Boоks of Sofia – за книгите и нещотърсачите

37

— Нямам представа какво смятате да правите — каза Пипи. — Но лично аз не бива да мързелувам. Работата е там, че съм нещотърсач и затуй нямам минутка свободно време.

— Какво каза, че си? — недоумяваше Аника.

— Нещотърсач.

— Какво е това? — попита Томи.

— Ами човек, който търси неща! Какво друго би могло да бъде — каза Пипи, докато събираше с метлата останалото по пода брашно на малки купчини. — Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.

 

Макар да смятам, че четенето е занимание самотно, именно то има принос в откриването ми на Йоана.
Оказа се, че и двете сме нещотърсачки, обособени в конкретна област – литературата. И двете в издирване на следващото четиво, непознат автор или изчерпан тираж. Или просто на сродна книжна душа, с която да поговориш за ефимерни рози с 4 бодли и за откачените ревниви съпруги на писателите от Изгубеното поколение.

FB_IMG_1472036002933

Йоана е завършила Националната художествена академия като плакатист и скоро ще излезе първата ѝ корица на книга. Преди месец създава страницата Books of Sofia и с фотоапарат в ръка тръгва в издирване на четящи софиянци.

С нея си говорим за това какво четат столичани, за филмови адаптации на книги, любимите ни заглавия и епохи в литературата.

Под моста: Какво са книгите за теб?
Йоана: Всичко. Всичко в книгите е удивително. От чисто физическите неща като корицата, шрифтът и оформлението, до метафизичните като съдържанието и опитът, който можеш да почерпиш, световете, до които да се докоснеш.
Любимите ми писатели са тези от Lost Generation. Изчела съм всичко от и за Фицджералд.

ПМ: Защо реши да снимаш точно четящи хора?
Й: Винаги ми е било интересно какво четат хората. Имам традиционен вкус за книги – чета предимно класика – но ми се прииска да се запозная с нови жанрове и автори. Затова реших да видя какво четат софиянци – за да почерпя идеи от тях, а и да ги снимам, улавяйки тази магична атмосфера, която витае около всеки един четящ човек.

ПМ: Как си избираш книги?
Й: Имам един голям грях – избирам книгите по кориците. Може би това е някакво професионално изкривяване. Смятам, че щом корицата е направена добре, значи книгата е вдъхновила дизайнера ѝ. Но пък си имам литературно верую, че не аз намирам книгите, а те мен. Точната книга винаги идва в точния момент.

ПМ: Нови или стари издания?
Й: Почти не купувам нови книги. Не ми харесват кратките ревюта и рецензии на задната корица или мнението на критиците. Предпочитам да не знам, а и в старите книги винаги откривам по нещо странно и любопитно, кара ме да се чувствам като Пипи. Но винаги съществува рискът от липсващи страници.

ПМ: Какви са най-интересните неща, които си намирала в книга?
Й: Всякакви необичайни неща, които няма как да бъдат открити в нови издания. Фиш за тото от 1969-та, календарчета от миналия век, снимки, писма. Но най-любимите ми „открития“ са подчертаните изречения. Така разбирам кое е вълнувало читателите на тази книга преди мен.

ПМ: Как четеш?
Й: Преди пътувах с влак всеки ден и това бяха моите 2 часа на ден, задължително посветени на четене. Винаги слушах музика, за да мога да се съсредоточа. Оттогава ми е останал навика, когато почвам нова книга да прекарвам поне по 2 часа в търсене на точната песен. И слушам само тази песен, докато не завърша романа. И след това, когато чуя дадената песен някъде се сещам коя книга съм чела на нея.

ПМ: Какво смяташ за филмовите адаптации на книги?
Й: Единственото хубаво при тях е, че с пускането на филма по кината, се преиздава нов тираж. Но този нов тираж почти винаги е с корица, която е кадър от филма. По този начин ти е отнета възможността сам да изградиш представа за героите. Аз много обичам да си представям лицата на персонажите вътре, а след филма любимият ти герой от книгата вече е с лицето на поредния от звездната плеяда на Холивуд. А това, което причиняват на сюжета, винаги ме натъжава.

Личен топ 3:

20160816_212145

Автор: Елис Емин

Елис Eмин
на 21 години, студент по „Журналистика“ в Софийския университет. Най-важното нещо в живота и са книгите и именно затова, след стажа си при нас, се превърна в най-сериозния ни автор за всичко свързано с литература.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to