Еди Ведър: за музиката, любовта, безсмъртието и падащите звезди

Снимка: YouTube

24 юни 2017, 35 градуса на сянка, 50 000 ценители на музиката очакват Еди Ведър като част от тридневния фестивал Firenze Rocks. Дори и повечето да са планували и мечтали за концерта месеци наред, едва ли някой си е представял толкова магично събитие, изпълнено с положителна енергия, единство и благоговение.

След като подгряващите групи завършват, феновете нетърпеливо тръпнат в очакване на Еди в продължение на около час и половина, докато подготвят сцената му. Недоволството се чувства във въздуха… но за кратко. Еди излиза и веднага взривява публиката, двучасовият му сет освен негови самостоятелни парчета и песни на Pearl Jam, включва и няколко кавъра, сред които “Comfortably Numb” на Pink Floyd и “Imagine” на Джон Ленън. Еди е абсолютно разчувстван, емоционален, откровен и дава всичко от себе си.  Разказва как се запознал с жена си в Милано на 23 юни преди много години и за двете си дъщери; няколко пъти споменава за огромната си обич към Крис Корнел. Трибютът за него е “Black”. Цялата публика пее, след думите “we belong together… together…” Еди добавя и “come back… come back… come back…”, като последното едва се чува, тъй като сълзите му вече се стичат. Светлините угасват за кратко и Еди бързо се завръща с няколко по-бързи парчета.

По-късно слиза в публиката и се здрависва с първите редици, въпреки опитите на охранителите да го спрат. След това и влиза вътре сред тълпата, като всеки иска да го докосне. След като се връща на сцената, камерите улавят очите на няколко момичета, които не могат да скрият емоциите си.

След като Еди разказва как кредитите за текста на “Imagine” трябва да отидат по-скоро за Йоко Оно и я посвещава на всички жени, които остават в сянката на мъжете си, моли всички да извадят телефоните си и да пеят. Публиката е абсолютно единна – 50 000 пеят “Imagine“, всичко буквално светва и енергията е невероятна, „a brotherhood of man“ в действие. Точно след финалната реплика “and the world will live as one”, преди още да са започнали ръкоплясканията, всички обръщат очи нагоре и възкликват, точно в този момент пада звезда! Не след коя да е друга песен и буквално след като песента е завършила. Молитвата за световен мир е чута. Еди не вижда звездата и продължава да пее с кристалния си глас, но хората вече тотално са настръхнали… Следват една след друга коя след коя по-хубави и чувствени песни като “Society”, “Smile”, “Last Kiss”, “Better Man” и т.н. Финалът е поставен, разбира се, от “Rockin` in the Free World”. Публиката е тотално екзалтирана и иска бис. Той не закъснява с “Hard Sun”, като Еди със светнали очи обяснява как всички тези хора пред него го зареждат и му дават невероятна сила, сякаш в отговор на мълчаливия въпрос как един 50-годишен човек може 2 часа да не се спре за миг, да препуска през сцената и да омагьоса хиляди хора само с една китара и глас.

Благодарим ти, Еди! Keep on rocking in the free world!

Автор: Рая Манева

Под Моста
е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to