(Д)Eфектът на музикалните грешки

Гафове, придали очарование на любимите ни песни

Снимка: Flickr

Историята пише, защото сама не помни. Пише в дебел черен тефтер с жълти страници. Разлистиш ли го, може да попаднеш както на златни моменти, така и на провали. Щом се загледаш, ще видиш, че обикновено върховните постижения са написани с молив. С времето избледняват, стават някак трудно различими и се забравят лесно. Историята не иска само тя да има слаба памет. Паденията, за сметка на това, са написани с мастило. Уж за да се поучим от тях. Съществуват обаче едни специални събития. В тях откриваме грешка, но сърце не ни дава да ги напишем с писалка. За тях използваме химически молив. Оставя петна, но са ни някак любими.

Така на музикалните страници от тефтера, освен ноти, се спотайват и някои петна. Петна, оставени от групи, които не се страхуват да сгрешат. А тази смелост е превърнала песните им в хит.

Good Riddance (Time of Your Life) – Green Day (1997)

Понякога нещата вървят някак „понеделнишки“. Това е и причината Били Джо Армстронг, вокалът на небезизвестната пънк-рок група ‘Green day’, да започне сполучливо парчето Good Riddance (Time of Your Life) едва от третия път. Двата фалстарта, разбира се, биват увековечени с благозвучния възглас: ‘fuck’ (0:04).

 ‘Creep – Radiohead (1992)

Честа практика сред творците е да „мразят“ най-емблематичните си произведения. Добре известен факт е, че Radiohead са пословични с ненавистта си към ‘Creep’, поради което рядко изпълняват песента на живо.

Освен че при споменаване на британската банда в съзнанията ни веднага изскача точно това парче, в него се крие нещо, което го прави специално.

През 1993 във вестник „Чикаго Сън таймс“ излиза статия, в която китаристът на бандата – Джони Грийнууд – разкрива причината за „издрънчаването“ на трите дисхармонични акорда (0:58/ 2:00). Той изсвирва акордите, за да въведе припева, смятайки, че песента е твърде тиха. Други източници твърдят, че Грийнууд е опитал да саботира парчето. Където и да се крие истината, ние ще продължаваме да слушаме ‘Creep’ и с трепет да очакваме точно тези три непредвидени акорда.

‘Roxanne– The Police (1978)

Връщайки лентата още по-назад, стигаме до записите на ‘Roxanne’. Докато те траят, уморен, Стинг решава да поседне. Той избира като място за отдих близкото пиано, без да подозира, че капакът му е оставен отворен. Така неволно възпроизвежда епичен дисонанс (0:04) под аранжимента на четирибуквието си. Това обяснява и последвалия смях (0:06).

‘Sweet Home Alabama – Lynyrd Skynyrd (1974)

В южняшко рок парче се натъкваме не на един, а на два студийни гафа. Първият забелязваме още сред първите изсвирени ноти (0:06). Призивът ‘turn it up’, с който вокалът Рони Ван Зант се обръща към тонрежисьора. Това, което прави обаче знаково, е друго. Някои източници твърдят, че в началото на инструменталната пауза (04:10), Ван Зант казва: Montgomery’s got the answer’, но витаещите слухове разкриват друга хипотеза. Докато Ван Зант е зает с вокалите, останалите членове на бандата се нахвърлят върху апетитна кутия с понички, което го провокира гласно да се възмути: ‘my doughnuts, god damn!’.

Mack the Knife Ella Fitzgerald (1960)

Ех, пък едно време и грешките бяха грешки, а Ела Фицджералд си беше професионалист. Кой друг би успял да сбърка така, че не само да докара публиката до екстаз, но дори и да спечели две награди „Грами“ по случая.

На 1:41 Ела тотално изгубва лириката на ‘Mack the Knife’ за оставащите три минути от песента. Въпреки това, импровизацията й е повече от феноменална. Освен че изненадва с лекота в изпълнението си, Ела вплита хумористична нотка, която се изразява в страхотна имитация на Луис Армстронг от нейна страна.

На пожълтелите, ронещи се страници в тефтера на Историята са записани думите на Салвадор Дали: „Не се страхувай от съвършенството – никога няма да го постигнеш“. Навярно полузаличени от времето, думите са предали погрешен урок на музикантите – да не се страхуват от грешките си. И, макар грешен, урокът си е урок.

Пък и за какво ни е съвършенство, когато знаем, че графитените думи скоро ще бъдат заличени от гумата на времето, а това, което ще остане, ще бъдат „петната“ от химически молив и дъхът на история, витаещ във въздуха.

Емилия Илиева
е студент по журналистика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Интересува се от европейско кино, пътешествия, музика и кулинария. Мечтае да издаде стихосбирка за деца.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to