„Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ – ревю

6Преди две години, по време на най-голямата конвенция за комиксови фенове на света, Зак Снайдер пуска на феновете кратък видеоклип, в който на черен екран мъжки глас чете репликите: „Искам да си спомняш, Кларк, във всичките ти оставащи години, в най-личните ти моменти… Искам да си спомняш човекa, който те победи“. На екрана се появяват символите на Батман и Супермен. Залата се изпълва с аплодисменти. Режисьорът наскоро е завършил противоречивия си „Човек от стомана“, който се превръща в крайъгълния камък на ‘DC’ киновселената.

Две години и няколко събудили яростта на Интернет воинството решения по-късно тази киновселена вече е факт. „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ пристига по кината със своя звезден актьори състав, сценарист и композитор, носители на „Оскар“ и ще създаде може би също толкова противоречия, колкото и предшественика си „Човек от стомана“. Най-легендарният конфликт, може би не само в комиксовата история, а и в човешкото съзнание не би бил пресъздаден достойно, ако не предизвика нечие недоумение, маскирано като недоволство.

5

Бог срещу човек

Конфликтът е дотолкова емблематичен, че по принцип не се нуждае от кой знае какъв сценарий – хората с радост биха гледали как двамата герои се срещат случайно и започват да се тупат. Филмът обаче не прави грешката да поеме по лесния път на добрия екшън и лошото писане. Двубоят идва след подобаваща подготовка – сюжетна, психологическа и не на последно място – философска. Когато тупаниците най-сетне започнат да хвърчат под визуално съвършеното, изпълнено с дъжд и гръмотевици небе на Готъм, зрителят, ако поне малко е внимавал, знае точно какви са залозите.

Героите

1

Според Кърт Вонегът основно правило на всяка добра история е, че всеки герой трябва да иска нещо. Един от основните проблеми на съвременното комиксово кино е плиткостта на персонажите – героите са добри, а лошите са лоши и това сякаш е достатъчно, за да направи филмът над 1 милиард долара приходи. „Батман срещу Супермен“ прави смелия ход да не заложи на сигурното и доказано работещото. Мотивацията и вътрешните конфликти на персонажите – герои и злодеи – са развити на ниво, което сме виждали единствено в трилогията „Черния рицар“ на Кристофър Нолан. За никого не са чужди въпросите за това кое е правилното и доброто нещо, за страха от неизвестното, за желанието цял живот борба да не е хвърлен на вятъра и за умората, цинизма и леката параноя, до които продължителното общуване с най-долната част от престъпния свят неминуемо води. Там някъде място намират и завистта и егоцентризмът, чувството, че някой е надценен за твоя сметка, както и усещането за незначителност и несигурност, до които води появата на привидно всемогъщ и съвършен извънземен.

4

Батман (Бен Афлек) е по-огромен, брутален и безкомпромисен от всякога. Без значение дали преследва престъпници в Батмобила, или ги бие с голи ръце, той доминира всяка сцена с присъствието и чисто физическите си размери, а бойните сцени с негово участие достигат до ново ниво на физическо насилие в комикс киното – всеки удар достига целта си и всеки удар боли. Афлек взима ролята на Брус Уейн/Батман и я превръща в своя по начин, по който никой (дори Крисчън Бейл) не успя.

Супермен (Хенри Кавил) е все така красавец, борещ се с дилемата от „Човек от стомана“ как да съвмести тежестта на месианството с чисто човешките си желания и чувството на изолация и недоверието и омразата, които буди у част от света. Кавил още през 2013г. доказа, че е съвършеният Супермен, както визуално, така и откъм актьорска игра. Далеч от спасяващия котки от дървета Супермен на Кристофър Рийв или Златната епоха на комиксите, тук криптонецът е еволюирал като персонаж в контекста на 11 септември, глобализацията, глобалният тероризъм и транснационалната престъпност.

2

Може би най-голямото неизвестно в този филм беше Жената Чудо (Гал Гадот), която, освен че няма кой знае колко филми зад гърба си преди това, не изглежда и съвсем като героинята в комиксите. Тревога всяка тука оставете. Даяна Принс е изкусителна и стилна в цивилни дрехи, а появата й в пълно бойно снаряжение е един от приятните и подчертано супергеройски моменти във филма.

Лекс Лутър (Джеси Айзенбърг) е изигран отлично и съответно – очаквано неприятен и на моменти откровено дразнещ. Зад фасадата на млад и преуспял учен и бизнесмен, правещ се на палячо, се крие гений, впрегнат в зъл план, роден от много човешки и разбираеми подбуди.

3

Поддържащите персонажи, с изключение може би на Ейми Адамс, която просто не успява да пресъздаде Лоис Лейн с нужната сила на характера, се справят също блестящо. Джеръми Айрънс създава един Алфред, какъвто до момента не сме виждали нито в киното, нито в анимационните адаптации или компютърните игри, посветени на Батман – под лекия цинизъм и сарказъм обаче отново личи същата почти бащинска загриженост за Брус Уейн, която е в ядрото на персонажа.

Хората зад кадър

Ако има нещо, което Зак Снайдър умее до съвършенство, това са комиксовите филми. „300“ и „Пазителите“ са може би най-съвършените от визуална гледка точка адаптации на графични романи, почти стопроцентово верни на оригинала и въпреки това носещи непогрешимия стил на режисьора. „Батман срещу Супермен“ изглежда като филма, който Зак Снайдер е искал да направи цял живот – той е мрачен, сериозен, с няколко хорър момента. Филмът е по-скоро трилър с участието на супергерои, отколкото супергеройски филм.

7

Хумор почти няма (но където го има е страхотен) и това е умишлено – не е възможно залозите и драмата във филма да бъдат взети на сериозно, ако героите пускат глупави майтапи на всеки три минути, включително и докато се бият. А драма има и Зак Снайдър извършва херкулесовия подвиг да направи така, че тя да работи във филм за хора, носещи наметала. За това неминуемо помага и страхотният сценарий на Крис Терио – репликите са стегнати и на правилното място, без така типичната и абсолютно ненужна словесна експозиция, в която залитат повечето съвременни филми. Героите не обясняват мотивацията и действията си като на имбецил, тя е вмъкнато тънко в репликите им, но в крайна сметка филмът предпочита да показва, вместо да казва.

Музиката

Саундтракът е колаборация между Ханс Цимър („Карибски пирати“, „Гладиатор“, „Черният рицар“) и Junkie XL („Лудият Макс: Пътят на яростта“). В него звучат както познатите от „Човек от стомана“ теми на Цимър, така и нови, агресивни и насечени теми, съвършено отговарящи на мрачния и брутален Батман на тази вселена.

DC срещу Marvel

За финал няма как да не споменем и още един легендарен комиксов конфликт – този между феновете на DC и Marvel. През последните години филмите на Marvel пожънаха невероятен комерсиален и често критически успех със своя хумор, забавен екшън и ненатоварващи сюжети.


Всеобщото одобрение беше толкова голямо, че тези елементи станаха част от шаблон, по който се правят всички филми за марвелски супергерои, оставяйки настрана съображения като режисура и сценарий в полза на една маса от безлични, но продаващи се страхотно филми. Твърде лесно щеше да е „Батман срещу Супермен“ просто да последва добре отъпкания вече път и да се превърне в неангажиращ блокбъстър, насочен предимно към 13-годишни и непораснали деца, по този начин затвърждавайки убеждението, че филмите за супергерои няма нужда да бъдат сериозни. Той обаче поема по другия път, по който малко е вървяно и убедително надскача ограниченията на жанра си, превръщайки се във филм, който стимулира не само визуално, но и емоционално и интелектуално. „Батман срещу Супермен“ категорично отказва да бъде поредният летен блокбъстър. Неслучайно не излиза през лятото.

Всички приложени изображения и видеоклипове са официални рекламни материали на ‘Warner Bros. Pictures’.

„Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ тръгва предпремиерно по кината в България от 23 март 2016 година. Разпространява „Александра Филмс“.

Константин Николов
е 22, студент по „Право“ в Софийският университет. Ако пиеше, след две бири или едно уиски бихте го чули да обяснява на всеки, достатъчно търпелив, за да го слуша, че животът и съществуването са в крайна сметка безсмислени и всеки опит да се убедим в противното е просто самозалъгване, необходимо за да оцелеем още един ден.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to