The Boxer Rebellion – британски инди диамант

На очаквано добра комбинация от чист британски талант и сериозна доза инди рок бяха свидетели почитателите на The Boxer Rebellion в столичен клуб на 6 ноември. С двадесет и два концерта музикантите отбелязаха излизането на ‘Live At The Forum’, който е компилация от най-добрите парчета от четирите им албума. За всеки меломан такъв истински, откровен и огромен в музиката си концерт пред скромна публика от близо петдесет човека е истинско съкровище. В ерата на внушителните събития на открито и на големите звезди с високо вдигнати глави, на главозамайващи хонорари, механични изпълнения и изтъркани сценарии земната енергия на The Boxer Rebellion беше опияняваща.

1

През 2001 г. Нейтън Никълсън (вокали, китара), Андрю Смит (китара), Адам Харисън (бас китара) и Пиърс Хюит (барабани) сформират в Лондон The Boxer Rebellion. Групата се качва на музикалната сцена в края на британската ера на 90-те, доминирана от Oasis и Radiohead, затова и често им е приписвано тяхното влияние. Името им се свързва и с други рок групи като The Verve, Muse, Biffy Clyro, The National, както и с подгряващите им участия за Lenny Kravitz, Editors, Gary Numan, The Killers.

Първото им участие в София започна като среща със стари приятели. Вместо да се чуят бурни аплодисменти при излизането им, цялата публика приповдигнато се придвижи към сцената. „Елате по-близо, хайде! Какво, все пак нямаме охрана!“ Така Нейтън Никълсън скъси всяко разстояние с публиката, за да се получи задушевният концерт, за който феновете дълго ще пазят спомен. Началото бе дадено с не толкова популярната ‘The Gospel of Goro Adachi’ от първия им албум, която обаче завърши със зашеметяващо китарно соло. Песента разкри способността на групата да надгражда текст и музика в импровизация, достигаща до всеобхващащо кресчендо. Темпото не се забави и беше последвано от ‘Locked In The Basement’ и ‘Keep Moving’ – съответно от третия и от четвъртия албум.

2

Звученето на The Boxer Rebellion е откровено меланхолично, но ненатрапчиво, рок, но не прекалено хард. Редуват се тъжни и дори протяжни мелодии и сола с далеч по-тежки рифове и барабани, съпроводени от лирични и запомнящи се текстове. Тази смесица създава пристрастяващото им въздействие с всяка една песен, която се отпечатва още при първото слушане. Четиримата музиканти впечатляват с марката да не си поставят рамки и да ограничават стила си, а точно оттам идва и неподправеното им и различно съвременно звучене.

Нейтън, Андрю, Адам и Пиърс накараха българската публика (сред която имаше и значително английско присъствие) да се влюби в музиката им – някои за първи път, а други – окончателно. Химията помежду им протече под съпровода на енергичните ‘The Runner’ и ‘Always’, смразяващо тъжната ‘Caught By The Light’ и удивително живите барабани на ‘New York’. Музикантите не пропуснаха да взривят почитателите си и с безспорния хит ‘Diamonds’, събрал над 1,3 млн. гледания в YouTube.

3

Още с първия си албум от 2005 г. ‘Exits’британската група грабва вниманието на критиците и печели тяхното одобрение. В десетте парчета преобладава рокът, а чаровната меланхолична нотка започва да се оформя в ‘World Without End’, ‘Lay Me Down’, ‘The Absentee’. Ентусиазмът и хъсът на все още младата банда личат в по-енергичния ритъм и бързо темпо на сингъла ‘Watermelon’, както и в ‘All You Do Is Talk’ и ‘Cowboys and Engines’. Приятните изненади продължават и във втория албум – ‘Union’ (2009). Рок елементите си остават, но към тях се прибавя и неочаквано позитивно, леко, дори весело звучене, което се прокрадва в някои парчета (‘Flashing Red Light Means Go’, ‘Evacuate’).

Съвсем различна е общата картина на ‘The Cold Still’ от 2011 г. Мрачни, дълбоки мелодии, тежки, дори болезнени текстове, дълги, запомнящо се тъжни сола (‘No Harm’, ‘Caught By The Light’, ‘Both Sides Are Even’). В третия албум меланхоличното им звучене достига своя връх и умело обхваща десетте песни, за да оформи една цялостна композиция. А всичко характерно за първите три албума се обобщава в ‘Promises’ от 2013. Енергични, бавни, рок, лирични, но винаги еднакво вдъхновяващи са песните от четвъртия албум на The Boxer Rebellion. С него те окончателно печелят сърцата на публиката и критиците. Въпреки това славата не ги обгръща изцяло и вероятно точно затова мащабът на музиката им се запазва толкова голям и истински.

4

Именно с песента ‘Promises’ от едноименния албум музикантите сложиха край на първия си концерт в България. Официалният финал обаче далеч не беше окончателен. Обещанията прераснаха в бурен бис, който удължи щастието на присъстващите меломани с още три песни. ‘No Harm’ от албума ‘The Cold Still’ е неповторима смесица от всепроникваща тъга и спокойствие. Андрю Смит и Пиърс Хюит заудряха барабаните в синхрон, за да достигне всеки един удар до публиката, докато цялата зала не се превърна в цялостен, завършен, съвършен заряд с общ нарастващ ритъм. Бисът продължи със ‘Spitting Fire’ и първия им сингъл ‘Watermelon’, които издигнаха заряда до експлозия, в която Нейтън Никълсън слезе от сцената при феновете, а Андрю Смит ги побърка с финалното си китарно соло. В този момент вместо да помахат и да си тръгнат, четиримата музиканти се усмихнаха, благодариха за топлото посрещане и поканиха всички отвън след края на шоуто – за снимка, автограф, подарък или просто за да си поговорят. Именно това отношение направи концерта толкова неповторим, земен и истински. Защото Нейтън, Андрю, Адам и Пиърс свириха не за парите и славата, а за самата музика, за публиката, за себе си. За удоволствието да правиш музика и да я даряваш на хората – смисълът на инди музиката. А The Boxer Rebellion си остава истински, нешлифован и неоткрит диамант. За щастие.

Габриела Канджева
е на 25, завършила е Журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Интересува се от литература, кино и най-вече от музика. Има своя категория песни – космически: онези, които се слушат в кола със спуснати прозорци, за да може свободата да нахлуе вътре с вятъра. Извън сайта работи като журналист и редактор.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to