Изоставените криле на България

Sofia (7)

Гражданската авиация в България съществува от 1922 г., когато правителството на Александър Стамболийски взима решение за закупуване на въздухоплавателни средства за граждански цели.
На 1 април същата година е основано въздухоплавателно отделение към Министерството на железниците, пощите и телеграфите.

Първите самолети биват закупувани от Великобритания,Франция и Чехословакия. Към 1924 г. страната разполага с 18 учебни самолета и два хидроплана. През следващите две години са закупени още 12 пощенски, два учебни и два хидроплана. Същевременно Държавната аеропланна работилница в Божурище(ДАР) започва производството на серийни самолети – най-вече за нуждите на аеропланното училище. На 15 февруари 1924 г. започва първият курс за самолетни техници. Първият вътрешен полет е извършен на 8 ноември 1927 г. по маршрут София-Варна-Русе. От 1930 г. има международни полети до България, обслужвани от „Сидна“ (по-късно „Ер Франс“). Полетите са по маршрут Париж-Прага-София-Бургас-Истанбул. Други европейски авиокомпании правят междинни кацания в България на път за Ориента. Правят се опити за построяването на български пътнически самолет (ДАР-4).

Sofia (6)

На 16 септември 1937 г. Цар Борис III издава указ за изграждане на летище София във Враждебна. През 1939 г. е открита първата му приемна зала, през 1941 г. е завършено и летателното поле с грундова писта. Девет години по-късно е построена бетонна писта.
Първият пътнически полет на българска гражданска авиация обаче е осъществен на 29 юни 1947 година и затова е прието за рождена дата на БГА да се счита откриването на първата редовна въздушна линия в страната София – Бургас. Първият въздушен граждански полет от летище Враждебна до Бургас е осъществен точно за 2 часа. Въздушната линия е открита от министър-председателя на страната Георги Димитров. Непосредствено след това отваря врати и първият модерен пътнически терминал. Тогава са открити първите вътрешни линии София-Пловдив-Бургас и София-Горна Оряховица-Варна. Четири месеца по-късно се открива и международна линия до Будапеща, а през 1948 г. тя е разширена в София-Белград-Будапеща-Прага.На 9 май 1946 г. е открито летище Варна край Аксаково. През същата година е открита третата вътрешна редовна линия за превоз на пътници – София-Горна Оряховица-София.

Sofia (8)
През 1970 г. е открито летището в Силистра. Три години по-късно се сбъдва и мечтата на видинчани да стигат до столицата само за 30 минути. 18 години БГА „Балкан“, чието поделение е летището, поддържа редовна линия до София с два курса дневно. По същото време е открит и пътническият терминал на летище Русе. В началото след създаването му от летището са извършвани по три полета дневно от и до София, а през лятото – един до Бургас.
Официално ТАБСО (Транспортно-авиационно българо-съветско общество) започва да функционира през май 1949 г. Авиокомпанията „Български въздушни линии ТАБСО“ започва работа на 1 август 1949 година, а от есента са поети и външните линии на ДВС. ТАБСО в първоначалния си вид съгласно споразумението продължава дейността си пет години. Съветската страна трябва да осигурява самолети, резервни части, оборудване и наземна техника, а българската страна да обезпечи летища, сгради, персонал и т.н. Основните самолети на ТАБСО са 8 бр., доставени на 9 май 1949 г. от съветската страна като контингент на ТАБСО.

Sofia

Народна република България изкупува дела на Съветския съюз в ТАБСО и активите на смесеното дружество стават изключителна собственост на българската държава. Новата компания запазва името ТАБСО и познатото лого до 1968 г., когато дружеството е преименувано на „Българска гражданска авиация Балкан“ (БГА Балкан). В популярния фирмен знак (стилизирана звезда с крила) наименованието ТАБСО се заменя с „Балкан“. Компанията разполага с пътническите Ли-2, постепенно подменяни от 1956 г. до началото на 1960-те години с новите съветски пътнически самолети Ил-14.

Sofia (3)

Дружеството има статут на национален превозвач и е държавна собственост до 1999, когато е продадено в опит да бъде предотвратен неговият фалит. Приватизацията е осъществена от израелската фирма „Зееви Груп“ (Zeevi Group) за 200 000 долара, в това число всякакви активи, резервни части, сгради. Вместо да вложат капитали, съгласно договора за погасяване на задълженията и стабилизиране на фирмата, Зееви Груп разпродават недвижимото имущество и водят „Балкан“ към фалит. След закриването на „Балкан“ поради несъстоятелност през ноември 2002 правителството създава нова държавна авиокомпания месец по-късно, наречена България Ер.

Sofia (5)

В най-силните си години 1967-1985 г. „БГА Балкан“ е добре развита структура, поддържаща десетки международни и вътрешни въздушни линии. В този период се използват самолети с въздушен винт Ли-2, Ил-14, Ил-18, Ан-24, Ан-12, Ан-14, както и самолети с реактивни двигатели Ту-134, Ту-154, Як-40. Най-дългата редовна линия на „Балкан“ е София – Триполи -Лагос – Хараре. По гъстота на вътрешните въздушни линии спрямо територията на страната България е сред първите в Европа. Редовно се поддържат линиите от София до Варна, Бургас, Силистра, Русе, Търговище, Горна Оряховица и Видин. През различни периоди има полети до Пловдив, Стара Загора и Кърджали (с вертолет Ми-8).

Сред основните външни линии са до Москва, Берлин, Прага, Варшава, Париж, Лондон, Будапеща, Атина, Ларнака, Брюксел,Копенхаген, Цюрих, Мюнхен. Редовни полети до САЩ се осъществяват за кратък период след 1989 г., когато са наети самолети Боинг 767.
В състава на флота на БГА до 1990 г. се числят както машините, обслужващи обикновени пътници, така и специалните машини на Авиоотряд 28 /правителственото авиационно звено/, санитарната, товарната и селскостопанската авиация.

Sofia (4)

Днес от всички граждански летища на България работят едва 5 (София, Варна, Бургас, Пловдив и Горна Оряховица), като тези в Пловдив и Горна Оряховица главно обслужват товарни полети. Всички останали са изоставени и силно занемарени. Пистите им се използват за сушене на подправки или нелегални автомобилни състезания. От стотиците самолети използвани за полетите на „Балкан“ има оцелели единични бройки. Всички сладкарници самолети без тази в Силистра са нарязани за скраб. Останаха едва два ТУ-154, които са в окаяно състояние. Благодарение на много доброволчески труд от страна на любителите на авиацията в Музея на авиацията в Крумово се съхраняват няколко от славните самолите на Българската авиационна история. Открита музейна сбирка има и на летище Бургас, но състоянието на машините е окаяно. Единственият по запазен ТУ-134 е в Силистра до брега на река Дунав.

Sofia (2)

При наличието на готова инфраструктура и километри бетон летищата могат да бъдат дом на легални автомобилни състезания, авиошоута на леката авиация или куп други мероприятия изискващи големите площи, които те предлагат. Последните запазени самолети могат да бъдат реставрирани и превърнати в експонари, показващи славните времена на българската гражданска авиация. Уви, това са само мечти в сърцата на влюбените в авиацията.

Кликни на която и да е снимка, за да отвориш галерията на цял екран

Източник на информацията: Wikipedia и архивите на списание „Криле“
Автор: Пламен Стефанов
Материалът е осъществен благодарение на любезното партньорство с Изоставено в България/Abandoned in Bulgaria.

Изоставено в България
Изоставеното в България е Facebook страница, която събира авторски фотоистории, свързани с миналото на страната ни. Страницата е партньор на „Под Моста“ и предоставя на сайта непубликувани фоторазкази за изоставени обекти, села и сгради от цяла България.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to