Ексцентричният мюзикъл през Transgender, Drag Queen, Crossdress

Its Not Just for Gays anymore“. С такова песен и представление Нийл Патрик Харис открива театралните музикални награди Тони през 2011 година. Посланието е красноречиво, а откриването на наградите носи намек за насмешка спрямо отколешната мачо шега, че музикалният театър е забавление само за „гейове“. Или пък нещо, с което да забавляваме досадния братовчед от провинцията, който ни е дошъл на гости. А не бива, тъй като музиката, танците и добре разказаните истории би трябвало да са нещо, което да може до докосва сетивата на всеки един човек.

Този материал бе писан в контекста на Прайда, който протече изминалия месец в София, но от Под Моста решихме да не се обясняваме с разни приказки „За“ и „Против“, а да влезем с пъстротата на изкуството, като се съсредоточим върху един специфичен под жанр на мюзикъла – queer musical. В тази статия ще прочетете класация за едни от най-популярните Transgender, Drag Queen, Crossdress мюзикъли, ако въобще съществува такова понятие. Поради обемността на този материал решихме да го разделим на две части като започнем с три от най-значимите произведения на тази тема:

 The Rocky Horror Picture Show, 1973


Много преди да бъде изиграе зловещият клоун от „То“ , Тим Къри успява да смрази кръвта на зрителите, като се превъплъщава в един от най-скандалните образи в историята на мюзикъла – доктор Франк-Н-Фъртър – трансексуален луд учен, който експериментира в създаването на човешки живот. И до днес, мюзикълът бива считан за поп-културен феномен.

Постановката бележи своето начало 73-та година, но това, което прави мюзикъла известен е филмовата адаптация. Това в никакъв случай не омаловажава сценичното изпълнение, но филмът дава тласък на кариерите на Сюзън Сарандън и Тим Къри.

„Роки Хорър“ е рокенрол мюзикъл, който разказва за неволите на нормалните и морални младоженци Брад (Бари Бостуик) и Жанет (Сюзън Сарандън), които поради повреда в автомобила си се налага да потърсят обежище в стар крайпътен замък. Веднъж пристъпили прага, те се озовават в един напълно ненормален и аморален свят – светът на доктор Франк (Тим Къри) и неговите слуги Риф Раф, Магнета и Колумбия. За всички, освен за Брад и Джанет, е очевидно, че това са същества от друг свят. Доктор Франк ще се възползва от невинността им, ще убие бившия си любовник (провален експеримент) и едновременно с това ще даде живот на най-великото си творение – перфектният любовник Роки. Какво ще последва после? Можете да разберете, като гледате филма или проследите постановката, която е качена официално в YouTube.

Образът на Доктор Франк е с две лица. Той е създател, но и убиец, той е любовник, но и насилник, той е мъж, но в женски дрехи и най-вече от чужда планета… Чужд на обществото от 70те, които са приемали хомосексуализма за нещо отблъскващо и неприятно. Твърде възможно е автора на „Роки Хорър“, Ричард О’брайен да използва образа на Доктор Франк като огледало, което отразява неоснователните страхове на пуританите и хомофобите в епохата на сексуалната революция.

Rocky Horror не е първият, но е един от най-важните бродуейски мюзикъли, които предопределят „куиър“ обществото и си борави с изразните средства на научната фантастика и хоръра, които имат изключително силно присъствие през 70-те и 80-те години на миналия век.

 Rent, 1993

Любовта не се купува, но може да бъде дадена под наем, в замяна на още любов. Това е едно от посланията на най-големия бродуейски мюзикъл на 90те – Rent. Драматургът и композитор Джонатан Ларсън създава един от най-трогващите и едновременно с това социално значими мюзикъли в историята на Бродуей. Три години след невероятния успех на „Rent“ неговият създател умира, по начин сходен на кончината на неговите персонажи. Неговото наследство остава запечатано и в историята на киното, след като режисьора Крис Калъмбъс създава филмова версия през 2005 година.

Сюжетът гравитира около група артисти, чиито съдби се сблъскват една в друга по Коледа и проследява техния бохемски начин на живот в един огромен и студен Ню Йорк. Основните протагонисти са борещия се режисьор Марк, който се опитва да преодолее бившата си приятелка Морейн. Трудно е да обичаш бисексуална жена, защото Морейн води бурна любов с адвокатката Джоан. Неговият близък приятел, китаристът Роджър, изживява тежко смъртта на бившата си любима, и дори настоящата му изгора – наркозависимата Мими не може да го изкара от света на депресията и самобичуването.

Последната група, но не по значимост, персонажи са професорът Том Колинс, който изгражда прекрасни любовни взаимоотношения с транссексуалната драг кралица Ейнджъл. Като основен протагонист на тази бохемска партия се оказва бившият им приятел и настоящ собственик на сградата, в която те живеят – „преуспелият, излязъл от блатото“ Бени.

Смятам за редно да отворя една скоба и да спомена, че във филмовата версия ролята на Джоан е изиграна от гениалната Идина Мензел, която преодолява гравитацията в една от най-брилянтните роли на Бродуей – зелената вещица Елфаба от „Wicked“.

„Наем“ не е просто „куиър“ история за група приятели, които живеят под наем в Ню Йорк. Rent e символ на борбата със СПИН-а, който разглежда темата за изборите и отговорността, която всеки един от нас като индивид носи спрямо другите. Мечтите се провалят, ако не живеем тук и сега. Драматургът Джонатан Ларсън споделя със зрителя едно от най-важните човешки откровения, че няма друг ден освен днешния – „no day but today“.

 The Adventures of Priscilla, Queen of the Desert, 1994

И в пустинята може да бъде намерена утеха от проблемите, тъгата и дори от другите човешки същества. Това е един от основните лайт мотиви на мюзикъла Приключенията на Присила – кралицата на пустинята. „Присила“ е Австралийски филмов мюзикъл на режисьора Стефан Елиот. За разлика от споменатите дотук бродуейски продукции, авторите ползват предимно кавър парчета от популярната музика (Abba, Cindy Lauper, Pet Shop Boys и тн.). След неочаквания международен успех на филма, тази история намира своето място и в музикалния театър, включително и на Бродуей.

Трима ексцентрични артисти, една заветна цел и шарен автобус, носещ звучното име Присила. Тик (Хюго Уивинг) е вариететен артист от Сидни, който изнася представления като „драг кралица“. Чрез бившата си съпруга, той получава договор за огромно представление в туристически курорт, който се на мира на другата страна на континента. За шоуто ще му трябват актьори и за това той избира да вземе със себе си  първосигналия Адам (Гай Пиърс) и възрастната трансджендър Бернадет (Терънс Стамп).

Те поемат на път на борда на шарения автобус „Присила“, но не след дълго време става ясно, че и тримата са трудни характери, които трудно се понасят помежду си. По време на пътуването те преживяват перипетии, които им помагат да открият себе си. Адам ще разбере, че не всички са длъжни да приемат скандалното му поведение, хомосексуалност и дамски рокли. Бернадет, която на скоро е загубила любимия, ще преоткрие отново любовта, а Тик ще признае, че е предприел пътуването не заради шоуто, а заради копнежа да се срещне отново с осем годишния си син, Бенджамин.

Присила е една изключително мъжка история, облечена в женски дрехи, която разказва за културния сблъсък между хората, дори когато са от една и съща народност. Трите главни персонажи ще бъдат сполетени от враждебната хомофобия на дълбоката провинция, но на това място ще открият и неочакваната проява на толерантност, добрина и разбирателство. Основният конфликт в мюзикъла е за трудността да излезем от зоната си на комфорт.

В контекста на изминалия гей прайд, може да напишем заключението, че където и да отиде шареният автобус Присила, оцветява живота на хората – поне на тези, които не искат да живеят в сивото. Такъв е и текстът на една от най-важните за мюзикъла песни – “Color my World”.


Това са първите три в нашата първа част от нашия преглед на най-ексцентричните мюзикъли. Другата седмица сме подготвили три заглавия от по-модерни времена, които вълнуват въображението.

Васил Мирчев
е на 30, и е Софийският кадър на екипа. Завършил е гимнзия с италиански и изобразително и резултатът от това е, че нито говори правилно италиански, нито рисува много добре. За сметка на това е талантлив сценарист завършил специалност „Драматургия” в НАТФИЗ.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to