„Еквус“ – лудостта, която ще те погълне

Едно представление, което те кара да полудееш, което те грабва от ежедневието, изпълнено с неговите „нормалности“, и те пренася в една психиатрична болница. Там се сблъскваш с ненормалния случай на Алън Странг, който ще се превърне в твое лично изживяване. Всичко това е един необикновен случай за психиатъра Мартин Дайзър, който трябва да разбере какво е накарало едно 17-годишно момче да ослепи с метално шило очите на шест коня. Случай, в чиято основа се крият най-неочакваните неща.

За да се превърне историята от пиесата на Питър Шафър в лична за всеки един зрител, неминуемо заслугата е на брилянтната режисура на Стайко Мурджев. Всеки един детайл в играта на актьорите е изпипан. Определено няма излишъци и всяко едно действие на сцената има своето място и значение. Заслугата за това принадлежи освен на режисьора така и на изготвилия хореографията Станислав Генадиев.

Излишъци няма и в сценографията. В средата на сцената е квадратният подиум, където се развива действието. Той постоянно сменя предназначението си, но най-често е болничната стая, в която Мартин Дайзър лекува Алън Странг. Отстрани са разположени амфитеатрално трибуните, където актьорите, които не участват в действието, седят и го наблюдават. Така подиумът се превръща в нещо като ринг, където се сблъскват двамата главни герои, или дисекционна зала, или съдебна зала, или пък олтар, където да бъде направено жертвоприношение.

„Еквус“ е едно представление за религията, идолите, боговете, демоните, семейството и обществото. Главният герой Алън Странг създава собствени норми и нормалности, напук на обществото и родителите си. Това е едно 17-годишно момче, което от малко е обвързано силно с майка си, която е силно набожна и го учи на Библията. От другата страна е баща му, според когото Бог не съществува. За Алън Странг обикновената вяра не стига, затова той придава форма на бог чрез коня и го нарича Еквус, от латински equus.

Неговатa вяра постепенно придобива формата на фетиш, който не може да бъде отблъснат дори и от влечението му към Джил Мейсън, която му намира работа в конюшнята, където ослепява шест коня. С тези коне преди това неговата вяра е стигала до върховна страст и удоволствие. От другата страна е психиатърът Мартин Дайзър, който покрай своя пациент отключва дълго потисканата липса в своя живот – липсата на страст. Един срещу друг се изправят двама герои, които носят по нещо, от което другият има жизнена нужда. Нещо, което ще ги спаси. Единият от тях може да се превърне в жрец, а другият да бъде принесен в жертва.

Пиесата на Питър Шафър повдига множество въпроси – за мястото на страстта и чувствителността в обществото, нормите, вярата, липсата и огромните крайности. Режисурата е блестяща и кара всеки детайл от действито да изпъква и да бъде разбираем за публиката. Представлението „Еквус“ е една съвършено свършена работа, която от началото до края си държи зрителя на ръба на седалката в очакване на неочакваното. Малко са спектаклите, които ще изстискат зрителите си до последна капка и ще ги накарат, като излизат от салона, да си казват на ум „Уау!“, но да нямат сили да го изрекат.

Калоян Гуглев
е на 21 години. Роден във Варна и изучава журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Интересеува се основно от театър, история и футбол. От време на време се задълбава и в други временни интереси.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to