Да облечеш София в поезия с Илияна Делева

Ревю на „Столични”, стихосбирка на Илияна Делева

Образът на столицата винаги е бил противоречив. За някои – символ на величие, живот и неограничени възможности, а за други – смрад, поквара, мръсотия и престъпност. Определенията, които човек може да чуе за нея са множество. Като най-голям град в България, тя е епицентърът на повечето случващи се значими събития, а всякакви хора, от всякакви кътчета на страната се стичат всеки ден към нея в търсене на бъдеще.

Едно може да се каже със сигурност. София не е черно-бяла. Огромна част от нюансите ѝ са размити, други са напоени с прах и дим. Трети носят тежкия парфюм на безконечния нощен живот. Четвърти са сиви като кратките утрини на забързаните столичани. Безброй са епитетите, с които може да бъде описана София, а още повече са историите, които помещава всяко кътче от улиците ѝ.

Столични” предлага богата гама от проекции, през които може да бъде съзряна и усетена София. Творбата на Илияна Делева е перфектно балансирана между „добрият” и „лошият” образ и е откровена. Чрез силата на поетичното слово авторката не само развежда читателите сред улиците на столицата, но ѝ ги въвежда в своите лични стълкновения с нея. Атмосферата е разнообразна, а прозорците към софийските реалности безброй. Защо обаче тази книга – едно красиво резюме, наистина впечатлява?

Заради погледът на авторката, насочен към необозримото и заради личните ѝ усещания, отварящи сетивността на читателя, подтикващи го да обърне повече внимание на нещата, които пропуска в забързаният живот. София не е само многопластова. Тя е пласт подир пласт и загледани едностранчиво, хората често остават слепи за нещата отвъд.

„Утро” е едно от първите произведения, в което човек се потапя отваряйки стихосбирката.

„Уличните лампи гаснат

преди зората.

Часовници ни будят. Не слънцето.

Уличен пес се разлайва,

Изплашен от стъпките на хората.

Забързани, не чуваме

ромона на Перловската и Владайската.

Пропускаме да видим Черни връх – горе –

над облаците.”

Началото на стихосбирката успешно миксира в едно – естествената и изкуствената реалност съпътстваща индивида, чийто живот е силно вклинен в клетката на ежедневието. Столичанинът бива форсиран да започне деня си, това не се случва непринудено. И ето как той целеустремен към нещата, които не чакат отлагане, пропуска тези, които го заобикалят. Също истински.

Нещо, което привлече силно вниманието ми, беше пъстрата палитра от емоции, извиращи от всеки един стих. На места София е очарователна, на други е мрачна, на трети е тъжна. Илияна Делева обаче не критикува, нейната поезия не обвинява, не съди, не апелира. Това, което прави по-скоро е да покаже различните усещания, които София и животът, който неумолимо тече в нея, са ѝ оставили.

„Спасителен юг”

Лястовиците побягнаха през септември.

Гарваните обичат лошото време и студа.

Идват да зимуват в Западен парк.

За тях София е спасителният юг.

Макар това да звучи абсурдно,

Гарванът обича своя дом и не прелита.

Той си е добре на скалите.

Щом е дошъл тук,

Зимата трябва да е била страховита.”

С фина поетична стъпка, Илияна Делева развежда читателите улица по улица и им показва аспект по аспект разнообразното битие на града, който расте, но не старее. В стиховете ѝ е отделено особено внимание и на човека, обитаващ София. Неговите мисли, притеснения, идеали и борби вълнуват авторката и биват предадени пълнокръвно. Десетки образи могат да бъдат намерени в една-единствена думичка, естествено поставена на правилното място в изречението. Авторката не е многословна. Прецизно премерен е всеки израз. При все това, предадените епизоди и картини изобилстват. Страница по страница, читателят се влива в серия от случки. Времето спира. София е навсякъде около теб. Историите ѝ те заобикалят. Сетне са в тебе.

Ти си изгубен и намерен сред стиховете и мислите, които си обвързал с тях. Всяко камъче и паве са ти познати. При все това продължаваш да крачиш и да разкриваш едно по едно лицата на столицата.

В повечето стихотворения липсва така популярния за поезията наивистичен дух. Тук преобладават зрелостта, рационалната мисъл, умереното мечтание. Точно те спомагат на читателя да разглежда историите от столицата като съпреживени.

Изведнъж София не е толкова чужда, не е и толкова страшна. Като всеки друг град в нея може да се срещне изобилие или да се почувства пустошта. Едно от ярките послания на книгата е, че напук на всички вярвания, не градът ни променя, а ние сме тези, които изграждаме образа му.

„Не винаги е нужно да повдигнеш

планината на раменете си –

достатъчно е да преместиш камъче.”

Винаги съм смятал, че човек не може да добие пълна представа за заобикалящия го свят, ако го обикаля и изучава пряко. Преди да предприеме, каквото и да било пътуване, човешкият индивид трябва да е обходил мисловно маршрутът не само, за да разполага с някаква, дори пословична сигурност, но и за да може да отсее – кое си заслужа физическото докосване и свързване и кое не.

Умът може да бъде прецизен пътешественик. Той може да обхване много територии и събития. Да стопи немислимите иначе за прекосяване разстояния и да обгръща всякакви мащаби. Когато човек излезе по-широкия свят, той е една дребна частица. Мисълта е обаче неговият ореол.

„Столични” е от онези книги, които разширяват вътрешния кръгозор. Макар и насочвайки го към София, стихосбирката не се ограничава да представи града и особеностите му. В творбата имаме една перфектна миниатюра на социума и неговите катарзиси. Благодарение на всяко отделно стихотворение, четящият може да преживее хиляди моменти на хиляди други хора и, според мен, точно в това се крие силата на поета, който крачи редом с бързащите хора, но за разлика от тях не гледа само в една права линия, а изучава всеки дребен детайл, с който ежедневието го удостоява.

„Градът.

И аз съм в него – звук.”

Броденето из столицата, посредством стиховете, за съжаление, има и своя край. Последните образи, които получаваш са размити от съновидения и осъзнаваш, че макар и да си прочел всички творби за половин час, чувстваш, че си прекарал там – ден. Поредният ден. Живот. Ако не и вечност. Преживял си толкова много. Може да се каже, че си се наситил. Но в никакъв случай книгата не остава затворена.

Защото историите в нея, макар и завършили с точки, всъщност продължават да съществуват. Това е стихосбирка с начало и край, които съвсем не са начало и край, стихотворенията и нещата, които отразяват не са конкретни, а точно обратното универсални. Случки, които могат да те споходят. Трансформации, които могат да те застигнат.

Смятам, че всички хора, които обичат литературата не просто да приковава вниманието им, но и да ги отвежда – ще харесат тази книга. Тя ще привлече четящите още с първите си стихове, защото носи обещание. Обещание за дълбок океан, в който отвъд всичките боклуци и тиня, могат да бъдат намерени и малките бисерчета.

В „Столични” със сигурност има поне по едно за всеки.


Книга: „Столични”

Автор: Илияна Делева

Издателска къща: „Скалино”

страници: 111

Дата на издаване: Април, 2017

Делиян Маринов
е на 25 години и е дипломиран политолог. Интересува се най-много от литература, музика, кино и пътувания. Има издадени три фентъзи романа.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to