Ревю на „Петрония“ на Амели Нотомб

Петрония“ е двадесет и третият роман на ексцентричната белгийска писателка Амели Нотомб. Той е автобиографичен, но не съвсем, главната героиня е самата тя, но не докрай. Малкото страници, както досегашните й романи, не са за сметка на качеството.

„Пиенето е сериозна работа, изкуство, което изисква талант и старание. Небрежното пиене не води до никъде.Пиенето с намерението да се избегне напиването, е толкова позорно, колкото да се предпазваш от възвишени чувства, докато слушаш свята музика.“

Така започва последният й роман, който е своеобразна епопея на шампанското. В него виждаме Амели като успяла писателка, която мрази да пие сама и си търси другар по чашка, с когото да сподели това божествено питие.

„Трябва ми компаньон или компаньонка за пиене“, помислих си. Прехвърлих в главата си хората, които познавах в Париж, където отскоро живеех. Краткият списък на моите познати съдържаше или много симпатични хора, които не пиеха шампанско, или истински любители на шампанското, които не ми вдъхваха симпатия. „Това са парижани – помислих си като някой етнолог. – Няма как сред толкова много хора да не намеря моя избраник или избраница. В града на светлината все трябва да има човек, с когото да пия светлина.“

На една от нейните литературни срещи за раздаване на автографи се запознава с Петрония Фанто. Петрония всъщност е стара познайница на Амели – тя е една от нейните почитателки, с които водят епистоларна кореспонденция, но никога не са се виждали. Оказва се, че тя също е писателка, чудата (но не колкото Амели) и ценител на шампанското.

Прототипът на Петрония Фанто всъщност е близката приятелка на Нотомб Стефани Уше, с която се запознават в далечната 1997г. В романа се описват дни на алкохолно опиянение, среща с Вивиан Уестууд, ски почивка и пътуване до Сахара.

Ако досега не сте чели нищо от шантавата белгийска писателка, то „Петрония“ определено не е добро начало. Тя би ви допаднала, само ако вече сте се запознали с нейния стил и всяка година очаквате с нетърпение издаването на следващия й роман.

Всеки неин роман, включително и „Петрония“, има способността да заблуди читателя, че държи в ръка едно ординарно четиво. Това чувство продължава, докато не стигне до последните страници, които го блъскат като морска вълна и едва не го давят. Прочитането на романа ще ви отнеме същото време, в което и да изпиете сами бутилка силно изстудено шампанско. А вкусът и от двете ще помните дълго след последната глътка/страница.

Да намериш време да четеш Амели Нотомб, е като да намериш време да обичаш шампанско.

Преводът е дело на Светла Лекарска, красивата корица на Стефан Касъров.

Елис Eмин
на 21 години, студент по „Журналистика“ в Софийския университет. Най-важното нещо в живота и са книгите и именно затова, след стажа си при нас, се превърна в най-сериозния ни автор за всичко свързано с литература.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to