Бързо бягство към „Юг“

Февруари е. Времето си играе с нас, като ни подлъгва, че е пролет, че сме на една крачка от лятото и, точно когато се излъжем небето отново става сиво и намусено, слънцето си тръгва, а вятърът запраща с всичка сила сняг в лицата ни. И ако се замислим, има още доста време да почакаме, докато наистина настъпи онзи блажен момент, онова чудно време, наречено – на морето с мента и без грижи. Но колкото и време да има дотогава, на мен нищо не ми пречи да си седя в сивата квартална панелка и да си мечтая за минали и идни лета. Затова искам да откъсна и вас поне за мъничко от реалността и да ви запратя малко на изток…

DSC_0117

Снимки: Любомирa Стрaшимировa

Обичате морето, нали? Обичате да се излежавате по цял ден на онзи златист плаж, забравен от хората, и да се разхождате боси и полуголи навсякъде. Нали? Да, знам, че е така. Aз също. И затова миналото лято реших да посетя къмпинг „Юг“. Заедно с мои приятели взехме палатките и банския и хванахме вечерния влак за Бургас (грешка, която не ми се иска да правя отново). Не знаехме точно къде ще опънем кемпа си, но знаехме, че търсим онази блажена идилия, която съчетава спокойствието, хипарията и дивото. Така се озовахме на къмпинг „Юг“.

DSC_0193

Снимка: Любомирa Стрaшимировa

Нека ви разкажа за „Юг“. Малко местенце, близо до Лозенец, пълно с лъскави каравани, гостоприемни съседи и блаженство. Като пристигнахме там, се оказа, че ние сме единствените къмпингари с палатки и когато споменах няколко реда по-нагоре за идилията, съчетаваща спокойствие и диво… еми, ние бяхме тези, които направиха къмпинга една идея по-див. Точно зад големите бели каравани с малки плазми, барбекю и веранда, успяхме да намерим местенце в малка борова горичка, където да опънем хамаци, малки уютни палатки и… няколко простора за пране.

DSC_0221

Снимка: Любомирa Стрaшимировa

И така се започна. Пет дни пълно безгрижие, пет дни споделена любов към морето, пет дни живот! Точно до плажа на къмпинга намерихме по-малък, заграден от скали, плаж, на който ни чакаше един самотен чадър с малко дупки, за да му правим компания през самотните дълги и горещи летни дни.

Прочетете още и за къмпинг Арапя!

Времето не беше много благосклонно към нас по време на престоя ни. Вятърът беше решил да звърти малко повече синьо-зелените вълни и сякаш очакваше, че с вирнатия червен флаг ще спре желанието ни да се потопим в студените солени води и да усетим онова неповторимо сливане на човека с природата. Вярно, за човек, който не може да плува (като мен), беше една идея по-трудно задържането във водата. И, да, вярно, няколко пъти бях изхвърлена на плажа съвсем безцеремонно от морските вълни, но нямаше как да не се докосна до Голямото синьо.

DSC_0217

Снимка: Любомирa Стрaшимировa

Сега си представете как дните ви минават в събуждане по обед и пред вас е плажът, закусвате в малко кокетно ресторантче точно до кемпа ви и отново пред вас е плажът. Домът ви закратко се е превърнал в една двуместна палатка с много пясък, а привечер релаксирате в люлеещ се хамак и над вас виреят няколко дръвчета и небе с цвят на теменуга. Където и да отидете, ароматът на морско ви следи, пясъкът е неизменно залепнал по вече потъмнялата ви кожа, а единственото, което ви свързва със света, е един телефон, който дори забравяте, че съществува.

Ако искате да се скриете в дивото и безлюдното, „Юг“ не е точно вашето място, защото от всяка каравана лъхаше следа на модерната цивилизация заради всичките технологии, които хората бяха донесли с караваните си. Но ние успяхме да създадем наше малко екзотично кътче, където оставяхме всичките си вещи без надзор през целия ден, просто защото знаехме, че няма какво лошо да ни се случи на това райско място.

DSC_0213

Снимка: Любомирa Стрaшимировa

„Юг“ ми направи лошо първо впечатление, защото не усещах онзи къмпингарски дух, заради който бях отишла там, но накрая остави един красив морски спомен и много често, докато ходя из замръзналите софийски улици, увита в дебел плетен шал, ми се иска изведнъж да се телепортирам там. Там, където обувките не съществуват, защото пясъкът е мек. Там, където шалът е лек и те обгръща нежно, докато си на плажа с мокра коса. Там, където времето не съществува, а се ориентираш само по изгрева и залеза.

За съжаление, още не е дошло това време. Ще почакаме още малко до морските ни юли и август, а дотогава само ни остава френетично да броим дните до сладостта, донесена ни от соленото море.

DSC_0214

Снимка: Любомирa Стрaшимировa

Автор: Елена Пъневска

Под Моста
е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to