Крис Корнел – историята на Гласът на рока

Светът загуби много от музикалните си гении през последните години, но колкото и да ми беше неприятно при появата на всяка следваща скръбна вест, нито една от тях не можа да предизвика подобна реакция и да свие така сърцето ми, както когато разбрах за смъртта на Крис Корнел.

Изключително богатият глас и уменията му като текстописец далеч не са единственото, което ме впечатли у него. Заедно с хора като Еди Ведър и Фрушанте, Крис Корнел попада в една моя си графа на най-искрените, чисти артисти, които са се качвали на сцената. Няма излишно преиграване. Един меланхоличен и същевременно ядосан титан с микрофон пред себе си, потопен изцяло в музиката, която ни представя, излъчващ в пъти повече енергия от голяма част от екстровертните си колеги.

След като имахме време да потъгуваме по загубата, мисля, че е време да обърнем по-обстоен поглед върху творчеството и живота на Крис Корнел.

Още от малък Крис  се притеснява от компанията на други хора и предпочита да е сам. Страда от силна депресия през тийнейджърските си години, в резултат на което се отписва от училище и почти не излиза от вкъщи. С наркотиците се среща на съвсем крехка възраст – едва на 12. Нещата не вървят на добре, докато в живота му не влиза рок музиката. Намира огромна колекция от записи на The Beatles в мазето на едни от съседите си и прекарва значително време в слушането им. Неизбежното се случва и се включва в банда на име The Shemps, с част от която впоследствие ще създаде може би най-скъпото си дете – Soundgarden.

Soundgarden

Soundgarden е сред пионерите на грънджа и Сиатълската музика. Основана е през 1984 г., няколко години преди Nirvana, Alice In Chains и Pearl Jam, от Крис Корнел, Хиро Ямамото и Ким Тейъл, като нашият главен герой в началото е бил не само вокалист, но и барабанист, поради липсата на друг такъв. По-късно Мат Камерън се настанява на ударните и съставът е завършен.

Следват няколко години, в които Soundgarden са властелините на Сиатъл, но през 1991 г. по-късно създадените Nirvana, Alice In Chains и Pearl Jam вече са направили своите големи първи крачки и е време Soundgarden да изскочи с нещо подобаващо, което да ги задържи на върха, редом до другите 3 банди. Без проблеми. „Badmotorfinger” е записан и издаден, а в него намираме някои от най-добрите песни на групата. “Outshined”, “Jesus Christ Pose” и „Rusty Cage” издигат Soundgarden до ново ниво на комерсиални успехи, каквито досега не са срещали.  На последната дори e направена версия от Джони Кеш.

Когато те интервюират неадекватни журналисти:

Повечето хора свързват Крис и Soundgarden главно с парчето “Black Hole Sun”. Забелязах, че тези дни всички избягват да му обръщат внимание, акцентирайки повече върху по-редки записи и по-лични песни. Аз обаче смятам все пак да отдам дължимото и на него. Дейв Грол нарича “Black Hole Sun” “перфектната среща на The Beatles и The Black Sabbath” – нещо, което самият той признава, че са се опитвали да постигнат с Nirvana, но Корнел и компания са били първите, които го правят толкова добре.

Песента оглавява редица класации, сред които „Billboard Mainstream Rock Tracks” и „Modern Rock Tracks” , превръща се в огромен хит, ясно разпознаваем и до днес. Меко казано необичайният клип я прави още по-голям успех – печели и наградата ‘Best Rock Video’ на MTV Video Music Awards. Той излиза на бял свят през 1994 г. заедно с албума ‘Superunknown’, който е определян от Крис като най-голямата промяна, която Soundgarden правят като група с музиката си. Бандата печели две награди Грами за него.

„Superunknown was that for me. It was showing that we were not just a flavor of the month. We had the responsibility to seize the moment, and I think we really did.”

Сякаш обаче с него вдигат летвата си прекалено високо. След ‘Superunknown’ групата изкарва още един албум – ‘Down on the Upside’ (1996 г.), който още повече отдалечава музиката им от по-тежкия звук, с който са били познати. Макар да има и доста положителни отзиви и отново да са номинирани за Грами с песента „Pretty Noise”, Корнел и компания не успяват да постигнат предишните успехи и само година по-късно Soundgarden се разпада.

Audioslave

Стигаме и до другата рожба на Крис Корнел – Audioslave. След кратко пребиваване на сцената като солов артист (издава дебютния самостоятелен албум ‘Euphoria Morning’), той се свързва  с ¾ от Rage Against The Machine (Том Морело, Тим Коммърфорд и Брад Уилк) и създава през 2001 г. следващия си Франкенщайн.

Още на следващата година излиза едноименният им първи албум, с който приковават вниманието към себе си. Следва и втори, “Out of Exile”, през 2005 г.. Макар големия успех на пазара, новата супергрупа получава противоречиви отзиви – от твърдящи, че единственото хубаво нещо в музиката ѝ е гласът на Корнел, до сравнения с Led Zeppelin и Black Sabbath. Факт е обаче, че получаваме любими песни като “Like a Stone”, “Be Yourself”, „Cochise”, „Show Me How to Live” и „I am the Highway”, които бяха неразривна част от израстването на поколенията на 80-те и 90-те.

В един момент, за жалост, отново настава време разделно и Audioslave се разпадат, поради „нерешими междуличностни конфликти, придружени с различия в музикален план”.

Самостоятелна кариера

Колкото и успешни да са проектите му, Soundgarden и Audioslave, и в двата случая идва момент, в който Крис се отделя в търсене на солова кариера. Ако “Spoonman” ви изглежда като нелогичен избор за начало на тази част от текста, бързам да поясня защо поставих тъкмо нея тук. Човекът, на когото е посветена песента, Артис ‘The Spoonman, носи главната отговорност за желанието на Корнел да се отцепи и да пробва кариера сам на сцената. Той излизал със своите лъжици пред всички и за цялото внимание се приковавало върху него, всички го гледали зяпнали. Свирел както пред 10 човека в стая, така и пред хиляди и винаги успявал да спечели публиката. Впоследствие за него Крис казва в Rolling Stone magazine:

Този човек можеше да влезе в стая и да предизвика реакция. Изведнъж се почувствах засрамен и малък, защото почувствах, че макар да се наричам певец, текстописец, музикант, да съм продал милиони записи и да съм правил турнета из цял свят, не можех да постигна това, което той правеше. Не можех просто да вляза в стая, да взема инструмент, да забавлявам всички и те да останат зяпнали. Това остана в съзнанието ми и скоро настъпи момент, в който започнах да преследвам тази цел.

Е, в крайна сметка Корнел постига и това. Записва 5 солови албума, получили всеобщо одобрение от критици и слушатели. А аз още дълго време ще тъжа и ще се ядосвам, понеже пропуснах акустичния му концерт в Пловдив преди година.

Негови песни са използвани за саундтракове на филми като ‘Casino Royale’, ‘Great Expectations’, ‘Mission Impossible 2’, ‘Man of Steel’, ‘Avangers’, сериалът ‘Vinyl’ и разбира се ‘Singles’, където и самият той се появява, редом до колегите си от Pearl Jam.

Оставя ни и някои покъртително добри кавъра, измежду които на „Billie Jean” (Майкъл Джексън), на „Nothing Compares 2 U” (Prince) и на “One” (колаборация между музика на U2 и текст на Metallica).

Temple of the Dog

Крис Корнел с Андрю Ууд.

Изневерих на точната последователност, но реших да си оставя любимата част за най-накрая. Temple of the Dog е всъщност и супергрупата, която ме запозна с Крис Корнел. Там чух за пръв път един от най-богатите и прочувствени гласове на рока. Създадена от него и членовете на Pearl Jam, за да почете починалия вокалист на Mother Love Bone, Андрю Ууд, бандата е едно от любимите ми музкални творения.

Преди да почине Анди, двамата с фронтмена на Soundgarden заживяват заедно. Когато се оказват в една квартира, все още не се познават добре. Корнел кани първо Стоун Гасърд, но той отказва и препоръчва своя приятел. Впоследствие съквартирантите изграждат здрава връзка помежду си и стават почти неразделни. Имали навика всеки от тях да записва по песен на ден и вечерта да ги свирят един на друг, сякаш е детска игра…

Смъртта на Ууд е един от най-тежките удари в живота на Крис. Споделя, че за него с това, а не със самоубийството на Кърт Кобейн, приключва невинността на Сиатълската сцена. Още щом се прибира след като разбира новината, пише 2 песни, които по-късно ще бъдат част от единствения албум на супергрупата Temple of the Dog. Казва, че парчетата, които пише за нея, са му били почти като хоби. За разлика от Soundgarden, където трябва да следва определена концепция, тук той се оставя по течението в очакване да види какво ще излезе, без да си определя посоки предварително. В резултат на това виждаме там може би най-освободената, вглъбена и емоционална страна на Корнел.

“New, like a baby
Lost, like a prayer
The sky was your playground
but the cold ground was your bed”

Толкова нелогично изглежда. Събра се със Soundgarden след толкова години и подготвяха нов албум заедно, с Audioslave направиха първи концерт от векове, тъкмо беше подхванал поредния саундтрак (The Promise)… Дори Temple Of The Dog, които не бяха замислени като банда за повече от едно турне, се качиха отново заедно на сцената. Изглеждаше по-жизнен отвсякога и му предстоеше да зарадва още толкова много хора.

В главата ми се промъква мисълта, че просто ни е приготвял Grande Finale и е искал да се докосне за последно до всички тези велики неща, които е създал през живота си. До последно правейки това, което обича най-много, Крис Корнел завърши концерта във вечерта на смъртта си със „Slaves And Bulldozers” на Soundgarden и „In My Time Of Dying” на Led Zeppelin и ни напусна. Остави ни да скърбим. Но ни остави и щастливи. Щастливи, че сме имали възможността да се докоснем до гения на такъв човек и че творчеството му е стигнало до нас. Колкото и да е клиширано, музиката му остава. Вече ще я слушаме с малко по-тягостно чувство, но вярвам, че тя ще води и лека усмивка със себе си, носеща много хубави спомени.

Say Hallo To Heaven, Chris!

Момчил Русев
е от Сливен, на 21 години и учи Журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Любимите му места са спокойните безлюдни плажове и препълнените клубове по време на концерт. Свободолюбив, обича да чете, да спортува и най-вече да слуша музиката. От години се рови из българският музикален ъндърграунд и опитва да популяризира качествените и интересни изпълнители, които намира там.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to