Dubioza Kolektiv – дива веселба, криеща сериозни послания

„I am from Bosnia,take me to America
I really want to see Statue of Liberty
I can no longer wait,take me to Unites States
Take me to Golden Gate, I will assimilate“

През последните години Dubioza Kolektiv се утвърдиха като една от водещите балкански банди. Миналата година те най-после покориха САЩ, а преди по-малко от седмица приключиха и първото си турне в Индия. Постигането на подобни успехи обаче не е дошло даром, нито за една вечер. Групата съществува вече почти 14 години и минава през няколко етапа на развитие, за да придобие сегашния си вид.

Dubioza Kolektiv се сформира през 2003 година от членовете на други две разпаднали се банди – Орнаменти и Глухо Доба / Against Def Age. Макар тогава вече да е било изминало почти цяло десетилетие от войната в Босна и Херцеговина (1992 – 1995 г.), именно тя и последвалата я действителност са сред най-често засяганите теми в техните песни, редом със социалната несправедливост, корупцията, слабата гражданска активност и надигащият се национализъм. Централно място в текстовете им заемат и Балканите, като чрезтворчеството си групата води битка с грешно залепените етикети над хората, живеещи тук. Опитват се да опровергаят портрета, който ни е изграден – диваци, които са като излезли от филм на Емил Костурица. Техните послания са насочени както към Запада, така и към самите балканци, които, повлияни от изградените стереотипи, често прибягват до емиграция, насочвайки поглед към Европа и САЩ. Разбира се, обръщат внимание и на по-дребни проблеми, като например остарялата концепция за авторските права в музиката или пък легализацията на едно конкретно растение, която те биха приветствали с отворени обятия.

„Празните обещания са най-добрата реклама                „Prazna obecanja su najbolja reklama
На масата парче хляб, в мечтите ни салам                   Na stolu komad hljeba, u snovima salama
Всичко в името на народа, чистата печалба и доходите Sve u ime naroda, cist profit i zarada
Кажете ни министри, наши депутати                                Kazite nam ministri, nasi poslanici
Защо военноинвалиди живеят като нещастници             Zasto ratni invalidi zive k’o jadnici
На ръба на живота, с мизерна пенсия                              Na ivici zivota, vama bitna svota
Вие знаете ли чувството, наречено срам?                        Poznajete l’ osecaj, zove se sramota?

Ние вече не сме това, което бяхме                                  Mi nismo više što smo bili
От себе си дълго се крихме                                              Od samih sebe dugo se krili
Дойде денят, да се каже не, не                                         Dolazi dan da kažeš Ne, ne
Нямаме какво да губим                                                     Nemaš šta izgubiu
Вече сме загубили всичко“                                                Već smo izgubili sve“

Макар днес Dubioza да се радват на постоянно нарастващи успехи, началото при тях не е толкова убедително. В първите им три албума (‘Dubioza Kolektiv’, ‘Open Wide’ и ‘Dubnamite’), които те пишат изцяло на английски, нещо oт сегашния им звук липсва. Тук-таме да се срещат обещаващи проблясъци, но продукцията в тях се лута прекалено много между стиловете, без да предлага хомогенната смес, която получаваме в последвалите етапи от кариерата им. Трябва да отбележим, че тогава има разлика и в състава на групата – сред вокалистите има жена, Адиса Жвекич, която обаче напуска след излизането на албума ‘Firma Ilegal’ през 2008 под претекст, че има нужда от повече свобода в творчески план.

Още в ранните си дни бандата е била предлагана на „Строежа“ срещу символичен хонорар, но тогава не успява да спечели доверието на българския клуб, с който по-късно ще създаде страхотни взаимоотношения, водещи до съвместна работа по концерти в цяла Европа. Повече за връзката с България прочете в интервюто ни с Мартин Михайлов, мениджърът на „Строежа“.

На живо Dubioza Kolektiv никога не разочароват. Още повече, когато се комбинират с една от другите големи балкански групи днес – S.A.R.S.:

Именно във ‘Firma Ilegal’ успяват да напипат правилната комбинация и да се качат на следващото ниво. В него за пръв път чуваме хитове като ‘Stav’, ‘Blam’ и ‘Vlast I Policija’. Дъб, реге, хип-хоп, рок, метъл  – всичко това може да се срещне в музиката им, на която те категорично отказват да сложат стилова рамка. Казват, че единствената задължителна съставка във всяка една тяхна песен е балканското звучене. Опитват се да направят инструментала в парчетата си перфектния фон за идеите, които проповядват с текстовете си и предполагат, че това е причината той да стане толкова еклектичен. Именно този заряд и енергията в музиката им печелят огромна фен база и участия по някои от най-респектираните фестивали по света – сръбския Exit, унгарския Sziget, датския Roskilde, холандския Eurosonic, гръцкия Festival of youth of SYRIZA и, внимание, емблематичния английски Glastonbury, на който им правят компания имена като Florence & The Machine, Kanye West, The Who, Motorhead и Rudimental!

„People once again will show their rage
But this time only on a Facebook page
This is so wrong on so many levels
New time needs new kind of rebel“

Групата се радва на солидно медийно внимание, като най-впечатляващ е интересът от  „музикалната“ телевизия MTV, където излъчват няколко техни изпълнения на живо, и от американската медия The Huffington Post, която се свързва с Dubioza за интервю.

Членовете на групата са страшно активни и в политически план, като дори заявяват, че повечето им дейности са свързани по-скоро с гражданското общество, отколкото с музиката. Работят съвместно с редица организации, защитаващи гражданските права в Босна и са част от кампания за интегриране на ромите – ‘Dosta!’. Отказват да се асоциират с която и да е политическа партия, тъй като не съществува такава, на която да имат абсолютна вяра.

 „Auf wiedersehen miss Merkel,
you are not my friend.
When I tell you merhaba,
you don’t understand.
Cantare Berlusconi,
prostitution story,
His libido running country,
taking all the glory.
If you wanna meet me mister Sarkozy,
you will have to learn my language,
parle-vouz gipsy.
Don’t want to be annoying,
please don’t get me wrong.
I’m sick of being European just on Eurosong“

След ‘Firma Ilegal’ Dubioza Kolektiv до момента са изкарали 4 албума – ‘5 do 12’, ‘Wild, Wild East’, ‘Absurdistan’ и ‘Happy Machine’, като не се очертава скоро да намалят темпото. С всеки засягат нови и нови актуални, наболели теми – приближаващия апокалипсис и краха  на света в екологичен, икономически и политически план, протестите в Истанбул, арестът на основателите на thepiratebay.com и кризата с бежанците, съпътствана от неприемливата, според тях, реакция на Европа.  Редуват албум на босненски с такъв на чужд език (предимно английски, но се срещат и песни на испански и италиански), в стремежа си да достигнат до максимален брой хора. В много песни можем да срещнем интересни колаборации с други изпълнители, сред които Manu Chao,  Бенджамин Запания и Муш Хан от пакистано-британската група Fun-Da-Mental и френската певица Никол Санте. Обещават, че работата при тях не спира да тече, което може само да ни радва. А докато чакаме поредния им хит, който да качим на телефоните си, на остава само да се надяваме тайно  да ги видим съвсем скоро в България. Сигурен съм, че далеч не говоря само от свое име, казвайки, че съм зажаднял за спектакъл с марка ‘Dubioza Kolektiv“.

„One day when you reach the end
One day you will understand
One day back to roots my friend
No place like a motherland“

Момчил Русев
е от Сливен, на 21 години и учи Журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Любимите му места са спокойните безлюдни плажове и препълнените клубове по време на концерт. Свободолюбив, обича да чете, да спортува и най-вече да слуша музиката. От години се рови из българският музикален ъндърграунд и опитва да популяризира качествените и интересни изпълнители, които намира там.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to