Ърнест Хемингуей – айсбергът на Изгубеното поколение

Изгубено поколение нарича Гъртруд Стайн група американски творци, достигнали зрялост по време на Първата световна война.

Важна част от това поколение са бележити писатели като Фицджералд, Елиът, Ремарк, Джойс, Стайнбек, Милър, Кафка и Фокнър. Но има едно име, което особено ярко се откроява в тази плеяда от литературни величия – Ърнест Милър Хемингуей.

d960cd8ee0e4f8c521676f6c86a43f95

Снимка: Wikipedia

Половин век след кончината си последният ни доказва, че тежките времена раждат свои герои.

Животът и творчеството му се преплитат в синкретична симбиоза. Творчеството се подхранва от богат на събития живот: войни и приключения, катастрофи и злополуки, бракове и любови, алкохол и шизофрении. От своя страна, този живот ражда едно безценно литературно творчество.

Неслучайно в рамките на две последователни години той получава “Пулицър – най-престижната журналистическа награда и Нобел” – най-значимата литературна.

Трудно е да разграничим истината и фикцията в живота на този литературен титан. Артистът не е от особено значение. Само онова, което той създава, е важно.” казва в едно свое интервю Уилям Фокнър. Но това не важи за Хемингуей. Защото личността му предизвиква не по-малък интерес от творчеството.

Ърнест Милър Хемингуей е роден на 12 юли 1899 година в Оук Парк – Илинойс. Той е един от най-известните американски писатели на романи и къси разкази. В сянка остава неговата журналистическа дейност. Тя започва още през неговите ученически години, когато е редактор на гимназиалния вестник Трапиз” и пише разкази за училищното списание “Табула”.

ernest_hemingway_with_lauren_bacall_in_spain_-_nara_-_192696

След завършването на колежа, възспрян от баща си да се включи във войната, заради крехката си възраст, Хемингуей решава да работи. Той е подтикван от родителите си да продължи своето образование в Илинойския университет или в “Оберлин”, но близкото приятелство на чичо му с главния редактор на “Канзас Сити Стар” предопределят бъдещето на младежа.

Хемингуей получава отлична школовка във вестника. “Канзас Сити Стар”е известен със своя “Наръчник” с правила за писане на статии. Част от тях са да се ползват къси изречения и кратки параграфи, стилът да е възможно най-изчистен, езикът да е убедителен и изказът позитивен. За тези правила се смята, че формирали писателския му стил. Това бяха най-добрите правила за писателския занаят, които научих. Никога няма да ги забравя. – казва по-късно той.

Още в ранните му разкази за вестника си проличава неговият интерес към теми като смъртта, самоубийствата, престъпленията, бокса и насилието. След седем месеца работа в “Стар”, Хемингуей го напуска, за да участва в Първата световна война. Слабото му зрение възпрепятства приема му в армията, затова се записва като шофьор на линейка към Червения кръст. Той става първият американец, ранен в Италия. Това се случва на 8 юли 1918г. при експлозия на мина. Неговото героично поведение му носи 2 медала.* Настанен е в болница, тежко ранен от многобройните шрапнели от мината. Там той се запознава с медицинската сестра Агнес фон Куровски, която става прототип на Катрин Баркли в Сбогом на оръжията”.

В началото на 1921 година на Хемингуей е предложена работа в “Торонто Стар Дейли” и той става техен европейски военен кореспондент.

С времето той все повече се доближава до желанието си прозата му да бъде мускулеста, без тлъстини”. Нито една дума не е излишна и всичко е максимално сгъстено. Част от творческото му кредо е

„Можеш да пропуснеш много от това, за което пишеш, при условие че знаеш пропуснатото, и тогава читателят ще го почувства, макар то да е пропуснато.“

“Вестникарската работа не може да навреди на никой млад автор – и дори може да му помогне, ако успее я напусне навреме.

Въпреки горното твърдение и неоспоримата истина, че Хемингуей е известен като новелист и не дотам като журналист, цялото му творчество е свързано с журналистиката. Важен елемент при анализирането на журналистическото и литературното му творчество е теорията за айсберга.

1959, Finca Vigia, Cuba --- American Writer Ernest Hemingway --- Image by © John Bryson/Sygma/Corbis

1959, Finca Vigia, Cuba – American Writer Ernest Hemingway – Image by © John Bryson/Sygma/Corbis

Винаги се опитвам да пиша на принципа на айсберга. Седем осми от него са под водата, вижда се само една част. Всичко, което знаеш, можеш да го елиминираш и това само ще заздрави айсберга ти.

Романистът Х. Бейтс констатира, че Хемингуей всъщност е толкова емоционален, че се старае постоянно да елиминира себе си, мислите и чувствата си от повърхността на творбите си.

Този похват създава новаторския му стил – той пише ясно и въздействащо, използва повече прости, отколкото сложни изречения, малко сравнения. Предпочита диалога пред описанието. Избягва прилагателните и по този начин прави речта си мускулеста.

Нарицателно за неговото писане става терминът телеграфен стил“.

Размита е границата между реалност и писателска фикция в творчеството на Хемингуей. Той вярва, че писането на художествена литература трябва да се основава на действителността, но да я трансформира и извисява, докато не стане по-истинска от реалните събития.

“Трябва да вземеш нещо, което не е осезаемо и трябва да го направиш осезаемо, а освен това то трябва да изглежда нормално, така че да стане част от преживяванията на читателя.

Жените в живота на Хемингуей са емоционално вдъхновение за произведенията му. Лесно е и да бъдат разпознати в тях. Агнес фон Куровски е Катрин Баркли в “Сбогом на оръжията”, Дъф Туайздън е лейди Брет Ашли в “И слънце изгрява”, Полин Пфайфър – “Зелените хълмове на Африка”, Марта Гелхорн – “За кого бие камбаната”, Адриана Иванчич – “Отвъд реката” и Хадли Ричардсън – “Безкраен празник”.

Самият Ърнест е прототип на множество от литературните си герои.

article-2612486-0000d24600000cb2-30_468x286

Снимка: dailymail.co

В „Безкраен празник” е изобразен и Франсис Скот Фицджералд, но това е след разтрогването на приятелството между двамата писатели и Скот е представен в неблагоприятна светлина. Смята се дори, че една от котките на писателя – шестопръстият Уили, е послужил като вдъхновение за един от котараците в “Острови на течението”. Множество са примерите за реалните личности и техните превъплъщения като литературни герои в творчеството Хемингуей. За запознатите с личния му живот е лесно да се открият първообразите в романите и разказите.

Когато питат Папа, кои са нещата, които пречат на един писател, той казва:

Политиката, жените, пиенето, парите, празните амбиции. А също така липсата на политика, жени, пиене, пари и амбиция.

А какво друго, ако не гореизброените е животът му. Три войни, четири съпруги, алкохолни запои, лов, риболов, бокс, самолетни и автомобилни катастрофи, депресии, самоубийства.

Ърнест Хемингуей оцелява след антракс, малария, амебна дизентерия, рак на кожата, хепатит, диабет, две самолетни катастрофи, бъбречна криза, чернодробен срив, строшен гръбначен прешлен и счупен череп.

Човек може да бъде унищожен, но не и победен, казва той и смъртта му е доказателство за това. Той избира сам да сложи край на живота си и на 2. юли 1961 година се самоубива с любимата си ловна пушка.

*Италиански военен кръст за храброст на крал Виктор-Емануил от 1918г. и Сребърен медал за изключителна воинска смелост на крал Карло-Алберто от 1833г.

Автор: Елис Емин

Елис Eмин
на 21 години, студент по „Журналистика“ в Софийския университет. Най-важното нещо в живота и са книгите и именно затова, след стажа си при нас, се превърна в най-сериозния ни автор за всичко свързано с литература.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to