Елинор Олифант (хич не) си е супер, но на никого не му дреме

„Все пак съществувам, нали така? Макар често да имам усещането, че всъщност ме няма, че съм плод на собствената си фантазия. В такива дни се чувствам толкова слабо свързана със Земята,че сякаш конците, които ме придържат към планетата са тънки като паяжини, като захарни нишки. Току-виж някой по-силен повей на вятъра ме откъсне и понесе надалече като пух на глухарче.“

Запознайте се с Елинор Олифант. Тя е на трийсет години и от десет насам работи на едно и също място. Дните ѝ текат монотонно и еднообразно, но на нея така ѝ харесва. Рутината е това, което крепи крехкия ѝ самотен свят. Няма приятели, нито пък мъж до себе си. Елинор е интелигентна, остроумна и проницателна, но със закърнели социални умения.

Тя е вълчица единак, която оцелява сама и постоянно твърди, че е супер, макар ясно да си личи, че това е далеч от истината. Като малка Елинор е оцеляла от ужасна трагедия, от която са останали белези по лицето ѝ, а сега е в емоционален плен на тираничната си майка, с която общуват единствено по телефона всяка сряда вечер. Макар майка ѝ да е на неизвестно място за „хора като нея“, продължава да потиска и унизява Елинор, в опит да контролира живата ѝ. А нейното битие са движи в рамките на работа от понеделник до петък, уикенд под влияние на водката и регулярни посещения до универсалния магазин „Теско“. Няма мобилен апарат и лаптоп, а „Старбъкс“ и „Макдонълдс“ за нея са напълно непознати марки. Грижата за външния ѝ вид се изразява до това да се къпе редовно и да е спретнато облечена.

Но всичко се променя, когато се влюбва в лошото момче и решава, че е нужна промяна, за да го спечели. Честно казано това е единственият слаб елемент в книгата. Някак си не ми се връзваше практичната и разумна Елинор да се впусне в такова ирационално приключение. За щастие нещата с новата ѝ любов не се получат, но пък в живота ѝ има далеч по-неотложни проблеми за решаване. Тогава се появява Реймънд, който в началото за нея е просто поредния досадник. Той упорито сваля една по една преградите на Елинор към външния свят, за да достигне до онова малко момиче, оцеляло в огъня и преродило се като Феникс.

Елинор Олифант“ на Гейл Хъниман слива в себе си привидно хумористичен тон с една ужасна трагедия. Макар романът да изобилства от сцени, които ще ви накарат да се засмеете, няма да ви напуска усещането, че в гардероба на Елинор се крият скелетите на миналото и съвсем скоро авторът ще разтвори вратите пред вас.

Преводът е на Елка Виденова, а художественото оформление на Дима Дамянова. Искрено съжалявам, че издателство „Обсидиан“ не са запазили корицата на английското издание, която е много изчистена и далеч по-въздействаща. Шестте изгорели кибритени клечки, оформящи дом, са чудесна илюстрация не само на трагедията в детството на Елинор, но и на несигурното ѝ настояще като възрастен човек. На самотата ѝ, отхвърлянето и неразбирането от външния свят.

 „Чувствах се прекрасно сама. Елинор Олифант, единствената оцеляла – това съм аз.“

Елис Eмин
на 21 години, студент по „Журналистика“ в Софийския университет. Най-важното нещо в живота и са книгите и именно затова, след стажа си при нас, се превърна в най-сериозния ни автор за всичко свързано с литература.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to