Биело Дугме – пътуване назад към Югославия с нов балкански ритъм

Оказва се, че за 28 години от разпадането на една група, тя все още може да бъде слушана и харесвана от много хора. На 7-ми април „Биело Дугме“ напълни Арена Армеец, а сред публиката имаше и страшно много хора под 30 години, които се кефиха жестоко. Какво по-голямо доказателство, че все още са живи? Това за у нас, иначе миналата година са имали концерт в Белград, който има голям успех и това ги кара да направят и още.

Разбира се, много от хората в залата очакваха и от лудия балкански ритъм на Горан Брегович. И останаха разочаровани, но поднесеното си заслужаваше не по-малко. Беше ясно от самото начало, че това ще бъде един концерт, който ще върне лентата по-назад, към величието на групата от Сараево.

Това пътуване назад започна с мултимедия, съпроводена със саунда на песента от първия им албум през 1974 г. Тя дава и името на групата – “Kad bi bio bijelo dugme”. Мултимедията представи както носталгични кадри от бивша Югославия през 70-те и 80-те, така и техни концерти от същия период.

Това носталгично чувство се потвърди с първите песни “Noćas je k’o lubenica pun mjesec iznad Bosne” и “Jugoslavijo”. После продължиха с други свои хитове, вече отдалечени от носталгията и с нов аранжимент. В тях бяха втъкани балканските ритми, които послужиха и за компенсация за онези, които чакаха по-познатия за Брегович ритъм. Нищо ново всъщност! Още в края на 70-те Горан Брегович започва да импровизира с фолк влиянието, което е втъкано в много от техните песни. Разбира се, новият аранжимент на концерта е с много по-силно изразено фолк звучене.

До този момент Горан Брегович си партнира само с последния вокалист на групата – Ален Исламович. Но после на сцената излезе и предшественикът му Младен Войчич – Тифа. Новото балканско звучене бе заменено от мощна поредица балади, изпълнени в оригиналния им аранжимент.

Всички в залата бяхме унесени приятно, за да се стигне до финалната серия от хитове. А сред тях и онзи, на който всичко се вдигна във въздуха – “Djurdjevdan” („Гергьовден“), увековечен от филма на Емир Кустурица – „Циганско време“. А за финал отново балада – “Ružica si bila”.

Освен Брегович, Исламович и Тифа в концерта участваха струнен оркестър и хор от Белград. Плюс сестри Радкови сцената нямаше много вид на такава за рок концерт. По-скоро настройваше за кратък концерт с типичен балкански ритъм в камерно пространство.

Но всъщност резултатът отвеждаше към „Роулинг Стоунс“ на Балканите, както са наричали „Биело Дугме“, въпреки че в ранните им години ми бият повече на „Дийп Пърпъл“. Ала това няма значение, защото в петък вечер бе пътуване назад към златните югославски години.

Калоян Гуглев
е на 21 години. Роден във Варна и изучава журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Интересеува се основно от театър, история и футбол. От време на време се задълбава и в други временни интереси.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to