Слепите Вайши

Теодор Ушев, Георги Господинов и Никола Груев-Котарашки – виновниците, които създават късометражния анимационен филм „Сляпата Вайша“, номиниран за „Оскар“ от Американската филмова академия преди броени дни.

Истински успех за тях, истински успех за България! Дори късометражният филм да не спечели тази престижна награда, самото достижение до номинация от такава степен е достатъчна гордост.

Но гордост за номинираните и срам за нас – онези, които по принцип са слепи за родното изкуство и само когато то бива забелязано от чужденците, започваме да се гордеем с него. Защото преди „Сляпата Вайша“ да бъде номинирана за „Оскар“, почти никой не знаеше за нея. Защото преди това създателите й са спечелили поле за изява в други страни, но не и у нас. Защото талантът се превръща „в сложна работа“, когато няма друг избор освен да се развива някъде между родината си и останалия свят. Признание навън и трудности вътре. Както винаги се е случвало в България.

„Сляпата Вайша“ не само е невероятен български разказ, тя е олицетворение на днешната българска действителност. Историята на сляпото за настоящето момиче разказва историята на днешния тъжен човек, лутащ се между минало и бъдеще, неспособен да намери щастие тук и сега. Търси утеха в спомените за живота си и таи надежда за бъдещия си живот, но и в двете измерения намира развалини. Намира, че „божурите вече са високи“ или че „божурите вече са откъснати“. Вижда хората като „ревливи дечица“ или като „прегърбени старци“. Не вижда нищо, което да съответства с времето, не намира нищо, което да му носи щастие.

И ние сме слепи като Вайша. Изглежда, че не само не умеем да признаваме таланта на онези, правещи ни горди, че сме техни сънародници, но и не умеем да намерим таланта у себе си. Половината българска нация като едното око на Вайша е заровена в миналото – в комерсиалното, в статуквото, в някогашното. А другата половина, която прилича на другото око, гледащо в бъдещето, е светлинни години напред. Тая половина вече е научила тенденциите, разбира от новото и е известна на света.

Но и ние като двете очи на Вайша – никога няма да можем да се съберем, ако ще и двете очи да си извадим.

Автор: Евелин Георгиева

Под Моста
е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to