Да си спомним за Джон Ленън

618x346
73. Толкова години щеше да навърши Джон Ленън на 9 октомври. Писател, художник, музикант, бийтълс. Или просто Джон. Достатъчно се е изписало за него и за „Бийтълс”, а за мързеливите да четат има доволно количество филми. Затова няма да ви занимаваме с подробно житие и битие, нито с дискографии, а ще ви упътим с една карта. Която води към Джон, разбира се. Всяко пътуване има нужда от подходящ саундтрак. Затова ще ви подсетим както за златните му хитове, така и за някои не толкова известни съкровища. Ще ви проговорим с негови крилати фрази от писма, интервюта, песни. Ще ви напомним със снимки за кръглите му очила и детския поглед зад тях. Просто за да си спомним за него.

Вижте още: 12 страхотни илюстрации на Джон Ленън

Спускаме прозорците и отпрашваме към вечните ягодови полета, някъде из Ливърпул. „Let me take you down, cause I’m going to Strawberry Fields. Идвате ли? Няма как да не започнем с „Бийтълс”. Турнета, слава, дрога, момичета, още концерти и още слава: „Nobody told me there’d be days like these. Strange days indeed.” (Nobody Told Me). Безкрайно може да се пише за четворката от Ливърпул, но само с вечната им музика можем да ги усетим истински. Затова е трудно да изберем само едно тяхно парче, с което да започнем пътешествието. Но текстът на тази ни е любим… а автор е Джон Ленън: „Living is easy with eyes closed, misunderstanding all you see. It’s getting hard to be someone but it all works out, it doesn’t matter much to me.”
the-beatles

По пътя изникват безброй интервюта – демонстративно проведени в брачното ложе, надраскани саркастично по време на полет, сериозни, гневни, изобличителни. Малко помъдрял, малко остарял и с по-дълга коса, през 1970 г. той разказва пред сп. „Ролинг Стоун“ за върховите години на „Бийтълс”, за напрежението, на което са били подложени, за „буржоазните копелета, които седят и коментират работническия ни произход и обноски”. С огорчение Ленън говори за разминаването между очаквания, мечти и реалност: „Ако можех да бъда рибар, щях да бъда рибар. Ако можех да бъда нещо друго, а не това, което съм, бих го направил. Не е много леко да си творец. Разбирате ли, да пишеш, не е удоволствие, а мъчение (…) Винаги съм мечтал да стана рибар. Знам, че е глупаво и че предпочитам да съм богат, отколкото беден и така нататък, но болката… Как ми се ще да съм… Невежеството е блажено състояние, нещо такова. Ако си невеж, не те боли, или на мене така ми се струва.
johnlennon150812w
Да си творец не е лесно. А неразбиране дебне отвсякъде. „People say I’m crazy doing what I’m doing. Well they give me all kinds of warnings to save me from ruin.” Добре, че Джон не е послушал „хората”. Пуснете си Watching The Wheels и пианото ще ви напомни за Imagine. Странен по най-очарователния начин, Ленън предизвиква много неодобрение през целия си живот. Бунтар още от малък, често се кара с леля Мими, по-късно американските имиграционни власти отказват да му издадат зелена карта, феновете на „Бийтълс” обвиняват брака му с Йоко Оно за разпадането на групата. Джон се справя с този боклук по своя начин – с усмивка и още музика: „I tell them there’s no hurry, I’m just sitting here doing time.”

Освен музиката, сборниците с разкази In His Own Write и Spaniard in the Works, Ленън пръсва по пътя цял куп писма, картички и бележки, които Хънтър Дейвис (автор на официалната биография на „Бийтълс”) събира в самостоятелния сборник „Джон Ленън – писма”. Някои от посланията са забавни, гневни и обидни, а други са трогателни с доза цинизъм.  Голяма част са илюстрирани с негови авторски рисунки, драскулки и закачки – хаотични, безсмислени, фантастични. „Обичам те, Син Пауъл, и така ми се иска да вървях към апартамента ти с неделните вестници, с шоколадчета и надървен. О, да! Забравих да ти кажа, имам си велурено яке GEAR с колан, така че сега изглеждам точно като тебе! Пол ми скача по главата (той спи на горното легло точно над мен и хърка!). Едвам си намирам поза, в която да пиша, ужасна теснотия е под стълбището, капитане. Млъквай, Маккартни! Грух-грух.” (писмо до първата му съпруга Синтия, 1962 г.).
Bed-In_for_Peace,_Amsterdam_1969_-_John_Lennon_&_Yoko_Ono_17
Докато всички пушат, но никой не е напушен, докато всички летят, но никога не докосват небето, Джон достига до елементарната истина:  „Life is what happens to you while you’re busy making other plans.” И я запечатва за своето красиво момче Шон в Beautiful Boy (Darling Boy). Джон посвещава редица песни на семейството си. И най-вече на нея – жената, единствената, Йоко: „Even after all these years I miss you when you’re not here.” (Dear Yoko). „Тя е интелигентна като мен – приемете го както искате! – най-интелигентната жена, която съм виждал. Освен това е красива – каквото и да пишат по вестниците – прилича на кръстоска между мен и майка ми – и има същото чувство за хумор!“ Йоко е постоянно в ума му (Oh Yoko!) и въпреки проблемите, изневярата и временната раздяла, остават заедно. До 8 декември 1980 г. „Здрав съм като бик… правя йога (почти) всеки ден. От години внимавам какво ям… голям специалист съм по съживяването на побъркано от наркотици тяло!… На бас, че ще доживея до дълбока старост, сигурен съм!“

Картата обаче не свършва тук. Няма да говорим за трагедията, загубата и т.н. Ще продължим да говорим за специалиста по писане с два пръста на пишеща машина. Онзи с кръглите очила, бунтарят с плътния глас, който не можеш да сбъркаш. Картата ни се простира по целия свят, навсякъде, където има негова плоча, писмо, автограф, книга. Дори в Прага, където има цяла стена на обич и признателност. Легендите се случват, просто си го представeте. „Сега вече разбирам как станаха нещата, мамка ви мръсна, втори път няма да ме хванете; е – това искам да кажа.”

Честит рожден ден, Джон.

 

Габриела Канджева
е на 25, завършила е Журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Интересува се от литература, кино и най-вече от музика. Има своя категория песни – космически: онези, които се слушат в кола със спуснати прозорци, за да може свободата да нахлуе вътре с вятъра. Извън сайта работи като журналист и редактор.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to