolitan’ не е първото списание, което използва текст, но е първото, което го прави провокативно, създавайки течението, което е в основите на това, което виждаме днес. Кориците започват да рамкират изображението. В тези среди похватът е известен като „поничка“.
10Много често знаменитостите са покрити с жълти надписи, директно насочващи очите ни към тях. Жълтият цвят се използва за привличане на вниманието. Контрастира перфектно с тъмни цветове и това позволява на дизайнерите бързо и лесно да привличат вниманието към това, към което искат.
11В различните страни има и различна стелажна подредба на списанията. Това е причината най-важният надпис да има различна „гореща точка“ или перфектно място в различните страни. В изображението отдолу можете да видите нагледен пример на кориците във Великобритания и САЩ на списание ‘Vogue’.
12Списания, които не разчитат предимно на продажби от павилиони, имат тотално различен подход. Техните корици са повече в стил „Джордж Лоис“ – изчистени, без много текст и с тотален акцент върху изображението. Заглавия като ‘Atlantic’, ‘TIME’ и ‘The New Yorker’ са идеални примери за такива.
13‘The NewYorker’ дори се връща в епохата преди 1960 г. за своите читатели:
14Но когато срещнете ‘The NewYorker’ на някой щанд, ще видите приложение със съдържанието от лявата страна на корицата.
15Големите снимки просто не продават както преди. Списанията са скъпи по щандовете и хората искат да са сигурни, че срещу съответната сума ще получат солидно количество текст. Ето и как се е променило ‘Esquire’ днес:
16Това е дело на Дейвид Куркурито, настоящият дизайн-директор на ‘Esquire’. Стилът му е толкова пренатоварен с думи, че тотално компрометира по-горе споменатия модел „поничка“. Текстът не дава само информация за темите в броя, но и създава впечатлението, че съдържанието е в изобилие. Нестандартно, но работи. Комбинацията на текст с изображение е запазената марка на Куркурито и ‘Esquire’ се радва на успехи в днешно време.

Анатомията на корицата на списание си е цяла наука, която се променя с времето и иноваторите в бранша.

Боян Симеонов
работи в RockSchool и Drooble. Един от създателите на Urban Tapes acoustic sessions. Организатор на TEDxVarna.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to