Бали, парче хиндуизъм в ислямска Индонезия

Освен с природните си богатства Бали е известен и като „островът с хилядите храмове“. Без преувеличение, буквално във всеки дом има хиндуистки храм. С размерите на хладилник или заемащо целия двор, светилището е неизменна част от дома за балийските хиндуисти. А те са около 90% от населението на четиримилионния остров.

DSC_9682

Основният принцип в балийската хиндуистка вяра е, че съществува космически ред, познат като дхарма. Има и противостояща сила, адхарма, която разрушава реда. Хиндуистите търсят баланс между двете сили и вярват, че това ще ги освободи от непрестанния кръговрат на прераждането. Затова и най-важните церемонии за балийците са тези след смъртта на човек, целящи да освободят душата му от тялото. Поради скъпоструващите обичаи покрай кремацията много семейства се принуждават да заравят временно телата на роднините си, докато съберат средства за кремацията.

DSC_0067

Също както при останалите индонезийски острови, местните балийски традиции са дълбоко смесени с религиозните принципи. Боят с петли например доскоро е бил неизменна част от хинду церемониите. Обичаят се свързва с древните жертвоприношения. Но някои смятат, че той е достигнал до наши дни най-вече заради съпътстващите го парични залагания, които изкушават балийците, въпреки че хазартът е забранен в Индонезия.

DSC_1051

Сред любопитните забележителности на острова е уличка с храмове на пет от шестте официални религии в силно доминираната от исляма Индонезия. Условно наречена „улица на толерантността“, на нея си съседстват джамия, католическа църква, будистки храм, протестантски молитвен дом и хиндуистко светилище. Шестата религия е нова и за индонезийците, и за света. Бахайството, зародило се през XIX век на територията на днешен Иран, е прието официално в Индонезия през 2014 година.

DSC_2398
Индонезийците, изподяващи различни религии, обикновено са толерантни помежду си, макар през последните години този мир да е леко разклатен. Това взаимно разбирателство между мюсюлмани, християни и хиндуисти е радващо, за разлика от притеснително растящата нетърпимост между вероизповеданията в Западния свят. Хората в Индонезия отворено приемат „различния“, стига той да вярва в нещо. Атеизмът – както е и в други силно религиозни държави – не е посрещан с агресия, но внася особен смут във взаимоотношенията. За разлика от обикновените граждани, индонезийското правителство обаче налага ограничения на верските свободи. Пример за това е полето „религия“ в личните карти, което е задължително да се попълни. Но вариантите са само измежду шестте официално признати религии. Конфуцианството през различни периоди в историята на Индонезия ту получава официален статут, ту изпада от групата на признатите религии.

DSC_2415

Не е изненада, че религията се използва като политически инструмент. По време на режима на президента Сухарто (1967-1998) конфуцианството и всички проявления на китайската култура, включително китайските имена, са забранени. Причината е благополучието и влиянието на едва 3-процентното китайско население в страната. Също така Сухарто провежда и деислямизация на правителството, като избира голямо количество християни в политическия си кабинет. Въпреки това, през 90-те години започват процеси на ислямизация, които продължават и днес.

DSC_2942

Бали, където е съсредоточена най-голямата част от индонезийските хиндуисти, през 2002 година става мишена на радикален ислямски тероризъм. Загиват цели 202 души от три взрива в туристическия район на град Кута. Пет години по-късно в Индонезия, която не се слави с голяма киноиндустрия, излиза игрален филм, проследяващ събитията около бомбените атентати. Балийският филмов борд забранява прожекцията на лентата на територията на острова. Изтъкнатата от председателя на борда причина е, че „погрешното разбиране на филма може да създаде конфликт и да насочи омраза към определена група“. Избягване на конфронтации с цел запазване на мира или акт на ограничаване на свободата? Европеецът трудно би разбрал човека от Югоизточна Азия, който живее по своята дхарма.

Текстът е подготвен по програмата за студенти по журналистика ‘Beyond Your World’, финансирана от ЕК и правителството на Холандия.

 Снимки и текст: Денислав Стойчев

Под Моста
е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to