Една самодива отвъд океана

Източник: Егмонт, deviantart

Източник: Егмонт, deviantart

Фентъзи жанрът винаги е бил и ще продължава да бъде интересно и търсено от аудиторията четиво. В последните години обаче се появиха прекалено много заглавия, а историите започнаха да се преповтарят. Магьосници, вещици, ангели, демони, вампири, духове – традиционни образи, които присъстват в почти всякa фантастична книга напоследък.

През 2015 г. на американския пазар се появява романът  Wildalone, под чийто прожектор стоят други, недотам познати на западната аудитория създания – мистериозните самодиви. Eфирни красавици, които произлизат именно от българския фолклор.

Създателят на романа е българката Краси Зуркова, която заминава за Щатите на младини, за да учи в един от най-елитните университети от Бръшляновата лига. Тя самата казва, че творбата ѝ набира популярност именно заради нетрадиционния и все още непознат за читателите образ на митичните същества, които танцуват голи под лунна светлина. Аудиторията реагира изключително позитивно и дебютният ѝ роман влиза в редица американски класации.

У нас издателство „Егмонт“ се нагърбва със задачата да запознае българските читатели с героите на Краси и тази пролет „Самодива“ се появи и по книжарниците у нас. Специално за целта авторът пренаписва книгата и на родния си език, за да уважи читателите си от България. Това ни направи голямо впечатление и щом заглавието излезе от печат, се захванахме с прочитането му с удоволствие.

Краси Зуркова Източник: Жената днес

Краси Зуркова
Източник: Жената днес

Главната героиня носи красивото име Теодора Славин. Българка е. Напуска родината, за да учи в Принстън, един от най-елитните университети в Америка. Дотук добре. Очевидно Зуркова е получила вдъхновение от собствения си живот, което прави историята с една идея по-лична.

Първите страници показват пристигането на Теа (както всички я наричат) в Америка и пътуването й до мечтания университет. По-нататък обаче се връщаме обратно в родна България чрез откъси от миналото на момичето, свързани с моментите, които са я накарали да избере именно този университет пред всички останали. Спомените на Теа я връщат към едно пътуване до Царево, а страниците са изключително приятни за четене, защото действието се развива не в САЩ, а тук.  Това успява да развълнува един български любител на фентъзито, който е свикнал, четейки, да попада навсякъде другаде, но не и в България. Произходът на героинята ни кара да й симпатизираме още от тези първи страници.

В Принстън Теодора се превръща в екзотична атракция заради европейските си корени. Набързо на сцената се появява фигурата на най-добрата приятелка – Рита, която също е от Европа. Това бързо сближава двете момичета. И оттук насетне възхищението ни секва…

Досущ като мита за трагичната смърт на Орфей, който заема централно място в историята наред с този за самодивите, по не по-малко трагичен начин тя поема стремглаво надолу право към Подземния свят. Традиционните клишета, които са ни добре познати от голям процент фентъзи книги пристигат, за да развалят едно четиво с потенциал. Още преди десетата страница се появява мистериозният мъжки образ, който ще обсеби съзнанието на героинята. Разбира се, той ще има куп мрачни тайни, които ще пречат на любовта помежду им. За да има още повече драма, се заформя и любовен триъгълник между Теодора, новата ѝ любов и внезапно появилият се негов брат – похват, който е дъвкан безброй пъти в този жанр. От този момент цялата идея на книгата, свързана със самодивите, остава някак си в периферията и ще стои там почти до самия край.

Теа е пианист, което автоматично изважда и музиката на преден план в сюжетната линия. Това е интересно, но, за съжаление, се оказва, че и другите двама герои са неоткрити музикални виртуози, което някак обезсмисля тази специална част от личността на главната героиня. Освен това описанията на самата музика понякога идват в повече и са прекалено поетични за една прозаична творба.

Колкото и да не ни се иска ще трябва да споменем за чисто нелогичните реакции, които понякога героите имат към различните ситуации, в които попадат.  Някои от решенията и действията им са меко казано глупави и неадекватни за конкретния случай и сюжета като цяло.

Друг проблем е динамиката на книгата. Действието се развива със скоростта на едно от лъскавите возила на двата главни мъжки образа  (споменахме ли, че са невероятно богати?). В рамките на две страници се побира цяла седмица, дори повече, от действието. Динамичността е нещо хубаво, но ако с нея се прекали всичко става някак безлично.
Теодора уж е дошла в Принстън да учи, но покрай любовните драми и терзания не ѝ остава много време. Честите напомняния на читателя колко са сини очите на двамата братя, колко силни са ръцете и колко изваяни са телата им определено стават досадни и дразнещи. Още един минус е и липсата на всякаква връзка с другите герои, които уж трябва да са близки приятели на Теа, но всъщност са там просто, за да има на кого тя да оплаква заплетения си любовен живот.

Кулминацията е незадоволителна. Цялата мистерия се разкрива в точно три реда, няма нужното за тази част напрежение. Нелогичните реакции на героите също не помагат, а смисъл в тях няма. Също като самия финал. Книгата завършва с отворен край, който обаче не оставя нужното у читателя, за да го накара да тръпне в очакване за втора част и някак губи смисъла си.

Като цяло „Самодива“ е поредното клише. Едно малко по-различно, но все пак клише. Романтичният сюжет е отново под светлините на прожекторите, до болка досаден и познат. Тези интересни същества са представени като екзотичния европейски вариант на традиционните вампири, магьосници и върколаци, само дето тук дори те са избутани в покрайнините на историята, за да направят място на романтични дерзания и любовни триъгълници. Нищо уникално, нищо интересно и грабващо. Може би трябва да виним големите си очаквания, може би просто ни е втръснало от все същите истории и герои, но с различни имена, макар в случая с непознато свръхестествено създание в основата. И все пак сме склонни да дадем шанс на втората част от поредицата, било то само заради българската нишка и самодивите. Дебютът на Краси Зуркова има потенциал, но доста от клишираните сюжетни линии трябва да бъдат преработени или поне развити в неочаквана посока, за да блесне поредицата не само заради необичайната си източноевропейска митология.

Автор: Александър Григоров

Стажанти на
За втора поредна година „Под Моста“ организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2016 г. през програмата ще минат 17 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to