Lights, camera, Deadpool

Вече седем десетилетия световната комикс култура набира последователи. Докато безкрайната ни източно-европейска мъдрост би ни накарала да заклеймим комикс феновете като немити, предимно небръснати младежи с мазна опашка вееща се зад тях, чиито интимен опит се свежда до нежна любов със собствените им длани (съжалявам за гротескната картина), истината е, че ние сме съвсем обикновени социално функциониращи личности, които не бихте могли да познаете на пръв поглед (почти като Терминатора, но без австрийския акцент).  Но дори и най-върлият и начетен фен не би могъл да предвиди появата на Deadpool на комикс сцената, а още по-малко, че след време игра би била направена за „устатия наемник“, която запазва характерния стил и великолепен хумор на оригинала.

JPG1

Сто канала и пак няма нищо за гледане

 Кой е Дедпуул?

В играта вие играете наемник на име Дедпуул (както може би сте очаквали в игра, която е озаглавена Дедпуул). Както споменах той е комикс герой. Защото не всички геймъри четат комиксите, нека да представим накратко историята на героя. Уейд Уилсън има тежко детство. Майка му умира от рак, а баща му е военен, който малтретира сина си. Това води Уилсън до изблици на младежки бунт. Най-тежкия от тези изблици резултира в прострелването и смъртта на бщата на Уейд, който, измъчван от вина, се присъединява към армията, където прекарва известно време, но осъзнава, че военната служба не е подходяща за него. Разорен и самотен Уилсън намира призванието си – това на наемен убиец (защото Холивуд ни е научил, че хората, напуснали армията, ТРЯБВА да застрелят нещо, за да се чувстват добре).

Следвайки свой код на честта, Уейд приема поръчки само на хора, които той смята, че заслужават смърт. След всеки провален опит, той се подлага на пластична хирургия и сменя името си ( подобно на Майкъл Джексън, за когото съм почти убеден,че в момента е 60-годишен филипинец с кривогледство, когото веднъж видях на летище София). Докато е в САЩ на мисия той се среща и се влюбва в проститутка на име Ванеса, която по-късно се оказва, че е мутант. Нещата сякаш не могат да станат по-зле. Скоро обаче Уейд разбира, че е болен от рак, защото комикс сценаристите са копелета и имат нужда от изстрадал герой. Диагнозата го кара да напусна приятелката си и да се запише в топ секретната дивизия на канадската армия, която се занимава с таен проект за създаване на супер-войници, същият, който създава Wolverine, когото ние българите наричаме Върколак, защото Росомахата не е първото нещо, което асоциираме с безмилостни убийства.

Проектът е неуспешен и Уейд е пратен в специален лагер с останалите „провалени експерименти“ (доста грубо от страна на Канадците, но така се раждат супергерои). Там той бива изтезаван до момент на психическа нестабилност, но след особено жестока рана се оказва, че експериментът е бил успешен и Уилсън притежава регенерация , надминаваща дори и тази на Wolverine. С помощта на някои от затворниците той успява да избяга. Той, вече надарен със свръхчовешки способности и откровено луд, се връща към наемната работа. Ето този човек, дами и господа, ще контролирате вие.

JPG2

Фър!

Представяне

Една от запазените марки на Дедпуул е, че той е единственият комикс герой, който ЗНАЕ, че е в комикс. Същото е в играта му. Тя започва  с обаждане от  High Moon Studios (създателите на играта), които са готови да направят игра начело с нашия герой, а минути по-късно на прага на апартамента на Дедпуул се появява извънредно надарена дама с твърде малък потник (за голямо щастие на мъжката част на аудиторията женската гръд в играта е честа и провокативна). Така започва приключението. Истината е, че това е една от малкото игри, които са ме карали да се смея с глас, а съседите ми да блъскат по пода, защото „прайш‘ шум, бе, момче“.

Невероятното чувство за хумор на сценаристите си личи. От колело с гигантски ракети до Дедпуул, познаващ много добре какво се котира в интернет пространството, яздещ котка с ангелски криле на фона на дъги и облаци, докато размахва меч и опипва същата даровита дама, за която говорих по-рано. Голяма част от хумора идва и от гласовете, които главният герой чува в главата си, които са две от трите личности, помещаващи се там. Взаимодействието между тях и главния герой са ме докарвали до сълзи от смях. Поява в играта правят и Смъртта, стара познайница на Дедпуул, Кейбъл ( с когото нашият герой делеше комикс известно време), както и множество други герои знайни и незнайни (които Дедпуул подходящо определя като D-list). Дедпуул също показва своето впечатляващо знание на поп-културата и интернет мемета (yo, dawg, I heard you like…). В края на играта дори се появява и момент, в който времето се забавя и трябва да застреляте всички в стаята, а ла Call of Duty, и Дедпуул извиква „cross-franchise promotion go!”. Изобщо, за всекиго има по нещо.
4306deadpool_screen5

Графика

Чисто графично играта не е нищо особено. Дизайнът на Дедпуул радва окото и средите са различни и разнообразни, но цялостният дизайн е незабележителен. Не търсете подробни графични опции. Имате на разположение резолюция и Vsync. Играта е конзолен порт и това си проличава болезнено. Всичките благинки на next-gen графиките липсва създавайки доста постна визия, въпреки свежите анимирани моменти.

Звук

Звукът също не разбива светогледи. Експлозиите са мощни, патлаците големи и шумни, а мечовете съскат заплашително из въздуха. Звуковото оформление се придържа към стандартите на индустрията с някои изключения – екзекуциите с големите чукове на Дедпуул навяват асоциации със Бъгс Бъни. Голямата изненада е Нолан Норт, който е на път да изпълни намерението си да озвучава всеки герой, някога създаден в гейм индустрията. (хвърлете един поглед на страницата му в IMDB) Много заклети фенове на комиксите се съмняваха, че човекът, озвучил Nathan Drake, може да улучи подходящата нотка на шизофрения, характерна за Дедпуул, но Норт е съумял да опровергае всички очаквания за себе си. Въпреки че започва малко несигурно с течение на играта той влиза в добър ритъм, напомнящ на добрите години на Джим Кери, преди артистичната *ахем* себелюбов „Числото 23“
DeadpoolScreen_BathroomBreak (1)Геймплей

Уви, оригиналността на героя се губи изцяло в геймплея. Поредният клонинг на Devil May Cry не би било нещо задължително лошо, но тук се забелязва впечатляваща липса на оргиналност. Изключвайки чифт гигантски чукове, арсеналът на Дедпуул е стандартен. Катани, сай ,автоматични, полу-автоматични, тринайсет-петнайсти- автоматични оръжия (не съм сигурен за последните) – общо на наше разположение са три вида остриета и пет вида огнестрелни оръжия. Докато сами по себе си те са различни, след достатъчно игра всички от тях започват да се сливат в сива амалгама от смърт (и лазери). Разнообразие се създава от телепортацията, която замества стандартния dodge бутон в повечето други екшъни. Лош паралел с Devil May Cry създава и отвратителната камера, която, в някои редки моменти, изцяло превърта и започва да трепти, да се върти или изобщо да се движи, сякаш виртуалният „оператор“ е на всички тежки наркотици, познати на човечеството наведнъж, докато страда от сериозен махмурлук. Въпреки липсата на оригиналност и влудяващата на моменти камера играта не доскучава, а напротив геймплеят е забавен и изцяло в сюрреалистичния дух на героя.

Заключение

Преценката за това, дали факта, че съм почитател на комикси, влияе на обективната ми преценка за играта ще оставя на бъдещите поколения. Но, да. Несъмнено, обаче, Дедпуул е едно доста добро заглавие, което горещо препоръчвам на всички.

+
чувство за хумор
запазва атмосферата на комикса
солиден геймплей

липса на оригиналност
разочароваща графика
лоша камера

Обща оценка: 7/10

Aвтор: Андон Андонов Андонов

Под Моста
е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to