Достига ли Дел Торо „Пурпурния връх“ на готическия жанр?

„Пурпурният връх“ вече излезе в цял свят и частичната му принадлежност към хорър жанра го превръща в задължителния ежегоден филм на ужасите по кината около Хелоуин. Един човек прави разликата в случая от един чисто комерсиален проект до истинска артистична творба – режисьорът Гийермо Дел Торо.

Снимка: DigitalTrends.com

Снимка: DigitalTrends.com

Мексиканският гений изгря в света на седмото изкуство преди около десет години и оттогава насам не си е дал и ден почивка. Дел Торо не спира да продуцира и всячески да подпомага независими проекти на свои сънародници, а и на други творци без студийно финансиране зад гърба си. Всички тези ангажименти се отразяват на личните му проекти и те понякога остават на заден план. Затова Дел Торо ги селектира внимателно и единствено се заема с реализацията на ленти, към които изпитва истинска творческа страст и неудържимо желание да ги види на големия екран.

Такъв беше случаят с гигантския блокбъстър „Огненият пръстен“ (‘Pacific Rim’) преди 2 години, така е сега и с „Пурпурният връх“ (‘Crimson Peak’). Макар и двата филма да нямат нищо общо жанрово, те носят разпознаваемия визуален почерк на перфекциониста Дел Торо, заложен във всеки кадър със старание и желание. Това е и основното предимство на „Пурпурният връх“. Откъм сюжет, той не предлага нещо по-различно от най-класическите тропи и клишета в областта на готическия романс и хорър. Действието е сравнително предвидимо, но реализирано с несравним визуален стил от режисьора и старателна игра от актьорите.

Снимка: TheCreativePartnership.co.uk

Снимка: TheCreativePartnership.co.uk

Миа Вашиковска, позната най-вече от главната роля в „Алиса в Страната на чудесата“ на Тим Бъртън, тук влиза под кожата на млада писателка, която се влюбва в мистериозен и очарователен аристократ, изигран от Том Хидълстън. На пътя на съвместното им щастие застават сестрата на мъжа, пресъздадена на екран безпогрешно от винаги страхотната Джесика Частейн, и старата му семейна къща, обитавана от духове и привидения.

Безкрайно стереотипната главна роля се изпълнява от Вашиковска без особени проблеми. Актрисата в случая очевидно е селектирана най-вече заради ефирния си външен вид, който смесва феерична красота с почти детска невинност. За този ефект спомагат и фантастичните й костюми, оцветени в ярки и светли цветове. На противоположния край на спектъра застава Джесика Частейн с нейната още по-красива (за моя личен вкус), но мрачна и злокобна героиня, почти винаги облечена в черно. И тук фантастичният визионер зад филма подпомага актьорите в техните задачи – в случая, с костюмите и създадените фонови обстановки – давайки им всички нужни инструменти за лесни и качествени превъплъщения.

Снимка: HDWallpapers.IN

Снимка: HDWallpapers.IN

Сред актьорския състав все пак най-вече изпъква Том Хидълстън в ролята на сър Томас Шарп, въвлечен в противоречив личен конфликт между собствените си любовни трепети и крайните цели на своето семейство. Чаровен, но целеустремен; целеустремен, но влюбен; влюбен, но прикован от миналото към неизбежното си бъдеще, неговият герой безспорно е най-интересен и най-емоционално многолик, което дава възможност на талантливия Хидълстън да покаже възможно най-широк набор от актьорските си дарби.

Снимка: Wired.com

Снимка: Wired.com

В наративно отношение филмът има един огромен плюс – в крайна сметка сюжетът остава зависим и движен напред от своите човешки персонажи. Призраците са налице като аксесоар на хорър жанра и ефикасен похват за покачване на напрежението и привличане на вниманието, но ролята им в сюжета не е нищо повече от това. „Пурпурният връх“ си остава преди всичко класически готически романс, пресъздаден с фантастична атмосфера и добри актьорски превъплъщения.

Така се връщаме и на изначалния най-голям плюс на филма – страхотната режисура на Гийермо Дел Торо. Подробните картини, стряскащи и очароващи, красивите костюми, страховитата атмосфера – всичко е реализирано на екран с внимание към детайла и видима творческа любов към проекта и към творбите, които са го вдъхновили. А към тях са направени немалко прикрити и съвсем директни препратки. С това „Пупурният връх“ се издига над обичайното равнище на комерсиалните хорър филми по това време от годината и достига статута на завършена артистична творба, която, по своему, е класика в своя жанр.

Георги Петров
е на 25 и е завършил бакалавърска степен по специалност „журналистика“ в СУ „Свети Климент Охридски”. Работил е като международен и културен редактор за новините на БНТ „По света и у нас“, водил е рубрика на филмова тематика по Box TV и в момента работи като водещ на рубриката „Кино Аларма” в БНР „Христо Ботев”.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to