Ехото на „Свободният щат“

Дори на пръв поглед Холивуд да е предоставил достатъчно исторически продукции на военна и робска тематика, най-кървавата война в историята на САЩ – Гражданската, според американците е по-скоро пренебрегнат епизод. След „Линкълн“ и „12 години робство“ третият филм от последното десетилетие, който засяга този период, е дело на Гари Рос (Игрите на глада). „Свободният щат“ пристига по екраните в България след световната си премиера през лятото, когато за съжаление събраните приходи са наполовина от 50-милионния бюджет за направата му.

Проектът е амбициозен и за това се съди не само по финансовите средства. Професионализмът зад камера си проличава в старателното изобразяване на епоха, атмосфера и герои с хронологично превеждане през историята, дизайн и качествена актьорска игра. „Свободният щат“ е вдъхновен от действителната историята на Нютън Найт – фермер, който участва във войната между Севера и Юга през XIX век като санитар, но я напуска и повежда гражданите у дома срещу безчинстващата там власт.

Докато е преследван от местните власти като дезертьор и осуетител на техни действия, той застава начело на група бунтовници. С нея те се противопоставят на управниците, ощетяващи народа, и обявяват свободата на окръг Джоунс, Мисисипи, където установяват свои правила.

Срещаме главния герой още в първата сцена, която се състои на бойното поле. Военната обстановка е обрисувана натуралистично с физическите щети върху войниците и невъзможността да се помогне на всички ранени. По-късно след смъртта на своя племенник действията на Найт са породени от лични мотиви, които преминават в общностни след запознаването с местната ситуация.

Матю МакКонъхи е идеален избор за ролята не само заради приликата с реалното историческо лице, но и пословичния си южняшки акцент и харизмата, която е от голяма полза в изобразяването на лидера. Класното му изпълнение показва както дързост, така и чувствителност. Актьорската сила е налице и в поддържащате игра на Махершала Али като чернокож беглец, чиито жена и дете са отведени, и Гугу-Мбата Роу – робиня в богато семейство, която отказва да се примири с положението си. Историята е разказана последователно, показвайки събитията по години, а за вдъхване на достоверност са вплетени и черно-бели кадри, приличащи на военни снимки от периода.

Усещането за документално проследяване на историята обаче рискува да отнеме от емоционалния ефект върху зрителя и причината не е в самото темпо, а заради продължителността от време, посветено на сблъсъците между граждани и властници или подготовката, водеща до такива. Сценарият не помага настроението да се отлепи от стабилната повърхност, върху която той е стъпил, за да бъдем поведени към по-силни вълнения, каквито обикновено ни предоставят епосите.

Това, че лентата не завладява ударно, би могло да е минус, ако всъщност филмът нямаше по-скоро друга цел – да представи една история не като триумф, а горчиво напомняне. „Свободният щат“ оставя настрана идеализирането и полирания героизъм, за да изобрази събитията с тяхната несправедливост и суровост, което от тази гледна точка е предимство. Дори при речите, които Найт държи, преобладава не патоса пред гражданите, когато трябва да ги обедини, а скръбта пред съмишленици при загубата на близки. В това отношение е работено дори върху финалните надписи, когато на фона на снимки на Найт и други исторически личности звучи народна песен, оплакваща съдбата на семейство, загубило синовете си.

 Във филма е отредено място за още една сюжетна линия, макар и местата на вмъкване на сцени от нея да разсейва, отколкото подсилва основното действие. Историята 80 години по-късно е центрирана около потомък на Нютън Найт, чиято съдба се решава в съда и е зависима от закон за расовата сегрегация – тема, все още валидна преди по-малко от сто години. Заради нея героите са поставени в ситуация, която изглежда нелепа дори в близкото минало, камо ли в наши дни, към които обаче е обърната лентата.

В същността си „Свободният щат“ по подобаващ начин отдава чест на позабравена глава от историята и отърсва прахта от събития, за да не бъдат те повторени. Несправедливостта на войната, от която страдат най-малко заслужилите, и нуждата от човешкото равенство, независимо от произход, са особено актуални не само за САЩ теми, но и необходими навсякъде.

„Свободният щат“ е в кината от 27 януари. Разпространява BS Films/Лента.

Деница Димитрова
е на 23 г., завършила е „Социален мениджмънт“ в родната си Варна, а по настоящем изучава електронни медии в Софийския университет. Отразява онова, което я впечатлява, вдъхновява и кара да се наслаждава на бъркотията живот в блога си Wondermess. Не може да живее без повсевместно търсене на красота, изкуство, пътувания… и кафе, даващо енергия за всичко останало.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to