Вселената на танца „Зад волана“

Как се танцува „Зад волана“? Във Вселената на Едгар Райт отговорът е: „Както се танцува където и да е било“. Допълнението от мен е: „… защото в тази Вселена се танцува навсякъде“. А въпросната Вселена е изкуствено създадена от режисьора и сценариста на филма – Райт, за да може историята да бъде разказана точно толкова непретенциозно, колкото и гениално.

„Зад волана“ притежава вълнуваща визуална ритмика и съвършена симбиоза със саундтрака си. Лесно бихме могли да кажем, че в същината си филмът е танц. В хореографията му обаче не участват единствено хора, а също и преследващи се коли, стрелящи автомати и изливащо се кафе. Всяко мигване, всяко поемане на дъх е синхронизирано внимателно с непрестанната музика, която се използва не като фон или звуково описание, а като отделен герой. Музиката в „Зад волана“ диша, живее и не се променя заради настроенията на останалите герои, а заедно с тях спрямо възникналата ситуация.

Главният танц се изпълнява от Ансел Елгорт, който, най-накрая след серия несполучливи захарози като „Дивергенти“ и „Вината в нашите звезди“, играе блестяща роля в блестящ филм по блестящ начин. Елгорт влиза в кожата на Бейби, който е онзи най-важен елемент от бягството след обир – шофьорът. Точно този шофьор превключва най-бързо предавките, докато в ушите му ехтят различни инструменти и натиска педала докрай в кулминацията на музиката си. След това маже филийки с фъстъчено масло и превръща неслучайни фрази в неслучайни музикални миксове.

Бейби се слива с логиката на филмовия свят на „Зад волана“ точно като Скот Пилгрим – друг главен герой от филм на Райт. Надграждането обаче идва от факта, че Ансел Елгорт, за разлика от Майкъл Сера, който играе Скот, внася адекватност и рационалност на образа си чрез съвсем точното количество емоция без капка прекаленост. Тъгата в Бейби не успява да се превърне в меланхолия или социална непринадлежност, а радостта на героя не е предадена от Ансел като нелепа еуфория. Така изкуствения нов свят на всеобщия танц остава в съзнанието достоверен и съвсем реален.

Промяната в Бейби настъпва, когато героят се запознава с Дебора и пожелава да избяга с нея. Тя е въвлечена неволно в криминално приключение, за да бъде изкупителна косвена жертва. Героинята на Лили Джеймс обаче превръща предполагаемото си пасивно участие в съвсем активни малки действия, които не помагат особено, но са красива проява на зародилата се любов.

Танцът на Бейби е прекратен от героя на Кевин Спейси – Док. Или не съвсем – Док и Бейби постоянно се люшкат между почти топли отношения и смъртни заплахи. От героя на Спейси черпим информация за миналото на Бейби, която е поднесена много елегантно. Док е и сред главните източници на чудесния хумор и сарказъм, които филмът предлага.

Останалата част от хумора ни поднася героят на Джейми Фокс, който е доста симпатичен психар и престъпник. Свободното съществуване в лудост и съжителство е представено от героите на Айза Гонзалес и Джон Хам, които са влюбени, неуравновесени и прекрасни заедно. Колкото и симпатични обаче да са и тримата герои, всички те са извън ритъма на танца на Бейби и му пречат да се движи спокойно.

И така, стигаме до фантастичните преследвания, приклещвания, прескачания, прелитания, резки завои, плавни завои, всякакви завои и практически всичко, което може да бъде направено с кола без да изглежда в стила на „Бързи и яростни“, а иначе казано нелепо и нереално. Движенията на колите са цяла отделна ниша в цялостната хореография на филма. Тя, за голяма радост, се подчинява на физичните закони, а ние можем лесно да проследим всяко движение, причината за него и неговите последици. „Зад волана“ предлага чудесни каскади с коли и престрелки с какво ли не без логиката на филма да страда за сметка на по-голямо количество екшън сцени. Въпреки това те не са никак малко и са майсторски направени.

В „Зад волана“ виждаме смесица от жанрове в точните количества екшън, комедия, романтика, които са обединени от много музика и наистина добрата игра от актьорите. По лентата на този филм няма капка претенциозност или следи от нечие его. За пълната му красота допринасят изпипаността на цветовите комбинации и онзи синеок герой на Сиджей Джоунс, който е пряко свързан с филийките с фъстъчено масло. Ако ви се гледа добро кино – „Зад волана“ безспорно е за вас (пък и ще разберете как се танцува там).


Автор: Илияна Маринкова

Илияна Маринкова
изучава журналистика в Софийския университет. Интересува се от всички добри проявления на киното, театъра и музиката. Обича кучетата и морето.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to