Aз ♡ остава

Ааааа.♡
Няма такова чувство. Няма, казвам ви.
Да си се върнеш в своя си град.
Да си се разхождаш по своите си улици.
Със своите си хора.
Запътили се съм нашите си места.
Да си се смеем на нашите майтапи.
Да си слушаме нашата музика.
Аааа ♡ Остава. Аааа, тези прекрасни мъже с красивите им гласове и красивите им мелодии, и красивите им текстове. Поезия. Цялото им същество. Симфония. Обичам ги. Определено много ги обичам тази вечер. Защото тази вечер ме отвеждат вкъщи. Ама вкъщи от преди точно две години. Малката седемнайсет годишна аз, обикаляща същите барове, по същите улици, със същите хора, пееща същите песни. Колко много ми липсва, няма как да ви кажа, да ви опиша, да ви разкажа. Защото и да го направя, няма да е същото. Защото трябваше да сте там. Да ни видите колко бяхме щастливи. И волни. И шоколадови. И rock’n’roll song designer-ски. И остава-щи.
Защото въздухът онази нощ също бе студен.
И мъгла пак имаше.
И светлинки пак в мрака проблясваха.
И хора по Александровска нямаше.
И Альошата – и тя бе празна.
И барът – пак пълен.
И песните – все същите.
А сега… сега е някак друго.
Двегодишно по-различно.
И ние не сме същите хора.
Е. Майната му.
Нали пак сме щастливи.
Дори и 2 години по-стари.
Дори и 2 години по-обременени.
Дори и 2 години по-променени.

Нали… нали пак остава-ме…

21.12.14

Владимира Живкова
Владимира беше от онези рядко срещани в България млади хора. Млади хора, изпълнени с жизнерадост, оптимизъм, мечти, интереси, талант и вечна усмивка на уста. Тя беше човек, който имаше възможността да замине, но избра да остане и да се бори. Интелигентен, търпящ критика, самоусъвършенстващ се, грамотен, разноцветен, забавен, възмущаващ се, интересуващ се, четящ, умеещ да се забавлява и да съчувства. Владимира беше личност. Личност, която щеше да постигне много. Която си тръгна от този свят на крехката възраст от 19 години, в разцвета на силите си и по време на най-хубавото време от живота си.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to