Холивудски симбиози – Джони Деп и Тим Бъртън

Режисьоро-актьорско дуо

Изкуството е необятно, а светът е пълен с творци. Именно затова е красиво, а точно защото е красиво – ни е трудно. Невинаги сред тълпата можем да открием „своето нещо“. Дори по-сложно е да накараме тълпата да ни забележи – нас или труда ни. И все пак, понякога има магия. Тя събира хора, които сливат не само мисловните си потоци, но и творческата си енергия в едно, които превръщат масата от тълпа – в зрители.

Някои ги наричат сродни души, но това, което ги свързва, е любовта и страстта към 7-ото изкуство. Любими, експериментиращи, понякога ексцентрични, но винаги със запалена искра. Двойките актьор-режисьор са двете липсващи парченца от пъзела, без които цялостната картина не би била същата. Една „кино“ палитра, в която всеки цвят има по два нюанса, но те никога не се сливат напълно, нито се разводняват. Стоят там, за да ни научат да виждаме багрите, контраста (както цветови, така и на характера), да съзрем детайлите, за да ги сглобим.

Чудаците на Холивуд: Джони Деп и Тим Бъртън

 

Да пишеш за комбината Деп-Бъртън е като да приложиш Параграф 22 в сферата на киното. От една страна, всичко е казано, от друга, каквото и да кажеш, е недостатъчно. Така единственият изход от ситуацията е да напишеш каквото чувстваш, напук на субективизма.

„Едуард Ножиците

Първият проект, по който Тим и Джони работят съвместно е: „Едуард Ножиците“. Любопитен факт е, че главната роля първоначално е предложена на Робър Дауни Джуниър, Том Ханкс и Гари Олдман, но те отказват. Съдбовен момент, довел до началото не само на множество колаборации между Деп и Бъртън, но и до дълбоко и истинско приятелство помежду им.

Филмът излиза на големия екран през 1990 година. Историята разказва за изкуствено създадения човек Едуард, който има ножици вместо ръце. Неговият Изобретател умира в деня преди Едуард да получи човешките си длани. Така той заживява изолиран от света, докато един ден неговото уединение бива нарушено и това преобръща живота му.

Макар Бъртън да смята, че „Едуард Ножиците“ не е най-доброто му постижение, казва, че от всички негови филми, това е любимият му. Явно лентата е оценена и от критиците, тъй като получава номинация за Оскар.

Само четири години по-късно дуото създава и второто си кино произведение – „Ед Ууд“

Биографичният филм маркира живота на ексцентричния режисьор Ед Ууд, който твори през 50-те години на XX век. По желание на Бъртън филмът е заснет черно-бял, за да пресъздаде най-точно атмосферата от филмите на Ууд. Главната роля е поверена на Джони Деп, който успява да заживее в кожата на странния режисьор с травеститски наклонности.

Лентата е и първият филм на Бъртън, който е класифициран в категория R (над 18год.). И въпреки не чак толкова успешната кариера на Ед Ууд, филмът на Бъртън печели два Оскара.

След тригодишно затишие на екран излиза „Слийпи Холоу“

Филмът е вариация на легендата за Конника без глава, по мотиви от новелата на Уошингтън Ървинг – „Легенда за сънната долина“. Действието се развива в края на XIII век, в градчето Слийпи Холоу. То се прочучва със смразяващи кръвта убийства, извършени от тайнствен конник без глава. В града е изпратен младият полицай Икабод Крейн (Джони Деп), който е натоварен с тежката задача да открие извършителя.

Третата колаборация между Деп и Бъртън също се оказва успешна и е наградена с Оскар.

„Булката труп“

През 2005 година на екран се появява техният първи анимационен проект „Булката труп“, в който Джони Деп озвучава главния герой Виктор Ван Дорт. Приятно мрачен мюзикъл, който разказва за прелюдията на Виктор, който се озовава в подземния свят, където е женен за Булката труп, докато истинска му съпруга го чака в отвъд царството на мъртвите.

„Чарли и шоколадовата фабрика“

Същата година излиза още една съвместна продукция между Деп и Бъртън. Втората им екипна екранизация на роман, за разлика от Слийпи Холоу, е значително по-светла и шарена. Адаптацията „Чарли и шоколадовата фабрика“ е развита върху едноименната книга за деца на Роалд Дал.

Филмът представя историята на малкия Чарли, момче от бедно семейство, което мечтае един ден да се разходи из шоколадовата фабрика в града. Нейният собственик е най-умелият сладкар, а фабриката изкарва милиони шоколади, но от години е затворена за посетители. Един ден изолираният от света сладкар – Уили Уонка (Джони Деп) решава да даде възможност на пет деца да посетят шоколадовото му царство. Ключът към приключението се крие в пет златни билета, скрити в опаковките на шоколад, които се явяват като пропуск към дебрите на фабриката.

„Суини Тод: Бръснарят Демон от Флийт Стрийт“

„Суини Тод: Бръснарят Демон от Флийт Стрийт“ e третата поредна адаптация в съвместната кариера на Деп-Бъртън. Тя излиза на голям екран през 2007 и е базирана върху хитовия мюзикъл „Суини Тод“, игран многократно на Бродуей. Действието се развива във Викторианска Англия. Бенджамин Баркър (Деп) е щастливо женен за завладяващо красивата Луси, с която отглеждат дъщеричката си Джоана. Тази семейна идилия буди завист у корумпирания съдия Търпин, който издава фалшива присъда за престъпление и изпраща на заточение Бенджамин Баркър. След 15 години Баркър успява да се завърне, за да търси отмъщение, но под името Суини Тод. Съдбата го среща с госпожа Ловет, най-лошата пекарка на пайове в цял Лондон и заедно започват да търсят възмездие.

„Алиса в страната на чудесата“

Преди появата на „Алиса в страната на чудесата“ през 2010 година едва ли бихме си представяли, че Тим Бъртън би направил толкова многоцветен филм. Имагинерният свят, сътворен от Луис Карол, разцъфтява на екрана под ръководството на Бъртън, а ролята на Лудия шапкар сякаш е създадена за Джони Деп.

Алиса се завръща в страната на чудесата след 10 години отсъствие. Нейните приятели не са я забравили, а дори напротив, посрещат я с искрена радост. Веселието бързо отстъпва място на тежката задача, с която Алиса е натоварена – да победи Червената кралица и да сложи край на нейното царство. Въпреки това, тя не е сама в тази съдбовна мисия.

„Тъмни сенки“

През 2012 година излиза последната до момента съвместна продукция на дуото – „Тъмни сенки“. Сюжетът разкрива историята на Барнабас Колинс (Джони Деп), който през 1752 година се мести заедно със семейството си от Англия в Америка. Двайсет години по-късно Барнабас е влиятелен, богат и жънещ успехи сред жените. Докато не разбива сърцето на изкусителната вещица Анжелик. Тя решава да си отмъсти като го превърне във вампир. Погребан под земята за две столетия, Барнабас се събужда през 1972 година и решава да се завърне в някогашното си имение. Там се среща с някои от своите наследници и решава да възвърне успеха в семейството.

Независимо от сюжетна линия на филмите, с които Тим Бъртън се захваща, в цялостното му творчество се наблюдава една неизменна особеност – открояването на „особняка“ от масата, както и неговите лични премеждия в необятния свят.

Снимка: http://rebloggy.com/

Фигурата на интроверта заема значителна роля във всяка една от продукциите на дуото Деп-Бъртън. Това е липсващият елемент, който изгражда и предава посланието, криещо се между кадрите. Дали ще бъде откъснатият от реалния свят Едуард Ножиците, неразпознаваемият за мнозина филмов режисьор Ед Ууд, Лудият шапкар, бръснарят, търсещ отмъщение, или вампирът, жертва на любовно проклятие – няма значение. Вгледаме ли се под повърхността, ще открием концепцията за аутсайдера, търсещ своето място под слънцето. Там са вплетени стремежът към щастие, нуждата от любов, а дори и пътят, който трябва да извърви, за да открие себе си. С характерните си почерци Деп и Бъртън представят историите на своите герои по такъв начин, че от банални сюжетни линии се превръщат в симпатично-ексцентричен поглед към реалния свят.

Въпреки тази последователност в посланията, Бъртън е многолик. На пръв поглед можем да го определим като „мрачен“ , а филмите му – като тъмни ужаси, пропити с кръв, сенки, смърт. В действителност обаче Тим Бъртън е човек на противоположностите. Той може да бъде творецът на черно-бели филми, будещи страх, но и да създаде многоцветен, приказен свят, какъвто например виждаме в „Алиса в страната на чудесата“ и в „Чарли и шоколадовата фабрика“.

Навярно Джони Деп е единственият актьор, който прониква до тази двойствена същност и не само я чувства, но и споделя напълно. Пред ‘MTV’ Бъртън споделя: „Много е хубаво чувството да имаш някого, с когото да водиш напълно абстрактен разговор и, когато напуснеш стаята, да се чувстваш чудесно, а след това да осъзнаеш, че ако извадиш някой фрагмент, нямаш абсолютно никаква идея нито един от двама ви какво е казал.“

Затова не трябва и да се опитваме да разбираме филмите на неразделния екип Бъртън-Деп, а просто да се насладим и да ги почувстваме. Само тогава ще ни докоснат.

Емилия Илиева
е студент по журналистика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Интересува се от европейско кино, пътешествия, музика и кулинария. Мечтае да издаде стихосбирка за деца.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to