Devil Doll и осъвремененото петдесетарско звучене

Putting the sex back into rock n roll

photobucket

Приключението Devil Doll за мен започна с ‘Bourbon in your eyes’. Прекарвах поредната си безсънна нощ, опитвайки се да открия нещо ново за уж чувствителния ми слух. А всъщност харесвам почти всичко, което е съвършената бъркотия от китара, барабани и добър текст. И тогава попаднах на тези „очи, пълни с бърбън“, а заглавието беше нещото, което привлече вниманието ми.

И добре, че се случи така, защото бях забравила какво е да ти допадне песен още с първите 10 секунди слушане. Тогава се впуснах в четене за тези Devil Doll, питайки се защо по дяволите чак сега чувам за тях. А за фон си пуснах ‘Queen of pain’ (първия им албум). За който още с първата песен разбрах, че не е от албумите, които просто слушаш, докато миеш чиниите например. ‘Queen of pain’ те кара да спреш с всичко, което вършиш в момента, да почувстваш музиката и гениалните текстове не само с ушите, но с краката и изобщо цялото си тяло.

Devil Doll се появяват на музикалната сцена към края на 90-те, когато любовта към рока кара Колийн Дъфи (вокалистката) да събере групата. В първия албум вземат участие китаристът Тим Пиърс, както Рей Брадли и барабанистът Мат Тес (от Mother Superior). Стават най-известни с песента си ‘Faith in love’, която е включена в сериала „Бъфи, убийцата на вампири“.

Първият им албум ‘Queen of pain’ излиза през 2002 г. Всичките 18 песни в него се различават по нещо една от друга, те не се страхуват да правят по-различна музика, да правят изкуство в най-чистата му форма. Всяко парче разказва различна история, поднесена по най-добрия възможен начин. Специфичното им звучене всъщност ги прави толкова интересни –  в един албум те успяват съвършено да комбинират блус, джаз и рок с дъх на 50-те. Единственото общо между песните им е невероятният глас на Колийн, който е наслада за ушите. Както когато след дълъг ден се наслаждаваш на поредното парченце шоколад и ти става хубаво на душата. Същото се случва и когато си пуснем ‘It was raining’ например. Обичам всяка една песен от този албум. Наистина! Но като че ли ‘Liquor store’, ‘Driven to destruction’ и ‘Bourbon in your eyes’ успяват да си запазят отделно място в сърцето ми.

Когато ги слушаме, сякаш се намираме в машина на времето, която ни е отвела в далечната 1950 година, началото на рокендрола и rockabilly-ята. Само дето машината е леко повредена и петдесетарското звучене е примесено с малко по-съвременен рок. Перфектната комбинация.

Пет години по-късно, през 2007 г., излиза и вторият им албум ‘The return of Eve’, който отговаря перфектно на завишените ни очаквания от ‘Queen of pain’. В него те запазват любимото ни звучене и ни поднасят още 14  страхотни парчета. Най-доброто (по мое мнение) от тези 14 е баладата ‘Tortured’, а ‘The way you do’ поставям на второ място.

По-нагоре споменах за една съвършена комбинация от китара, барабани и готин текст – Devil Doll са точно това (ако не сте го разбрали досега). А омайващият глас на Колийн е перфектната притурка, от която искаш и още и още, защото прави всичко по-добро. И независимо колко добавяш, не спираш да жадуваш за повече. Тя е наркотик, от най-хубавите. Ако се съмнявате във всичко, което ви наговорих за тях, има само едно решение, отваряте youtube, пишете Devil Doll и готово – магията се случва.

автор: Петя Видолова

Стажанти на
За втора поредна година „Под Моста“ организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2016 г. през програмата ще минат 17 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to