Дейвид Линч – симпатичният странник на Холивуд

Холивудската мафия трудно допуска свободни електрони в своята контролирана и перфектно изгладена структура, но симпатичният странник Дейвид Линч някак е успял да пробие повърхността на тази машина и да се потопи дълбоко в нейното подсъзнание. Използвайки техники от европейското кино, той развива действието във филмите си в домашни условия, близки до американската култура, и така успешно сформира своя собствена армия от последователи, без да продава душата си на дявола.

Линч е възприеман като изключително противоречив режисьор, водещ след всяка своя артистична проява море от въпроси и поляризирани реакции, на които умишлено не желае да даде едностранчив отговор. Той прави това не с цел да провокира, а защото е дълбоко убеден, че изкуството трябва да бъде възприето субективно и като такова всеки му придава свой собствен смисъл в зависимост от състоянието, в което се намира. Сигурно затова толкова хора изпитват ужас от него, също както изпитват ужас от собствените си неосъществени копнежи.

Гледайки творбите му, изпълнени с нелогични последователности, мрачни съновидения и шокиращи образи, от които да ти се изправи косата, човек първоначално би заключил, че създателят им е изключително объркана и емоционално увредена личност с драматично минало. Истинското му лице обаче е на миловиден и леко шантав господин, будещ повече симпатия, отколкото страх. Имал е щастливо детство и добри родители, но може би честите премествания в различни градове активират въображението му, което той използва след години, за да сътвори за нас тези вълнуващи паралелни светове.

Първите му експерименти в сферата на киното са късометражни филми, които му създават репутация още в художествената академия и го мотивират да създаде първия си пълнометражен филм ‘Eraserhead’, или „Гумена глава“, отнел на Дейвид цели пет години, за да го завърши поради липса на бюджет. През 1976-а той е напълно готов за ужас на всички порядъчни домакини и за радост на американския ъндърграунд, който го превръща в култ. Почти е невъзможно да се разкаже нещо толкова абстрактно, но бихме могли да кажем, че става въпрос за млад антисоциален мъж на име Хенри, който по неволя става баща на нещо между пришълеца и недоразвит динозавърски ембрион, и когато не съумява да се погрижи за него, то експлодира пред ужасения му, безпомощен поглед. Всичко това се случва на фона на танцуващи и кървящи в чинии пиленца, сластни епилептични вуду движения, и нежна, напълно подходяща за случая песен, изпълнена от една жена, живееща в радиатора.

Този разкош от необясними логически действия разбираемо не е посрещнат положително от критиците, но пък привлича вниманието на продуцента Стюарт Корнфелд, който предлага на Дейвид да режисира трагичната история на Джоузеф Мерик, човекът-слон. ‘The Elephant Man’ от 1980-та разказва изключително затрогващо и емоционално ужасите, които трябва да понесе една красива и невинна душа, облечена в тялото на изрод, както и добротата, до която се докосва в лицето на хирурга Фредерик Тревс, изигран от сър Антъни Хопкинс. Филмът е способен да въздейства дори на най-циничните зрители, докарвайки ги до сълзи съвсем човешки и естествено, без насилени музикални оформления или пък близки кадри на разплакани актриси в пореден бездарен напън. „Човекът слон“ получава 8 номинации за „Оскар“, 4 номинации за „Златен глобус“ и печели 3 награди „БАФТА“, което веднага отваря вратите на Дейвид Линч към комерсиалното кино и прави името му всеизвестно.

Следват филми с повече или по-малко успех, като „Синьо кадифе“, „Изгубената магистрала“, „Мълхоланд Драйв“ и „Инланд Емпайър“, всички от които провокират умовете и емоциите на феновете, създавайки огромна фенбаза и давайки началото на безброй теории относно тяхното значение. Във всички от тях Линч използва запазения си стил, навлизайки в подсъзнанието и влагайки символика на цветове и цифри, вплитайки ги в цялостен пъзел, който обърква и разпалва въображението. Това са филми, които можете да гледате по десет пъти и пак да са ви интересни, защото всеки път ще забележите по нещо, което сте изпуснали предния път.

Не бива да забравяме и сериала „Туин Пийкс“, който родителите ни забраняваха да гледаме от страх да не ни увреди трайно психиката. В него агент Купър разследва мистериозното убийство на Лора Палмър, като бива въвлечен в редица странни ситуации и се среща със създания от отвъдното, които объркват представата му за това, кое е реалност и кое – сън. Ако не сте гледали сериала, попитайте родителите си първо дали може, а ако сте, ще ви оставим с краткия тийзър за неговото продължение през май тази година, написано и режисирано лично от Дейвид Линч.


Автор: Алица Димитрова

Под Моста
е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to