Чък Паланюк: Премахнете „мисловните“ глаголи

След шест секунди ще ме намразите.
Но след шест месеца ще сте по-добър писател.

Снимка - the-talks.com

Снимка – the-talks.com

От сега нататък – поне през следващата половин година – няма да използвате глаголи “за мисъл”. Такива са: Мисли, Знае, Разбира, Осъзнава, Вярва, Желае, Помни, Представя си, Дерзае и още сто други, които обичате да употребявате.
Този списък включва също: Обича и Мрази.
И още: Е и Има, но ще стигнем до тях по-късно.
До около Коледа вече няма да пишете: „Кени се чудеше дали на Моника не й харесва той да излиза вечер навън…”
Вместо това ще трябва да го Разопаковате на: „В сутрините след прекарана нощ навън – когато Кени изтърваше последния автобус и се возеше на автостоп, а понякога си хващаше такси – той намираше Моника в леглото да се преструва на заспала, a тя се преструваше, защото никога не спеше толкова леко, че да не го чуе, като се прибира… Това са тези сутрини, в които тя слагаше само своята чаша кафе в микровълновата. Но никога и неговата”.
Вместо персонажи, които знаят нещо, трябва да представите детайлите, така че да позволите на читателя сам да ги научи. Вмето герой, който желае нещо, трябва да опишете това нещо по такъв начин, че четящият да го поиска.
Вместо да кажете: „Адам знаеше, че Гуен го харесва”.
Ще трябва да напишете: „През междучасията Гуен винаги стоеше облегната на шкафчето му, когато той отиваше да си сменя учебниците. Тя въртеше очи и се отблъскваше с един крак, оставяйки отпечатък от пета върху боядисания капак, но също и уханието на парфюма си. Катинарът с комбинация винаги беше топъл от задничето й. Адам знаеше, че през следващото междучасие Гуен ще бъде там отново”.
Накратко, без повече отклонения. Само характерни сетивни подробности: действие, мирис, вкус, звук и чувство.
Обикновено писателите използват тези глаголи „за мисъл” в началото на абзац (така представени можете да ги наречете „изложения на тезата”, които после ще разкритикувам). По такъв начин те излагат идеята на параграфа и какво ще последва в него.
Например:
„Бренда знаеше, че никога не ще стигне навреме. Задръстването започваше от моста, като затваряше осем от деветте изхода на града. Батерията на телефона й се изтощи. А вкъщи я чакат кучетата за разходка или има някаква бъркотия за чистене. Освен това беше обещала да полее цветята на съседа си…”
Усетихте ли как откриващото „изложение на тезата” отвлича вниманието ни какво следва по-нататък? Вие не го правете.
Махнете първото изречение и го сложете след всички други. Дори е по-добре да го преместите и промените в: Бренда нямаше да стигне навреме.
Мисленето е абстрактно. Знаенето и вярването са необясними. Затова историята винаги ще бъде по-внушителна, ако обрисувайте физическите действия и характерни черти на вашите герои и позволите на читателя да мисли и съзнава. Да обича и мрази.
Не казвайте на четящия: „Лиса мразеше Том”.
Вместо това опишете случката като адвокат в съда, детайл по детайл. Представете всяка част от нея, все едно че е докалзателство. Например:
„По време на проверката за отсъстващи, когато учителката попита за Том, Лиса прошепна достатъчно високо, за да се чуе ясно: „кретен”, точно когато Том казваше „тук”.
Една от най-често срещаните грешки, които начинаещите писатели допускат, е да оставят героите си сами. Може да сте сами, когато пишете. Вашата аудитория може да е сама, когато чете. Но героят ви трябва да прекарва малко, съвсем малко време сам. Защото един самотен персонаж започва да мисли, да се тревожи или чуди.
Примерно: „Чакайки автобуса, Марк започна да се тревожи колко време ще отнеме пътуването…”
По-добре би звучало: „На разписанието пишеше, че автобусът ще пристигне по обяд, а часовникът на Марк показваше, че вече е 11:57. Можеш да видиш целия път надолу по улицата чак до мола, но не и да видиш автобус. Без съмнение шофьорът е паркирал на обръщалото в другия край на маршрута, за да подремне. Просто си подремва, а Марк ще закъснее. Или по-лошо, шофьорът кара в нетрезво състояние, защото е пил, и за седемдесет и пет цента Марк ще загине в огнен пътен инцидент”.
Един герой трябва да мечтае или да потъва в спомени, но дори тогава не бива да използвате глаголи „за мисъл” или други подобни.
О, също можете да забравите за употребата на глаголи като забрави и си спомни.
Без повече преходи като: „Уанда си спомни как Нелсън решеше косата й”.
Вместо това напишете: „Когато бяха второкурсници, Нелсън решеше косата й, галейки я с ръка продължително и нежно”.
Отново, Разопаковайте. Не правете заобиколки.
По-добре бързо съберете вашия герой с друг такъв. Съберете ги заедно и започнете действието. Нека техните дела и думи покажат мислите им. А вие – стойте далеч от главите им.
И когато избягвате глаголи „за мисъл”, бъдете нащрек за употребата на сладникавия спомагателен глагол „съм” и глагола „имам”.
Примерно:
„Очите на Ан са сини.”
„Ан има сини очи.”
Срещу:
„Ан се закашля и размаха ръка пред лицето, за да си изчисти очите, сините очи, от цигарения дим, преди да се усмихне…”
Вместо сладникави „съм” и „имам” изрази се опитайте да заровите детайлите какъв е или какво има един герой, описвайки действия или жестове. В самата си същност това представя нагледно вашата история, вместо да я разказва.
И вече, след като сте научили да Разопаковате вашите герои, ще намразите ленивия писател, който се задоволява с: „Джим стоеше до телефона, чудейки се защо Аманда не се обажда”.
Моля ви. От сега нататък всички ме намразете, ако щете, но не използвайте глаголи „за мисъл”. Обзалагам се, че след Коледа вече няма дори да си помислите да го правите.

NB: Текстът е изпратен от Лъчезар Йорданов, читател на „Под Моста“, който е бил впечатлен от есето и е поискал да го сподели с българската аудитория. Преводът от английски на български е дело на г-н Йорданов, а оригиналът на есето е публикуван от Паланюк в американския сайт за литература и литературна критика litreactor.com

Под Моста
е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to