„Автор ставаш, когато те издадат с твърди корици. Едно е сигурно: бая ми е се е втвърдила корицата. Понасял съм ритници и съм се усмихвал на добротата като всеки един друг брат и сестра в нашия въртящ се дом. И бях благословен с умението да създавам герои и светове на платното на живота. Писател? Автор?
А какво ще кажете за разказвач?“

„Момчешки живот “ на Робърт Маккамън оправдава очакванията и по-голямата част от хайпа, който е изписан за нея.  И го казвам, въпреки че това  определено не е моята книга – на моменти е излишно информативна, занимава читателя с ненужни детайли и тн.  Но в никакъв случай не означава, че вие няма да се влюбите в нея. Издателство „Изток-Запад“, както и редица ревюта, описват „Момчешки Живот“ като синтез от препратки към Стивън Кинг, Рей Бредбъри и Марк Твен. Аз обаче смея да отида още по-далеч в преценката си. Книгата започва с едно прелестно въведение, което е достойно да се равнява с прозата на майстор като Джеймс Ейджи (носител на Пулицър ), написал  „Смърт в Семейството“.

Вижте още: ЗА АБК, ЧИТАНКИТЕ И ЦЕНИТЕ НА КНИГИТЕ У НАС

Да, перото на  Робърт Маккамън, наистина е толкова добро. Много хора могат да се похвалят с вълнуващо детство, но малцина от тях смеят да пишат за това. Романът  на Маккамън комбинира в себе си така нареченият жанр „coming of an age“, фентъзи и ужаси. В основата си, обаче,  той е лексикон на американската поп култура, на това какво е да си момче в САЩ по  време на 60-те, на всичко онова, което е било скрито от нас зад желязната завеса.  Големият  коз на  “Момчешки Живот“ е, че тематиката на книгата надхвърля границите на американската младежка култура, които са само обвивка на това чудесно четиво. Проблемите  и трепетите  на 11-годишния Кори занимават почти всяко едно момче по света.  Защото кой не е тичал в  мечтите си, представяйки си как избива извънземни нашественици, или как колелото, което язди е летящ дракон?

„Докато бяхме в киното, навън по широкия космос  спътници се отправяха в порой искри към открития Космос…
… Войници стягаха багажа си за пътуване до джунглата на име Виетнам. Атомни бомби гърмяха в пустинята и изпепеляваха макети на хора в имитациите на холове в къщите им.  Нас не ни беше грижа за всичко това. То не беше магия.“

Горният цитат говори за  книгата повече, отколкото която и да е било рецензия. Кори е 11-годишно момче, което е в преследване на магията през далечната 1964-та година. Той просто иска да кара своето колело по улиците на малкото градче Зефир, в щата Алабама,  и да мечтае за магия, чудовища и герои. Битието му, обаче,  се променя, когато Кори, заедно с баща си, става свидетел на зловещо убийство,  което остава забулено в тайна,  с която местният шериф е неспособен да се справи. На всичкото отгоре,  по времена голямо наводнение, на Кори му се налага да се сблъска с огромно речно чудовище известно сред местните като „Старият Мойсей“, което неминуемо свързва съдбата му със Старата Дама – възрастна вуду кралица на местните чернокожи. По същото време из улиците на Зефир фучи призрачен автомобил, а радио станциите бълват безсмъртния хит на “Beach Boys – Hanging Around”. Не стига всичко това, ами и в съседство до градчето, в гората се пръква и динозавър…

Всичко това са само елементи от една по-голяма  и интригуваща картина,  свързана с магия, любов и убийства, която обрисува писателят Маккамън. „Момчешки Живот“ е фрагментарен роман. Сюжета и фабулата не се точат като народна песен, както е в стандартните романи. Тоест, всяка една глава може да бъде разглеждана като самостоятелен разказ или малка новела, която разказва отделна случка от битието на малкият Кори. Всички те са в синтез с един чудесен свят, разказващ ни за магичното битие на юношеството.

Случките, които преживява Кори,  са фантастични и същевременно правдоподобни. Всъщност,  неговите перипетии се движат на ръба на паранормалното и читателят се чуди до колко това, което чете като преживелици е истина. Някои от тези  проблеми  са конфликти на собствения ни живот: побойниците, които дебнат зад уличката и краката ни треперят от страх, докато най-сетне не се решим да им дадем отпор, а други са обгърнати в загадъчност и мистерия.

Изказът, с който борави авторът, наистина е забележителен. Той започва книгата си от гледната точка на възрастен, който си припомня детството, като същевременно оставя едно много силно послание на читателят – никога да не забравяме, че сме били някога деца и да се съпротивляваме на света, който на всяка цена бърза да ни направи възрастни. Тоест, никога да не губим в себе си магията на детските години.  Постепенно романът плавно преминава от гледната точка на едно  дете, което се опитва да разбере родителите си, обществото, в което живее и най-вече да си обясни паранормалните явления, които се завихрят около него.  В края на книгата авторът отново влиза в обувките на възрастния човек, който с любов си пропомня миналото и си вади изводите за нещата, които са го сформирали като личност – фантастиката, хоръра, взривната рок музика и най-вече- киното.

Минуси. Единствената  ми забележка е, че можеше да бъде една идея по-къса…Не ме разбирайте погрешно- не съм никой, че да давам оценки на писателите, но лично аз като читател прехвърлих отделни пасажи по диагоналната система, предимно от нетърпение да разбера какво се случва нататък. Голямата сила на романа са референциите – Стивън Кинг, Бредбъри, Луцифер, Църквите и какво ли още не.  Но в един момент огромното количество референции просто ми идват в повече  и не биха говорили абсолютно нищо на повечето читатели, освен ако не са нърдове или американци.  Например, тотално ирелевантно за мен като читател са огромното количество сай-фай и хорър списания, които цитира авторът. Просто на моменти е “too much” от гледна точка на български читател.

Чисто технически „Момчешки Живот“ е една много добре издадена книга. С един старатален превод, който си заслужава четенето на български. Въпреки всичко и там се наблювадат леки недъзи. Елена Павлова е реномиран български преводач, но в случая се е престарала да слага прекалено много обяснения под линията, като на други моменти тотално не обяснява някои други неща, като например хупа-луп, което ако не съм гледал филма на братята Коен „Генерално пълномощно“ (филм за индустрията с детски играчки) едва ли щях да се досетя, че става дума за игра на обръчи… Но това, като цяло, са бели кахъри. Преводът е повече от задоволителен, а книгата, макар и с малко тлъста цена от 20 лева, си заслужава всеки един лев.

Накратко, изживейте отново магията на детството с Робърт Маккамън.