Когато киното срещне кучето или най-добрите филми с кучета

Когато човекът срещне кучето и кучето срещне човека, резултатът е приятелство, докато смъртта ги раздели. Понякога си мисля, че Човекът е слязъл от клона, защото на Кутрето му е било студено и е искал да го стопли с огън.

Когато Човекът създал Киното и го запознал с добрия си приятел – Кучето, магията трептяла във въздуха. Отношенията между Киното и Кучето се зародили, но били винаги различни – резултатът от запознанството в на-лошия случай бил захарна история с шоколадови пръчици. Средният вариант – кръв и кости с лек привкус на Стивън Кинг. А понякога, когато Слънцето греело силно, а Земята била чудесна – хората гледали неща като „Куче в чекмедже“.

Проявленията на връзката Кино/Куче са доста – от „Ласи“ през „Бетовен“ и чак до „Сто и един далматинци“. Няма да ви представя сто и един добри филма с кучета, но пък имам пет особено красиви и чаровни предложения за вас.

„Умберто Д.“ (1952)

Този филм на Виторио Де Сика представлява класическа история за човека и живота. Човекът е Умберто Доменико Ферари, животът – Флайк. Така се казва симпатичният Джак Ръсел териер, който, без да разбира, успява да спаси стопанина си от самоубийство два пъти, а от разбито сърце и самота – всеки ден.

Умберто е от онези хора, които предпочитат да се борят, имат неизчерпаеми запаси достойнство и понасят всякакви удари много умерено и без излишен драматизъм. Всякакви, с изключение изчезването на Флайк – истерията, по чийто ръб върви този умерен човек тогава, е плашеща. Загубата на пари, загубата на дома и дори загубата на здравето не успяват да разклатят Умберто така, както загубата на Флайк. Опасността да не бъде с териера в отвъдното му вдъхва сили да живее. Опасността кучето да остане само на Земята пък му дава силите да живее щастлив. Флайк е формата на любовта и приятелството, на надеждата и волята, която подскача жизнерадостно и предано обича и прощава на своя Човек.

 

Филмът разказва история за любов и ни я показва в осанката на Флайк. Надеждата и волята гледат от двете му очи, а радостта е скрита в късичката му опашка. Обичта в Човека се крие в малките му лапички, с които предано крачи до Него.

„Лейди и Скитника“ (1955)

Класическата анимация на „Дисни“ е една много умилителна история, която съдържа и няколко отчетливи социални послания. Освен това тя е сред изключенията от филми, в които говорещите кучета изглеждат адекватно и дори нужно решение – това е възможно само в добрите анимационни филми. В игралните говорещите кучета са в най-добрия случай зловещи.

„Лейди и Скитника“ ни предава първото си послание още от избора си на главни герои. Лейди е изтънчен кокер шпаньол, a Скитника – улично куче. Въпреки различията в произхода и социалните класи, те се влюбват. Филмът ни учи още на старото добро „не съди книгата по корицата“, което тук звучи като „не съди кучето по козината“. Лентата показва мултикултурно кучешко общество, което живее задружно и в разбирателство, а враговете му далеч не се крият вътре в него – враговете са хората. Хората обаче също не са представени като категорични злодеи, а именно като нормални хора във всичките им нюанси. Дори служителите в кучешкия приют са добросърдечни хора, на които се налага да вършат работата си.

Филмът може да бъде използван като наивен наръчник за създаване на утопичен свят, където приятелите си помагат винаги безусловно, злото е в преход към добро, а обществото е толерантно, но разумно. Бонусът към него е, че посланията му се поднасят от красиви кучета – много различни, с различни характери, способности и желания, но всички безкрайно очарователни.

‘Hachiko Monogatari‘ (1987)

Докато от „Хачико: История на едно куче“ с Ричард Гиър познаваме един силно интерпретиран разказ за кучето, този японски филм ни разказва истинската история на Хачико. Филмът започва от свирепата буря, по време на която се ражда той; минава през момента, в който получава името си от числото осем (на японски – hachi), за да стигне до смъртта му на гарата по време на едно също свирепа зима.

Филмът проследява живота на Хачико – красиво куче от породата Акита ину, което единствено остава предано на своя господар след смъртта му. Историята около Хачико далеч не е трогателна – тя е безкрайно тъжна и несправедлива. И този филм ни я разказва точно такава, без да ни спестява неоправданата злост на хората и незаслужената безотговорност, която кучето получава след смъртта на стопанина си. Хачико е умен – той чудесно разбира, че неговия Човек е мъртъв. Той чака на гарата всеки ден, не защото не е преодолял загубата, а защото е избрал да отдава почит всеки ден до края на живота си.

‘Hachiko Monogatari‘ е филм за раздялата на кучето и стопанина като за раздялата на детето и бащата. Защото докато детето на точно този баща е безотговорно и повърхностно създание, то кучето му е истинско щастие, което заслужава и дава любов. Накрая тъжната, несправедлива история е всъщност красив разказ дори само защото някак, от всички кучета и хора на света, точно тези са се намерили един друг.

„Марли и аз“ (2008)

Филмът проследява историята на лабрадора Марли, който е кръстен на Боб Марли и е едно изключително буйно и енергично, но обичащо куче, което може да сдъвче практически всичко, което може да бъде сдъвчено. Исках да използвам думата „неопитомено“, но истината е, че Марли е опитомен от семейстото си и пристрастен към тяхната безкрайна любов.

„Марли и аз“ през по-голямата си част е комедия, която ни разказва за нелепите полубезизходици, в които лабрадорът поставя стопаните си – Джон и Джени, за сдъвчените обекти и за щастливото съществуване на децата и кучетата. Лентата показва как една случайно изградена връзка може да се превърне в дълбоко приятелство и отдаденост, като онагледява много истински любовта между човека и кучето.

И така жизнерадостният тон на филма си върви, за да стигне до остаряването, изчерпването на енергията и приспиването на кучето. Ако при Хачико раздялата е на дете с баща, тук раздялата е на семейство и негов член. Когато очите на Марли за последно поглеждат Джон, ние вече не виждаме очите на лабрадора. Гледа ни нашият Лъки, Макси или Рошко, които в деството сме обичали. Същият, който един ден е изчезнал, а ние сме били малки и не сме разбирали смъртта. „Марли и аз“ ни учи на отговорност към домашния любимец; филмът още учи на приятелство и любов.

„Моето куче Лале“ (2009)

Този анимиран филм е за прекрасните циници с чувство за хумор и с много любов в сърцето към някоя определена немска овчарка, защото описва абсолютно категорично истинския характер на породата. Немската овчарка Лале не е перфектното полицейско куче, което послушно следва господаря си. Тя е създание, което обича Човека си безкрайно и прави какви ли не очарователни, но глупави неща, за да го защити.

От другата страна е стопанинът й, който никога не е обичал кучета особено много, но Лале не е просто куче, а приятел. Филмът е базиран върху мемоарите на Дж. Р. Акърли, който участва в сценария на филма, и е една красиво цинична история за обичта, която минава по пътя на рационализма, фекалиите и чифтосването. И някак през всичко това разбираме, че Лале е не просто най-скъпото същество на собственика си и неговата най-голяма любов, но е и Приятелят, който е успял да открие чак след 50 години търсене.

„Моето куче Лале“ е направен с много въображение и показва няколко средно притеснителни размишления на Дж. Р. Акърли върху хората и обществото, върху семейството и разбирането за очаквано и нормално. Като допълнение към тази красота филмът е нарисуван от хора, които разбират стопанина и кучето, за други хора, които или също ги разбират, или са тях. А анимацията, освен красива в историята си, е красива и съвсем буквално в начина, по който е нарисувана.

Кучето е сред първите животни, които Човекът опитомява. Като страничен ефект явно е станало така, че Кучето е опитомило Човека. И когато Човекът създал Киното, Кучето опитомило и него. Резултатът – тези прекрасни пет филма. Паля свещичка за още такива ленти.

Автор: Илияна Маринкова

Илияна Маринкова
изучава журналистика в Софийския университет. Интересува се от всички добри проявления на киното, театъра и музиката. Обича кучетата и морето.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to