Четири книги за обичане не само на 14-ти февруари

Една стара англосаксонска традиция гласи, че за да има щастлив брак, бъдещата младоженка трябва задължително да носи четири неща в деня на сватбата си– нещо ново, нещо старо, нещо назаем и нещо в синьо. И тъй като сватбеният ден много прилича на Свети Валентин – съвсем обикновен ден, в който се изсилваш да покажеш на целия свят колко много обичаш половинката си, ви представям моя избор от четири любовни истории от книгите. Всяка от тях е свързана с един от четирите задължителни елемента за дълъг и щастлив любовен живот.

Нещо ново – Отива една жена при лекаря

Отива една жена при лекаря…и разбира, че умира.

Кармен има идеален живот – със съпруга й са млади, богати и щастливи, а едногодишната им дъщеричка Луна допълва картинката на перфектното семейство. До момента, в който диагностицират Кармен с рак и животът на тримата се преобръща. Книгата е брутално откровена в показването си на другата страна на монетата. Защото Стейн и Кармен са се врекли да се обичат в добро и зло, в болест и здраве, в богатство и бедност. А множеството болнични посещения, окапването на косата й, перманентната отпадналост все повече ги доближава до ужасното „докато смъртта ви раздели“.

Рей Клуун написва този роман след кончината на собствената си съпруга. Дори и да го прочетете без да знаете, че е по истински случай последните страници ще ви стиснат здраво за гърлото. Това е една история, която реалистично показва какво може да ви споходи след приказното „…и заживели щастливо.“

Разберете, често има хиляди причини да не направиш нещо и само една-единствена, за да го сториш. Но тя е достатъчна. Би било много тъжно, ако един ден съжаляваш за пропуснатите неща – понеже всичко, което вършиш, те учи на нещо ново.

Нещо старо – Отнесени от вихъра

Това е категория, към която можем да отнесем много двойки от любимите ни класики. От Ромео и Жулиета през Ана и Вронски до Катрин и Хийтклиф. Общото между всички тях е трагичният край. Едва ли има нужда да ви предавам накратко сюжета на романа, което всъщност е непосилна задача за неговите близо 1000 страници. Маргарет Мичъл спечелва Пулицър за този роман-шедьовър.  Скарлет О’Хара и Рет Бътлър са едни от най-емблематичните литературни двойки. Тя – ината, своенравна, лекомислена и егоистична, а той – дързък, безкомпромисен и с изменчиво чувство за морал. Неговото обяснение в любов към нея е показател за „чудесните“ им характери:

— Обичам ви, Скарлет, защото много си приличаме — една чудесна двойка продажни и себични негодници. Никой от нас не го е грижа дали ще пропадне светът, додето сами се чувстваме добре и в безопасност.

Ала младежките блянове на Скарлет й изиграват лоша шега и докато чака един мъж, който никога няма да е неин, тя загубва този, който заслужава цялата и любов и признателност.

И ако повечето писатели се стремят да напишат страхотно първо изречение, то последните от този роман са най-грабващи:

У нея пламна борбеният дух на дедите й, несломени и след поражение, и тя гордо вдигна глава. Щеше да си върне Рет. Уверена бе, че ще успее. Не се бе родил мъжът, който да й устои, щом веднъж решеше да го завладее.

За всичко това ще мисля утре в Тара. Тогава ще мога да го понеса. Веднъж да дойде утре, ще намеря начин да спечеля Рет отново. Та нали и утре е ден.

Нещо назаем – Красавицата и Звяра

„Нещо назаем“ значи, че тази двойка е нечия друга любима. Проведох щателно проучване, за да имам възможно най- демократичната селекция и накрая избрах двойката, която най-много се харесва на моя вкус.

В тази приказка за мен винаги е имало две любовни линии – тази между Бел и Звяра и тази на Бел към книгите. Ако сте гледали филма на Disney и сте 1) отявлен книгоман, 2) жена, то най-вероятно си мечтаете не за дворец и чудодейна трансформация на звяр в принц, а за грандиозната, величествена, огромна и разкошна библиотека, до която Бел има достъп. Любовта между Красавицата и Звяра наистина е приказна, тя е пример за чистата и истинска любов, в която сме вярвали като деца.

Вярно е, че той не е чаровният принц, но просто в него има нещо, което не виждах.

Понякога любовта се ражда на места, на които никога не е съществувала.

Нещо в синьо – Тетрадката

Романът на Никълъс Спарк е написан през далечната 1994, вдъхновен от истинската история на бабата и дядото на съпругата му. Посредством екранизацията с участието на Райън Гослинг и Рейчъл Макадамс книгата става световно известна. Историята на Ноа и Али покорява множество сърца и разплаква безброй очи. Една нощ и 365 писма по-късно щастието изглежда невъзможно и ефимерно. Този „роман в синьо“ ни откъсва от всички минали не-любови и полулюбови и ни кара отново да повярваме, че някъде там съществува не този, който е идеален, а в чиито очи ние сме такива.

„Аз не съм нищо особено, в това съм сигурен. Аз съм обикновен човек с обикновени мисли и съм водил обикновен живот. Не са направени паметници, посветени на мен и моето име скоро ще бъде забравено, но аз съм обичал с цялото си сърце и душа и за мен това винаги е било достатъчно.“

Елис Eмин
на 21 години, студент по „Журналистика“ в Софийския университет. Най-важното нещо в живота и са книгите и именно затова, след стажа си при нас, се превърна в най-сериозния ни автор за всичко свързано с литература.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to